|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
Тема
|
Помощ, извънбрачно изкушение
|
|
Автор |
Lady Wendy (непознат
) |
Публикувано | 29.06.11 16:46 |
|
И аз съм лош човек като повечето, но напоследък съм по-лоша. Откакто разбрах, че един мой бивш приятел ще се жени, всеки ден нещо ме гъделичка точно под лъжичката и страхотно го желая. Семейна съм, разбира се. Много обичам съпруга си. Да, знам, това сте го чели и преди, но е така. Този гъдел, това няма нищо общо със съпруга ми. Има общо само с въпросния мъж.
С него имахме една история преди 3 години, със страшно много страст. Ама толкова много, че настръхвам като си спомня. Сигурна съм, даже повече от сигурна, че и той така се чувства. В смисъл, бяхме приятели и един ден просто започна сексът. Той обаче се виждаше с друга, на която периодично изневерява. Обяви, че иска сериозна връзка с нея и това е. И тогава, и сега, гледах да не го съдя. Ами аз съм нетърпима. Да, имаме много страст, но ако живеехме заедно, бихме се карали всеки ден, щеше да е много бурно и страдално всичко. Много се обичаме, но и двамата сме избухливи като барут.
Обаче какво си мислех аз, ами мислех си, че той ще се раздели с нея. След изневярата с мен, а преди мен и с други беше и изневерявал.Мислех, че ще приключи с нея, и ще се влюби в някоя друга, с която да могат и да съжителстват. Тази мисъл ме караше да ревнувам, но, честно казано, желая му доброто.
Сега ще се женят и изведнъж не съм на себе си. Казвам си, "Той продължава да е с човека, в който не е влюбен, значи пътят е отворен за мен!"....а има и ревност. Казвам си "Ами аз? Аз искам да съм част от живота му, да го радвам и по един или друг начин да го правя щастлив."
Когато аз се омъжих, той никога не ми честити. Няколко месеца пускаше жлъчни, ама много зли коментари по адрес на съпруга ми. Тогава си мислех, че е грозно от негова страна, ама ще му мине, разбираемо е. Има чувства, страст, приятелство. Наистина, от около година се държи по-добре, всички сме приятели в една компания. И така.
Но сега! Сега го целувам по ъгълчетата на устните като се видим, за "здрасти" и за "чао." Говорим си всеки ден, взаимни комплименти и такива неща. Когато ме гледа, в очите му има една огромна топлина.
Сигурно след няколко месеца ще ми минат всички тези желания, има ли смисъл да имам тайни от съпруга си заради това? Но от друга страна, толкова е рядко да желаеш някой така, да искаш да го целуваш от глава до пети, да ти спира дъха, като де докосне? Още преди 3 години, с него нямах нужда от думи, нито от нищо...само от това да е до мен. Защо пък да не го изживея. Отново.
Вие как мислите?
| |
|
Имам и една друга мисъл: "Не пожелавай жената на ближния си, защото тя веднага ще се навие."
| |
Тема
|
Re: Помощ, извънбрачно изкушение
[re: Lady Wendy]
|
|
Автор |
Taigun (тандем-вълчица;) |
Публикувано | 29.06.11 17:11 |
|
Вие как мислите?
Ние мислим, че ако се нАпнеш още малко - ще оформиш прилична курсова/дипломна работа... Това - в случай, че ни пускаш по пързалката. Ако ли пък вЕрно те друсат такива хамлетовски вагинално-контракционни двоумения (и триумения;) - ами постъпи както искаш, бре! Путка ти е - воля ти е.
| |
Тема
|
Re: Помощ, извънбрачно изкушение
[re: Taigun]
|
|
Автор |
Lady Wendy (непознат
) |
Публикувано | 29.06.11 17:16 |
|
А може да не са вагинални! Аз мислех за орален секс, според Клинтън не е изневяра! Това е кръга на шегата.
Не, не ви пързалям. Имам хамлетовски момент.
| |
|
защо се жените вие, полигамните, дето се чукате наляво и надясно в тройки, петорки, и "ох, тоя какви устни има" и "ах, тая какъв задник има - ще я скъсам" изобщо сключвате граждански бракове? Че, някои и църковни!!! Защо? Ти да правиш един друг човек рогоносец а той да носи за домашно бацилите, които прихваща от разнообразните контакти с когото му хрумне?!? Какъв е смисъла?!? Или "мир в къщи - любов навън"?!?
Не разбирам аз подобни дилеми! Човека ще се жени - намери си нещо друго за ебане, щом те не кефи мъжа ти, остави го на мира!
Редактирано от parvaty на 29.06.11 17:31.
| |
|
Ама аз не съм полигамна. Преди съпруга ми, бях с въпросния мъж, а преди това в една 5-годишна връзка, в която нямах такива дилеми. Която всъщност завърши, защото той ми изневери. Щях ли да се чувствам виновна, ако това ми беше редовният номер. И аз преди няколко години бих го написала така: не се жени, еби се наляво-надясно, като си толкова зле, като правиш хората, рогоносци, като нямаш самоконтрол. Но се оказа по-сложно.
Ами в крайна сметка, мога да си мисля за него, и да си мастурбирам,има и такъв вариант. Но...ме мъчи мисълта, че пропускам нещо страхотно, подарък от живота.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Lady Wendy на 29.06.11 17:38.</EM></FONT></P>Редактирано от Lady Wendy на 29.06.11 17:41.
| |
|
Да разбирам ли, че той е с жена, в която не е бил влюбен, в момента не е влюбен, а ще се жени за нея?
Скромността изразява точния баланс между крайностите.
| |
|
да се раздели с някого, когото БЕЗУМНО харесва, по една или друга причина, особено ако узнае, че има и други маймуни на клончето... и се е случвало секса с този същия да е бил страхотен и единствен, и да си имал усещането, че умираш за него, страстта да е изгаряла съзнанието ти така, че да не можеш да мислиш за никого и за нищо друго... и въпреки факта, че ти си тръгваш, да продължаваш да го желаеш БЕЗУМНО! Обаче, затова сме ЗРЕЛИ хора - за да си упражняваме Воля върху желанията и страстите си! и се е случвало, след като си си тръгнала, той все още иска да се виждате, да ти казва, че те желае... знам колко е трудно да се удържиш и да не се поддадеш на изкушението... При това - аз не съм омъжена - съвсем свободна жена съм, както и той е свободен! НО - човек трябва да мисли с главата си! Има неща, които имат смисъл, и такива, които са безсмислени! А в твоя случай са съвсем безсмислени - да желаеш мъж, който не е твой и не е свободен е безумие!
Пък, ти постъпи както искаш - аз нямам никакво право да те съдя! Ти носиш твоите обувки и ти ще отговаряш за твоите постъпки ... първо пред съвестта ти!
| |
|
Да, по "практични" причини. Не ми се обяснява. Питах го дали е щастлив с нея и каза "На мен ми е комфортно, а щастието така или иначе не съществува." Нещо такова. Той е с нея от преди дори да се запознае с мен...и си й изневерява. Само че с мен малко по-бурно беше всичко, повече емоции. Поне аз така си мисля, де...Не че за мен това е важното, дали аз съм най-желаната или не. А че той е желаният от мен.
| |
|
Не е мой, не е свободен. Но аз мъж си имам. Нямам изисквания към него и не го ревнувам. Много е хубаво.
Иначе за всичко съм съгласна с теб, за волята...ами аз бях тази, която прекъсна връзката ни. Като един час плаках пред него с глас и му казвах: "Аз срещнах друг човек, който ми харесва много и е свободен." Но ето на. 3 години изтраях.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
|
|
|