|
Тази тема исках да я кръстя Съдбата на Амели Пулен, но аз нито съм Амели, нито Пулен. Аз се казвам Албена. Бена ми викат в родния ми град, а един определен мъж ми викаше Бенедиктина на галено, защото съм му действала хем опияняващо, хем спиритуалистично, но това е една дълга и кървава история с много трупове в нея. Въпросът е, че аз се разтапях от любов, когато чуех "Бенедектино, нося ти салам. В каручката е".
Още от малка имах амбиции да постигам много в този живот, затова се записах на алианс, модерен балет, рисуване, народни танци, ханбал, лека атлетика, в хора на училището и всичко това едновременно. Исках да развия всестранно личността си, защото бях едно будно дете. Въпросната будност се пренесе и в тийнейджърските ми години, когато открих порно колекцията на баща ми, която за мен беше като една велика Александрийска библиотека. Споделих я с приятелки и те от тогава започнаха да ми казват Богиньо. Аз им казах, че няма нужда и че ми е достатъчно да ме наричат Принцеса, както ми казва баба ми. Аз много обичам баба си. Тя все още е жива и вече не се опитва да ме храни с филии с масло и чубрица всеки път като ме види. В моя роден град филиите с масло и чубрица са на особена почит и издават силна семейна любов. "Искаш ли една филия с масло и чубрица?" "Не, бабо, аз се преместих да живея в Софията, а там не е културно да се ядат такива неща. Сега ходя по ресторанти. Макдоналдс например."
Откакто се преместих в Софията - това е защото ме приеха в най-престижния университет УНСС, където никой не си купува дипломите, аз се почувствах дама. Аз разбрах, че "Бенедектино, нося ти салам. В каручката е" е по-зле отколкото "Бено, взимай салама на задната седалка". В Софията продължиха да ми викат Бена, колкото и да се опитвах да се ребрандирам на Албена. Някой каза, че селото не можело да се извади от мен. Вярно е, че при едно мое посещение в Уйново (Радомирско), аз наистина допуснах цялото село в себе си, но чак пък толкова ли да си личи след толкова години? Важното е обаче, че аз вече бях дама, бях студентка, бях в Студентски град.
Намерих си работа като сервитьорка и добре че бях аз, за да им покажа на тези надменни особи софийските принцеси (аз им викам парцалеси) какво значи чанта зебра, какво значи тигърска пола, какво значи мода. Имам и змийска рокля също. Гледам фешън канала, аз гледам само висша мода. Това Батибалено, това Жени Живкова, кои са тези? Но да не се отклонявам.
След една година чиста като сълза любов и най-вече орална любов разбрах, че моят Гълъбин от Люлин, кореняк-софиянец, няма да се ожени за мен. Тогава хвърлих око на Западна Европа. Моята амбиция да успея в този живот беше абсолютен и тотален факт, както и фактът, че аз бях влюбена в ТЕЦ Марица-Изток. Вие имате ли някаква идея какво е да си пуснеш душа и винаги да имаш топла вода?! Ето за такъв стандарт на живот ви говоря. Аз обаче исках нещо повече. България не ме побираше вече, не побираше амбициите ми.
Затворих очи пред картата на Европа и с тигровия маникюр си посочих. Отворих очи. А! Германия! Нали на мен Хитлер ми е ментор! Стегнах дисагите и се преселих в Берлин. В източен Берлин близо до Фернзетумa и Алекзандър плац. Гутентаг, само ще ме извините за немския, но на будката за вестници, на която почнах добих много кофти диалект поради шофьорите на тирове. С какъвто се събереш, такъв диалект оформяш – българска народна поговорка. Важното е, че докато бях на вестниците, аз започнах да чета обявите за секретарка. Появих се на първото си интервю умряла от шубе, но с правилния атитюд - многото златни гривни, за да е ясно, че не умираме от глад и няма значение дали ще ни вземат на работа или не, така де, както и разбира се се качих на моите тигрови 12см токове. Аз бедра имам ли или нямам, а. Поразих ги. Така ги поразих, че ме назначиха веднага и ми казаха, че са ме повишили в асистентка още с назначаването.
В момента работата ми е да си правя маникюра през работно време, защото още чакам екселския файл с план-графика на асистенциите ми. Щяла съм да асистирам на всичките трима шефа. Защо ви разказвам всичко това? Защото искам да разберете, че ето аз Бена се издигнах. Аз тук съм някоя. Тук ми казват Албена!
А вие кои сте в онази държава, на която вече й забравих името?
|
