|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Отново филми vs. живот
|
|
| Автор |
Peджинa Фaлaнджи (Лама) |
| Публикувано | 07.10.13 14:27 |
|
|
Така или иначе отдавна вече по филмовите фабрики май пестят разходи за персонал и вместо да наемат сценаристи, си купуват компютърна програма от типа на гугъл транслейт да им генерира сценарии. Гледам, че един от стандартните препрограмирани сюжетни елементи е хора, които постоянно се заяждат или дори върло се мразят, от ненавист да правят секс един с друг.
Чудя се доколко това има някаква основа в истинския живот. Лично на мен никога не ми се е случило да правя секс с някого, който ме дразни, нито омразата ми да има дотолкова органичен характер, че да има нужда от физически израз. Различен от бой Отчасти съм доста праволинейно функциониращо роботче, признавам си, но съм правила достатъчно необясними глупости, на които сама съм повдигала рамене и съм си казвала "абе заеби, това няма кой да го разбере". Но тази не е от тях. Нито съм била свидетел (нито воайор) на подобна случка.
По филмите го обясняват така:
- Неприязънта / омразата е толкова страстна, че подобен вид страст може да има само сексуален характер и неизбежно води до секс. (Все едно хората са абсолютно еднопистови и семпли и не могат да видят нищо по далеч от чатала си.)
- Сексуалното желание е първата емоция, но персонажите не искат да я изпитват, защото смятат, че не е редно да бъдат привлечени от там който ги привлича. Понеже се мислят за голяма работа примерно. (Следователно суетата и/или пуританството са водещи, а героите толкова не вярват в чувството си за самоконтрол, че смятат, че единственият начин да не се забият с някого е да го мразят и да се държат кофти с него.)
Любопитно ми е дали някой може да обоснове реалистично подобни емоции и да намери връзка между отвращение и привличане. Ама от истинския живот, не от сексуалните си фантазии, защото сега като си чета темата, почвам и аз да си представям разни сценки. И моля да не се плашите, че описвам нещата малко негативно, това е само станиол за шумкане, проявявам разбиране и интерес към всякакви различни от моите виждания неща
| |
|
|
|
Не е точно така. По филмите те първо уж се мразят, но после осъзнават, че се обичат и едва после има с*кс. Не е точно мразят се, мразят се и изведнъж да се наебат.
| |
|
|
|
А това е другия блудкаж, него го забравих: мразят се, мразят се, пък изведнъж се заобичват. Ти какво, мислиш, че това ежедневно се случва извън киното ли?
Ама сега говоря за мразят се, мразят се, пък изведнъж се наебат. Има достатъчно такива.
| |
|
|
|
Ама сега говоря за мразят се, мразят се, пък изведнъж се наебат. Има достатъчно такива.
Има, я! Някои казват, че омразата ги възбуждала, има такива, дето ако не се скарат, не им се прави секс. Луда, болна работа, но според мен.
Виж, например, псувните - там все за наебаване се говори, някакво такова с наказателен характер. Бе кво псувните, само виж по форумите какви ги пишат.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
|
|
в псувните се говори за майки и сестри или жени.... не е толкова ебането, колкото принизяването на скъп човек
| |
|
Тема
|
 Re: Отново филми vs. живот
[re: moreol]
|
|
| Автор |
paзбиpaм (перде) |
| Публикувано | 07.10.13 21:33 |
|
|
Така е, прав си, но вече директно си отправят сексуални закани и мъже.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
|
|
Ама ти за реалния живот ли говориш, или сме още в киното? Аз използвах казуса на Назгъла, понеже ме изкефи колко опростено е формулиран, все едно е съкратил уравнението
Някои казват, че омразата ги възбуждала, има такива, дето ако не се скарат, не им се прави секс
Ей това ми е любопитно, понеже никога не съм го изпитвала. Аз като се скарам, докато не ми мине сръднята, не давам дори да ме видят гола. Да не говорим, че съм чувала лафа "и пишката ми ти е сърдита" в някои случаи.
| |
|
|
|
"Да те таковам в таковата" ли? - Това е от любов.
| |
|
|
|
Да ме дразни с нещо и да ме привлича едновременно - да, възможно е. Възбужда се интерес и желание за опознаване. Обаче, ако дразненето прерасне в отвращение - сексът ми е тотално невъзможен. Самото отвращение пак предизвиква привличане, но основано на най - обикновено любопитство от типа "Що за животно е това?".
| |
|
|
|
Проблемът със самоконтрола. Мда. Дори една приятелка твърди, че е възможно такъв казус да просъществува во век и веков, т.е. тя казва, от личен опит, че има хора, които ти остават някаква толкова дълбока джезга, че никога не успяваш да се откъснеш от тях окончателно. И ги желаеш. Дори да е минало много време, дори да са постъпили кофти, дори да е нездравословно, рисковано, безсмислено, губене на време, да си на светлинни години като възраст, статус или пр..
Подобни "пристрастености" допускам, че са реалност, а не просто художествена хипербола. Не ми се е случвало да тествам, обаче, лично дали това е така. Имам предвид - след време.
Има нещо, което ме е държало винаги настрани от подобни експерименти, някакво вътрешно усещане, че идеята въобще не е добра. Отделно, че едва ли човек да сеща много такива фигури по пътя си. Но мисля, че идеята с кофтито поведение и мразенето е част от ритуала по лечението. Някакъв етап от абстиненцията, да речем.
Когато знаеш, че няма смисъл, когато няма как да се пребориш, пък ти е хубаво и си се друсаш..
Има реални такива ситуации, мисля. Мразиш, че си слаб, мразиш причинителя, знаеш, че ти е противопоказно, но пак си на разположение. Хем си жертва, хем имаш нужда от причинителя. Както се казва - по истински случай.
Докато ножът не опре до кокала. Може би, задейства се някакъв инстинкт за самосъхранение и така. Финални надписи.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
| 
|
|
