|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
|
|
разсмя ме, благодаря :)
може да правя грешки в живота, но не съм малоумна
естествено, че не бих му казала подобно нещо
друг е въпроса, че той вероятно се досеща/усеща...
оттам и съмненията му...
| |
|
|
|
Аз не искам да се правя на щастлива.
Исках да бъда. И мислех, че е възможно.
Оказа се, че насила хубост не става.
Т.е., когато обича само единия от двамата.
Та сега опитвам с новата си възможност, която сама си дадох.
И която подарих на детенце.
| |
|
|
|
А, сексът! Да не го пропусна. Птиче, колкото и невероятен да е бил, очарованието му постепенно ще изчезне след загубата на емоционалната ви близост.
Много си права, точно така и стана!
И да, и двамата установихме, че гледаме в различни посоки.
Крайно време след неколкократни събирания и раздели, да се разделим окончателно.
Така е трябвало да стане. Съдба.
| |
|
|
|
Птиче, продължаваш да се въртиш в омагьосан кръг.
Да се "правиш щастлив" и да се "правиш на щастлив" са различни неща. Първото е свързано с действия по щастливеене, второто - с преструвки и лъжа. Надявам се да си дала възможността за първото - и на себе си, и на детето си, и на мъжа до вас.
Редактирано от Vitalite на 30.09.15 17:40.
| |
|
|
|
Пиша хаотично (каквито са и мислите ми), може би затова натоварвам. Затова ти отговарям подред:
излиза, че не можеш да си позволиш да бъдеш с даден мъж ако като се събудиш, не можеш да кажеш добро утро на детето си?! два-три пъти в месеца?! айде стига глезотии. доколкото помня ти живееше с майка си. - Не е толкова просто, не искам да съм държанката за няколкото пъти секс месечно? Една от многото, може би, които върти по същия начин? Аз обичах този човек, исках да живея с него, да се будя до него, да живеем заедно двамата и с децата си. Оставяше ме с впечатление, че и той го обмисля. Но после може би се изплаши и се отдръпна. Няма значение, вече е минало. Аз се влюбих в детето му. Вярно, не е идеално възпитано, но пък има голям чар и някакси (също като баща му) ми влезе под кожата. Явно е семейна черта! За моето дете ще кажа само, че съществуваше опасност от влиянието на родителите ми върху него. Започнах, когато се прибирам да си го намирам променено. А това не беше добра новина. Не исках повече детето ми и аз да живеем така. Знаех, че е крайно време да се махнем, беше просто наложително! Е, в крайна сметка се махнахме. Може да не е точно там, където исках, но поне се махнахме. Обмисляла съм всякакви варианти и знам, че с тези средства и възможности, този е най-добрия.
и аз съм майка, пък не те разбирам. най-доброто за едно дете е идеалното, но то като не е постижимо- лавираш и се бориш. - това и правя...
"не знам какво ще стане с мене" е притеснително. има ли реална опасност за теб да живееш до обичащия баща на детето ви? ако да- ти нямаш място там! - това е ясно, но си ме разбрала малко погрешно - няма опасност за мен, имах предвид, че и аз съм човек и съм само един човек в живота на детето ми - ами какво ако например се разболея?! - кой ще се погрижи за него?! това е, нужни са поне двама.
| |
|
|
|
Възможно е...
Всичко е възможно.
Мисля, че времето ще покаже.
| |
|
|
|
хаха, трябва да пробвам
пусто, не мога да пия, после сигурно ще ми е много злеее!
| |
|
|
|
Е да де, аз си я поръчах.
И вселената ми я достави.
Но след това зависи от мен как ще се справя.
Както се казва: "Внимавайте какво си пожелавате, че може и да ви се сбъдне!"
| |
|
|
|
ами като се разболееш той ще се погрижи за детето си. ама това "ако се разболея" пък ако знаеш колко е опасно като допускане на такава опция...
ако, ако... абе живей си живота и толкова. имаш всичко като те чета. сега, че мъжете били гадни- ми гадни са. и не само твоите
ама любовта и т.н., ама какво сме искали и бъра-бъра бе мани ги тея илюзии- едно не е илюзия: мъжете СА гадни. точка затова не се задълбавай чак толкова много.
ти да не си застраховател по професия? щото като мислене си склонна да се пре-презастраховаш. а сигурност ня-ма.
А хитростта е ума на глупака.
| |
|
Тема
|
 Re: Как забравяте
[re: LikeABird]
|
|
| Автор |
OSag (The Rainmaker) |
| Публикувано | 30.09.15 21:57 |
|
|
Липсва ти начина, по който те е карал да се чувстваш, а не той самият. Споко, случва се. Радвай се, че си го преживяла – на някои хора животът им минава, без да усетят такива емоции.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
| 
|
|
