Беше кучи студ.Сух студ.
За капак на всичко и вятъра не спираше.
Явно бързаше повече от нея да пристигне вечерта на 23 в Мийковци.
Прескачайки от крак на крак си задаваше циклично въпроса : „За чий Х ми беше въобще да тръгвам?”
Ясно беше, че няма да стигне. Ако отнякъде не се появи кордон джуджета да и извади таралясника от преспата край пътя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Той доволно си караше вана и припяваше на радиото.Точно си беше монтирал новата лебедка отпред на бронята. Притесненията, че ще трябва да издърпва на ръка да чудовището в случай на авария бяха зад гърба му. Песа доволно му ближеше ухото и се опитваше също да пее.
Коледната сбирка на която го бяха поканили щеше да е предимно от хора, които не познава, но това можеше и да му се отрази добре на отшелническият живот.

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Обхват на това място нямаше. За нейна безконечна радост. Не смееше да се отдалечава много в тъмното.Кой знае какви мечки върлуват в гората. Да хаби енергия в ридание и сълзи и се стори нецелесъобразно. Но не се сдържа и започна крещейки да рита колата.
Така и не забеляза наближаващите светлини, нито разпозна ръмженето на мотора. Тя ръмжеше по-силно.

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Толкова беше доволен от живота, че за малко да подмине невероятната гледка. Някаква дребна фигура правеше странни движения около забита в преспите въшкоподобна кола. Спря и стоя мирно, за да се полюбува на енергичните движения на добре оформените полукълба.Прекрасни бяха. Песа го извади от унеса с лай, който трябваше да означава „Нерез! Слез и помогни на момичето! Какво се заплесна !”

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Ръмженето и премина в писъци, когато завъртайки се видя вълкоподобен пес да тича към нея и някакъв ухилен гигант да слиза от кола на сериен убиец.Неясно защо реакцията и на двамата изверга беше да си наведат главите и да ги покрият с лапи. Лапищата на мъжа бяха внушителни. Спря да пищи и си ги представи как я повдигат да седне някъде и да се успокои.

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Ангелчо от дясното му рамо шепнеше:“Добре истеричният писък спря – сега помогни и бягай на далеч! “
Фют беше по-гръмогласен от лявото рамо : ”Глупак – такива мацки не ги ръсят като сгурия по пътищата.Усмихни и се пак !”

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Редактирано от Jolee на 23.12.13 20:34.

Тя се ококори и чу Ангелинка да подскача по дясното и рамо : „Усмивката му е съразмерна на ръцете !!! Добронамерен е !” ….Дяволицата от ляво и мъркаше „Какво ли друго голямо крие …Сърце за вадене ?”

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Редактирано от Jolee на 23.12.13 20:43.

Няма какво да и говори. Доближи я, нахлупи и шапката си върху очите, вдигна я на рамо и я затвори на предната седалка на вана. Да си пищи вътре колкото иска, да мърда и да писка. Само да не му се пречка в краката докато и извади колата.

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Онемя. Тъмно и топло.На всичкото отгоре този миришеше на мускус изверга. Освен, че я повдигна с такава лекота все едно е пухена възглавница.Пухени завивки…не…камина …нее…пухени завивки и камина….и канела в чая с ром…и мускус….

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

„Спукан е резервоара. Може да останем тук или ако желаете да ви закарам до близкото село” тих басов глас я разбуди.

Смирено му отвърна: „Както …вие….. желая те …извинете - желаете”

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Редактирано от Jolee на 23.12.13 21:04.