Re: ХОДИХ ДА ПРАВЯ СВИРКИ ВЪВ ВЛАКА / Контакти / Говорим си за секс

Юли. Горещ летен следобед в Европа - на запад, малко на север.
Изпитната сесия, края на първи курс. Сутринта изпита мина добре. След това - тенис. Норс беше по-добър, но само този път, надявам се.
Потен, с прах от червена тухла по тялото и тенис екипа, стигам до станцията на метрото. Голяма табела - от днес две спирки на метрото са затворени за ремонт, на съседната улица - временен автобус 17хх замества метрото по същото разписание и маршрут.
Мятам се в претъпкания автобус секунда преди врата да се затвори и да ме донатъпче навътре. Още съм ядосан за тениса. Автобусът се пъне в петъчния трафик. Бесен съм - сигурно ще отнеме пет пъти повече време от метрото, и чак тогава в квартирата ще мога да си взема желания душ.
Тогава забелязах, че пред мен, с гръб, е момиче с дълги светли коси върху тъмносиня тениска. Вероятно колежка от университета. Тя беше стъпила едно стъпало по-високо от мене. И изведнъж усетих, че аз съм между двете й полукълба. Сепнах се и инстинктивно се опитах да се отдръпна назад, където обаче беше само вратата на автобуса. Двете полукълба като че ли за момент трябваше да вземат някакво решение, и след това ме последваха. Напористо. Явно си даваха сметка, че аз няма накъде да отстъпвам. За миг си помислих, че това е пълно издевателство! А автобусът продължаваше да се полюшва ритмично в бавния трафик.
Някакво време бях като вцепенен. Докато изведнъж всички защитни цивилизационни системи като че ли изключиха. Аз като в сън свалих надолу ластичния колан на белите си тенис шорти, повдигнах малко намиращата се пред мен къса лятна памучна поличка – мисля, че беше на оранжеви цветя, отместих настрани частта от нейното бельо, която ми пречеше, и, усещайки обилната влага, си вкарах това, което отдавна беше твърдо и горещо, там, където му беше мястото в този момент.
Нямам представа колко време мина. Стори ми се вечност. Някой някъде в автобуса сигурно е натиснал някакъв бутон, и над мен светна жълтата лампа – сигнал, че има желаещи да слизат на следващата спирка.
След няколко минути автобусът спря на спирката. Слязох бързо и се затичах напосоки.
Никога не видях очите на тази девойка. Или може би съм ги видял, но не съм знаел, че това са очите на девойката от автобуса.

Every Warrior is a Lover