|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Вълшебно
|
|
| Автор |
Chromanin (рак пустинник) |
| Публикувано | 13.07.15 13:44 |
|
|
Почти полунощ е, а луната все още не бърза да се покаже. Крие се някъде, кой знае с кого... Небето е като посипано с искрички. В градовете няма такова небе, от мръсния въздух и светлините е като мътен воал, през който тук-там просветва някоя по-ярка звезда. Тук е бездънно мастилено и звездите са наистина милиарди. Лекият нощен ветрец е отвял комарите и носи прохлада с аромат на сухи треви. След жегата на деня всичко е стихнало и тишината е толкова дълбока, че ушите ти звънят от тишина. Само понякога някое куче джафне, още 2-3 му се обадят от различни страни – спокойно, значи, тук сме, с теб сме – и пак всичко утихва. Дори двойката ястреби, гнездящи наблизо, не нарушават тишината с писъците си, вероятно малките вече са отраснали и не е необходимо да пазят територията си. Цялата природа е потънала в пълен покой. Две големи чаши мохито в хамака под клоните на стария орех...
Как да не му се допалува на човек? Навън, в хамака под ореха.
Всеки миг, в който не правя това, което желая, не живея, а просто бавно умирам.
| |
|
|
|
Животът е къс и осран. Като стълба на курник..
| |
|
|
|
Как да не му се допалува на човек? Навън, в хамака под ореха.
Ами палувай си, де.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
|
|
С лявата той попалува. Пришки хвана.
Дясната се включи. Тройка стана.
| |
|
|
|
... размечта ме. Искам и аз в хамак, с мохито и мерак! ;-)
Не искайте много, за да може да платите цената.
| |
|
|
|
Аз тези дълги пръсти за друго си ги пазя –
в потайните местенца потайно да пролазят.
Затуй кога работя им слагам ръкавици,
за да не драскат нечии капризни нежни...
Бузки бе! Бузки. Вие какво си помислихте, пезевенци такива?!
Всеки миг, в който не правя това, което желая, не живея, а просто бавно умирам.Редактирано от Chromanin на 30.07.15 12:30.
| |
|
|
|
Ще се наложи да почакаш, Мама,
хамакът е сега зает от други двама.
И докат' чакаш за хамака
дръж жив във себе си мерака.
Виждаш ли сега как ме провокираш. Почнах и аз да пиша в рими
Всеки миг, в който не правя това, което желая, не живея, а просто бавно умирам.
| |
|
|
|
Вместо да напишеш, че ти се прави секс ти се оправдаваш допалувало ти се е поради не знам си какво и що.
| |
|
|
|
хаха, тва беше приземяващо...
| |
|
|
|
хубаво е да има и поне една такава темичка тук, освежаващо е някакси
и мечтателно...
тенкс
и сигнатурата е добра!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
