|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
Тема
|
Срещнах ученическата си любов
|
|
Автор |
saksun (непозната) |
Публикувано | 22.03.14 13:00 |
|
Той не се е променил по типа на често случващото се - наднормено тегло, коремче, оредяла косица, отегчена от живота физиономия. Дори ми се стори по-висок от преди, което не е невъзможно, защото когато се разделихме бяхме на около 16 години и имаше достатъчно време за добавяне на сантиметри. Радостното е, че те се бяха разположили във вертикална посока, а не опасваха талията застрашително, рискувайки да надвишат гръдната му обиколка.
Говорихме не повече от 15-на минути. Поруменях, когато споменахме Фейсбука /във връзка с това, че той там намерил съученици/ и аз "изненадано" възкликнах "О, ти имаш Фейсбук!". Тогава усетих горещо аления цвят, разлял се чак до деколтето ми вследствие на долната ми почуда, абе направо лъжа, защото прекрасно знаех, че има Фейсбук. Нали десетки пъти го бях зяпала там... Не само него, а и снимката с красивата му съпруга и малкото им детенце.
Разделихме се видимо сърдечно, като си казахме, че може нейде да се засечем пак. Виртуално или на живо.
Тази сутрин се събудих с убеждението, че хора, между които е съществувала силна любов, не бива да се срещат след време. Дори случайно за секунди. Даже само мимоходом да си махнат с ръка. Или да се разминат на пешеходна пътека или пък се забележат в последния момент през прозорците на срещуположно движещи се автобуси.
Знам, че всичко е преходно. Но ми остана особено усещане след тази среща. Не бих могла да го нарека нито горчивина, нито съжаление, ни радост или облекчение. По-скоро тъпота и празнота. От факта, че човек, когото съм обичала, сега е без значение за мен и за живота ми. От спомена, че тичах на срещите предишни с блъскащо сърце от желание да бъдем заедно. После развълнувано си мислех за него. За нас. А вчера все едно изтупах невидима прашинка от връхната си дреха и спокойно продължих напред.
\"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи.\" ЛЕРМОНТОВ
| |
Тема
|
Re: Срещнах ученическата си любов
[re: saksun]
|
|
Автор |
shunda (shurdilovich) |
Публикувано | 22.03.14 15:27 |
|
Чудесно!
Ся ти пожелавам да срещнеш и ученическия секс.
| |
Тема
|
Re: Срещнах ученическата си любов
[re: shunda]
|
|
Автор |
saksun (непозната) |
Публикувано | 22.03.14 15:52 |
|
На ученическия не бих могла да разчитам вече. Но тайно се надявам поне пенсионерският да ме огрее.
\"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи.\" ЛЕРМОНТОВ
| |
Тема
|
Re: Срещнах ученическата си любов
[re: saksun]
|
|
Автор |
shunda (непоръбена) |
Публикувано | 22.03.14 17:29 |
|
Надявай се ти. На пенсионерите от млади пички не им става та от теб ше им стае!
| |
|
Любовта е илюзия. Навремето е била практична.
I have sold less books on sex than Stephen Hawking has on physics -- Madonna
| |
Тема
|
Re: Срещнах ученическата си любов
[re: shunda]
|
|
Автор |
saksun (непозната) |
Публикувано | 22.03.14 19:31 |
|
Ще се изненадаш като ти кажа, че има възрастни пенсионери над 80-те, които са и искащи, и можещи. Точно на трима са починали жените им, но те гледат порно и задирят всичко, което носи пола.
\"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи.\" ЛЕРМОНТОВ
| |
|
Ако човек я е изпитал макар един-единствен път, ще вярва до края на живота си, че тя реално съществува. Същото бих казала и за любовта от пръв поглед, понеже ми се е случвала и такава.
\"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи.\" ЛЕРМОНТОВ
| |
Тема
|
Re: Срещнах ученическата си любов
[re: saksun]
|
|
Автор |
LikeABird (;)) |
Публикувано | 23.03.14 15:00 |
|
както се казва - кофти тръпка...
аз така бях видяла една моя голяма любов веднъж от рейса... как не слезнах на другата спирка и да се връщам назад не знам... за момент бях готова да го направя, но в следващия се осъзнах, че миналото е минало, за да си стои там
| |
Тема
|
Re: Срещнах ученическата си любов
[re: saksun]
|
|
Автор |
impulce (пенлива) |
Публикувано | 23.03.14 15:05 |
|
Това:
Тогава усетих горещо аления цвят, разлял се чак до деколтето ми вследствие на долната ми почуда, абе направо лъжа, защото прекрасно знаех, че има Фейсбук. Нали десетки пъти го бях зяпала там.
много яко се бие с това:
А вчера все едно изтупах невидима прашинка от връхната си дреха и спокойно продължих напред.
Инак, добър опит за къс разказ.
По темата...има едни такива планове за срещи..които хората си обещават, но и двамата знаят, че няма да се случат.
Може би, просто така е прието. А - може би - е и по- добре човек да остави миналото и да го запомни такова - каквото е било. Човешката памет има много хубава избирателна способност - пази много хубави и много лоши спомени. Посредствените ги отмива, май. Зависи какви са били отношенията ви, де. На мен ми се е случвало да се виждам със стари големи любови, барабар с новите им половинки, а и насаме. Било е много хубаво, благо някакво, усмихнато, просто приятелско. Но далечно - сякаш никога не е било.
Има и други срещи, обаче. За които само мога да подозирам, как ще се отразят. Мислила съм си как бих реагирала, дали ще почувствам нещо, какво. Мисълта за тях, дори, ме прави леко притеснена.
| |
Тема
|
Re: Срещнах ученическата си любов
[re: impulce]
|
|
Автор |
OSag (The Rainmaker) |
Публикувано | 23.03.14 23:21 |
|
На теб не ти ли се е случвало да се развълнуваш от някого, вече в миналото?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
|
|