|
Убих го от секс.
Размазах го този мъж.
Взех му живота.
В момента е гол до мен и спи, прегърнал ми е глезена. Малко странна поза, но така заспа. Чакайте да видя диша ли. Диша.
Ами да.
Самата аз съм още в несвяст, но нямаше как да не дойда и да не ви разкажа. В момента съм на другия край на света, но емоционално още не съм наясно къде съм. Май.
Кой е той? Един мъж, който току що ми се раздаде изцяло. Така може да се раздаде само мъж, който е искал, чакал, очаквал, надявал се е и си е мечтал за една жена от година и половина. Аз го познавам по бизнес. Даже може и да съм споменавала за него. Пръв контакт с него: той ми праща мейл и се представя като новия директор на един от партньорите ни. Разменяме си няколко мейла, в които си държим взаимно тон, обяснявам му, че нямам време за него, да не ме притеснява, а да дойде след три месеца, когато е срокът за подновяване на договора. Той започва още повече да подскача, но се държи много възпитано и ми казва да погледна едикоя си клауза в договора - щяло да ми се разясни защо държи на среща сега. Погледнах клаузата - положението зле, ядосах се и му казвам, че ще съм му на посещение след 5 минути. Неговият офис е седем етажа по-надолу от моя - той затова нервничеше, че му обяснявах как нямам време за него. Аз нямам никакви проблеми с ходенето на тяхна територия. Принципно, психолозите препоръчват и считат, че по-добри резултати от преговори се постигат на собствена територия. Не съм съгласна. На мен ми харесва да отида в офиса на някой и да усетя как завоювам територията. Това на собствена територия никога не мога да го постигна като усещане. На собствена територия се чувствам по-скоро отбранително. Влитам в офиса му и ми личи, че съм ядосана. Представям се: Аз съм Идън Фламинго, вие ли сте Едикойси с е-мейлите. Той заема позиция боец, защото ме вижда, че дишам огън, обаче се държи възпитано и ми предлага кафе. Със сметана, мерси, казвам и заставам до прозореца му. Гледката от сградата е хубава. Кани ме да седна. Усещам, че не е свикнал хората, които идват в офиса му, да не седят на стола срещу него. Не, мерси, чувствам се удобно тук, хубава гледка - казвам и продължавам да седя до прозореца поглеждайки към него отгоре. Трябваше да го направя абсолютно наясно, че в тази стая и в живота по принцип Идън Фламинго е отгоре, на върха. Говорим си за директора преди него, той се опитва да ми обясни, че този директор е бил уволнен заради неадекватни решения, едно от които е моят договор, защото съм постигнала съгласие за неща, които не са изгодни за компанията им. Аз какво да направя, че съм толкова добра в преговорите? Идва ми кафето, аз си го пия права до прозореца, наслаждавам се на гледката и си говорим. Уж си говорим, но реално воюваме, блъфираме, той блъфира чудесно и аз започвам да се усмихвам, защото виждам, че ще трябва да вложа повече усилия. Правя му комплимент за стила и му обяснявам защо договорът трябва да се преподпише на същите условия и защо в допълнение аз искам бонус. Той се засмя като споменах за бонуса, каза, че е нереалистичен, започна да ми дава примери с условията по договори на други техни клиенти и защо моят договор не отразява реално пазара. Аз обаче обяснявам най-аргументирано защо е важно за компанията им да не ни губят като клиент, а после му показвам в телефона ми емейл от техни конкуренти. Блъфирам, че бих ползвала услугите на конкурентите, изтъквам едно от многото (единственото) тяхно преимущество по повод качество и че техните услуги ценово изглеждат много по-атрактивни (блъф) и го питам да ми обясни с какво тяхната компания ще ме задържи след като новия директор иска да преподпише договора на изключително неизгодни за мен условия (блъф). Истината е, че аз щях да преподпиша договора и на новите условия, но не обичам, когато някой ми извива ръцете, а в случая той просто беше дошъл да се доказва и да ми се прави на интересен в изпитателния му срок. Хах! Разговорът продължи 10 минути. Договорът беше преподписан на същите, подчертавам моите, условия. Не получих бонуса, който исках, но не ми беше важно да го получа - вкарах идеята за бонус, защото исках да се препозиционирам по-добре в разговорите, стилът му беше много агресивен. Каза, че е имал по-различна идея за моя договор преди срещата. Най-интересното е, че аз това го забелязах. Просто забелязах как като един добър боец накрая на срещата той искаше да извади меча си и да ме накаже. Както и предишния директор всъщност. Мне, те изобщо не бяха предвидили, че ще им се случа. А на този конкретно изненадата му беше тотална, на всякакво видимо и невидимо ниво. Не мога да ви опиша какво безмерно удоволствие ми достави цялата среща. Това му беше дебютът на него преди година и половина. После си станахме близки, а наскоро бих казала и много добри приятели.
Чудя се как да ви опиша какво е усещането да не си чувствала мъж в себе си от повече от година и какво точно е усещането той да те сложи на леглото, да разтвори краката ти по един много нежен, но много непоколебим начин и да си го вкара бавно. Точно това първо проникване, при което направо въздухът не ти стига от възбуда, защото си го чакала от толкова време... А той целува врата ти, вдишва те, ръцете му разтварят бедрата ти още повече.. той иска да можеш да го поемеш целия и не бърза, вкарва си го бавно, защото иска да почувстваш всеки един милиметър... защото иска да се наслади на всяка една мили секунда от мига, в който за пръв път те прави негова - чакал е този момент, очаквал го е, надявал се е, губил е надежда, после пак се е надявал и, ето, сега ме има, прави ме негова, не иска да бърза. А аз... аз искам да го взема, да го хвана за малкия стегнат задник, да го придърпам нетърпеливо, но той не ми дава, контролира ме. Точно това първо проникване, в което усещаш как те покорява и ти става господар за този един момент само. Усещам го толкова плътно, а той продължава да ме мъчи с бавни и сластни прониквания... около две минути.. а после ме размаза.
Този мъж е толкова секси. Но това, което е много секси е стилът му - цялостното му излъчване, мъжкарството, отношението към живота, към мен. Това е мъж, в който се оглеждам и виждам обожанието в погледа му, но той не губи личността си. Този мъж си заслужаваше всяка една секунда от моето отлагане, чакане и очакване на момента, в който ще поискам да се дам на мъж.
Какво ще се случва, когато се върнем във вторник обратно към реалността?
Нямам идея и не ме и вълнува. Аз съм тук и сега и смятам, след като завърша това изречение, да го събудя по един много секси начин и да взема отново това, което искам да си взема точно в момента...
|
