Re: Да паднеш от стола / Контакти / Говорим си за секс

Да паднеш от стола е едно много хубаво състояние на сетивата, когато някой е толкова прелестен и възхитителен, че тe умопомрачава внезапно и падаш от стола.

За пръв път паднах от стола, когато бях на 13.
Погледнах Радослав и паднах от стола. Запознаха ме с него пред блока. Той седеше на една от въртележките. Още си спомням с какво беше облечен. Анцунг. Представиха ме, огледахме се и той си тръгна. Той си тръгна, но на мен ми се струваше, че падам от стола постоянно, всяка секунда. Уж започнах да скачам на ластик, но само Радослав ми беше пред очите. Същият ден установих, че чувствам някаква странно напрежение високо горе в корема, не можех да ям, не можех да спя, само за него си мислех. А като ме покани на кино няколко дни по-късно, аз бях в еуфория!!! Преосмислих всичките си ластични дънки и горнища на мачкани шулякови анцузи, защото исках да се появя ултра модерна на срещата за кино. Той също дойде ултра модерен - в дънки и дънково елече. Държахме си ръцете, много беше хубаво всичко, но това само на първата среща. После връзката ни имаше много възходи и падения цели два месеца, докато не се разделихме. Аз обаче продължих да страдам за него още няколко години след това, докато един ден не го срещнах и не видях, че за пръв път той падна от стола. Аз тогава бях на 16 и на мен вече ми беше минало. Може би точно в този момент, в който го видях да пада от стола, ми мина. Както съм забелязала принципно в живота ми, изглежда на мен ми минава финално от мъжете в мига на тяхното красиво завръщане.

Следващият път, когато паднах от стола бях на 22, а той беше Станимир. В едно заведение, погледите ни се засякоха и аз паднах. Ама паднах много лошо. Падането продължи два дни и три нощи, даже не се и целунахме, но няма да ви занимавам с подробностите около изключително драматичните събития. Но за да разберете колко лошо съм била паднала от стола, минали са години, аз този мъж съм го виждала само няколко пъти в живота си, но ето точно в този момент седя и пиша тема за него и всъщност много бих искала да знам къде е, какво прави и какво се случва в живота му, защото искам да му кажа, че бях много, много глупава да стигна до мнителните изводи, до които стигнах и не му дадох шанс. В ретроспекция обаче нещата се виждат идеално.

Последното ми падане от стола беше преди около година. Вървя си аз към офиса доволно и изведнъж го видях и паднах от стола. А той чете плакат за мюзикъл и не ме забелязва изобщо. Подминах го. Подминах го, обаче чак се обърнах да го погледна пак. А той си седеше красив там пред плаката и си четеше. Прииска ми се да се върна и да му кажа "Искам децата ни да не се казват Исаак и Петра". "Искам да ти направя от моя протеинов шейк за закуска – утре сутрин и в следващите 20-30 години". Но не... Кажете все пак какво има толкова за четене на един плакат за мюзикъл? Не знам. Знам само, че аз не заговарям мъже на улицата и че си продължих доволно към офиса. Година по-късно аз отново се сещам за този мъж и той ще ми е пример за това как, когато паднеш от стола, не трябва да изпускаш момента. Аз трябваше да се върна и да се изложа пред него. Трябваше да се върна и да му кажа "И аз харесвам мюзикъли". Или директно, без предисловия: "На кой ред смяташ да седнем". Или най-добре: "Коя е приятелката ти? Кажи й, че се разделяте, защото току що срещна жената на живота си". Изобщо трябваше да се върна и да кажа нещо. А не да седя тук и да си мисля, че съм паднала от стола, но съм изпуснала момента. А на мен толкова рядко ми се случва да падна от стола...

Как сте вие?
Кога паднахте от стола последно?