|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | (покажи всички)
|
Тема
|
 За ревността... погледната под друг ъгъл
|
|
| Автор |
The Stranger (Манекена) |
| Публикувано | 08.02.11 23:49 |
|
|
Мисля си тази вечер за ревността... има ли я още, няма ли я, същата ли е както преди... и дали въобще трябва да я има. Улових се, че с напредването на годините ставам все по-толерантен и по-разбиращ всичко, което се случва около нас, без да визирам себе си лично, макар определено да съм порастнал ( в смисъл - поумнял). Та въпроса ми е, скъпи клубари, забелязвате ли някаква положителна промяна у вас във връзка с ревноста? И вие ли сте станали по-разбиращи и по-толерантни в тази насока? Разсъжденията ми са насочени предимно към по-дългите връзки и семействата. Бихте ли прекъснали връзката/брака си ако другия ви изневери?
Иска ми се да споделя разсъжденията си на глас, ако позволите.
Хипотетично: Аз съм семеен и примерно разбирам, че съпругата си има любовник... ужасна новина, но само на пръв поглед... повече от ясно е, че преди да заживеем заедно тази жена (съпругата) е имала и други мъже в леглото си преди мен, както и аз съответно - жени. Бройката в случая е без значение, или ако има значение, то тя е с положителен знак. Колкото повече, толкова повече (Мечо Пух), това означава, или поне предполага че секса в семейството ще бъде на ниво. Та в този ред на мисли, ако тя е била с Н-броя мъже преди мен, дали би се променило нещо, ако е била не с Н, а с Н+1,2,3...10 или повече? Естествено, че не. Тогава какъв е проблема (дали изобщо трябва да има проблем) ако бройката мъже след Н е след брака, а не преди него? Не е ли все едно? Наистина ли съм порастнал, или съм се побъркал? Та ако се разделим заради изневяра (боже мой, каква дума!) аз ще съм без нея и тя без мен... някой ще спечели ли нещо от тази раздяла? Определено не! Моето лично мнение е, че хората, които ревнуват са непорастнали деца, които си мислят, че бялото е само бяло и черното е само черно. Ще завърша темата си с една умна мисъл (не си спомням чия беше):
Да ревнуваш без причина е глупаво, а когато има причина, вече е късно
И един лаф по темата:
Въпрос: - Какво е истински мъж?
Отговор: - Истински мъж е този, който влизайки в дома си, заварва жeна си с любовник в леглото и казва: "Вие тук свършвайте, аз отивам да сваря кафе!"
Въпрос: - А какво е истински любовник?
Отговор: - Този, който успее да свърши в тази ситуация!
Вие сте, можете да ме пребиете с камъни заради написаното от мен....
Давай на душата си каквото иска, щото ще дойде време нищо да не ще!
| |
|
|
|
хе, нали скоро попитах как се приема еднократна забежка на половинката?
ти искаш да утежниш ситуацията - любовник/ца...
прав си, че ако ти е хубаво с твоя човек може и никой да не спечели от раздялата... ама наличието на любовник/ца по-скоро говори, че едва ли е чак толкова хубаво. казуси разни де.
не вярвам някой редовно да хвърля енергия и страст извън "официалното" ложе пък това да доведе до повишаване качеството на "официалния" секс. изобщо не вярвам...
заради еднократна забежка, не бих си изритала другарчето ...другото е много вариантно като ситуации.
| |
|
Тема
|
Re: За ревността... погледната под друг ъгъл
[re: The Stranger]
|
|
| Автор |
impulce (пенлива) |
| Публикувано | 09.02.11 00:11 |
|
|
Да, може да се каже, че с годините съм станала по - толерантна. Първо - представата, която съм имала за принципни и последователни хора тотално падна в канала, т.е. видях, че не всичко, което блести - е злато, а когато веднъж разбереш, че на хората всъщност не са им чужди и некоректните неща - някак ставаш по - толерантен. После - видях и себе си в тази светлина и разбрах, че..ами..човек и себе си не познава, понякога.
След това - някак осъзнах, че аз самата не съм фактор, т.е. - и да искам, и да не искам - възможността да се случи е 50/50, не зависи от мен, зависи от партньорът ми и това какво той е преценил за себе си, за нас, затова не мисля да се фиксирам излишно върху темата. Някак го приемам спокойно и много вероятно, по - скоро приятно би ме изненадало, ако не се случи. Мога да полагам усилия, но не мога аз да реша вместо другия, просто е.
Определено няма да ми стане приятно и ще ме заболи, ако разбера за друга връзка - ако е просто някакъв еднократен пристъп - може би, ще си затворя очите.
Но то пък тогава - едва ли въобще ще се разбере.
Общо взето, ако има постоянна любовница - веднага ще го освободя от съпружеските ангажименти, няма да мога да живея с това - не съм такъв тип и мога и да си го позволя без притеснения.
| |
|
|
|
Ревността, по моему, съпътства по- скоро страстта, а тя е процес със затихващи функции, малко или повече... Така че е нормално с течение на времето, с напасването на характерите и заздравяването на доверието, преминало през изпитанието на годините, да укротяваме ревнивите си пориви...В противен случай значи, че ревнивостта е част от свръхголямото ни, нарцистично или комплексирано его, което вижда заплаха навсякъде.
Малка доза ревност е нормална и е знак за живеца на една връзка. Другото е мъка и за двамата.
| |
|
Тема
|
Re: За ревността... погледната под друг ъгъл
[re: The Stranger]
|
|
| Автор |
FACKTI (I love sex) |
| Публикувано | 09.02.11 00:20 |
|
|
Ти ме изненадваш човече! Не виждам защо да си се побъркал. Всеки го приема това за много лично и ако се случи-край! Защо край? Ебнала се жената и си дошла-в това няма нещо кой знае колко страшно. По-страшно е ако няма интерес да се ебе с ТЕБ!!! Както каза Атинянката като се е прибрала и не се е наебала с мъжа си. Това не е на добре! Този мъж не я дърви(да ме поправи ако греша). Аз обаче смятам, че тези неща не трябва да се правят тайно от партньора! В ЕДНА ВРЪЗКА НЕ ТРЯБВА ДА ИМА НИКАКВИ ТАЙНИ!
Разбира се идеалният вариант е да не се случи! Да бъдеш достатъчен!
Passione senza limiti...
| |
|
|
|
Не разбирам какво общо има ревността със раздялата ?!? Смесваш понятията. Това, че не си се разделил с някой, съвсем не означава, че не ревнуваш. Щото по същата логика, може да се рече, че който не ревнува, е равнодушен. Ама не е точно така ..
Та .. дай по друг ъгъл, по ясен.
| |
|
|
|
Благодаря ти за хубавата тема и още по-хубавото мнение !
Нямам сега много време,само ще ти кажа едно -това което незнам,не се е случило.Нормално е след известен брой години заедно брачните партньори да потърят разнообразие,просто трябва да знаят как да го направят....това не е за всяка уста лъжица !
| |
|
Тема
|
 Re: За ревността... погледната под друг ъгъл
[re: Malvina***]
|
|
| Автор |
AnGeL_Nur (Изгубен) |
| Публикувано | 09.02.11 02:11 |
|
|
Има си обич и обич и възприятие и възприятие или нагласа към нещата. Глупаво е да си мисли, че връзка над 10 години може да се похвали с липса на изневяра. Да би било страхотно, но да си признаем колко са тези?
Никой не е собственост на никого и ние всички се променяме. Трудно се запазва пламъкът в началото, камо ли след година, пет или десет.
Ако аз давам същото, което съм давал в началато на връзката и отсрещната страна е била доволна, но сега не е и си го търси другаде ще ме боли и то много. Но, ако у мен е грешката по-скоро ще търся начин да се поправя. Ако не е късно.
Стигне ли се до там, значи има проблем.
Светът е пъстър
Ако обичаш и си изградил нещо, разговорът е най-доброто. Колкото и мнения да изчетеш, никой няма да ти даде правилен съвет.
Успех!
Целомъдрието е най-неестественото от всички сексуални извращения
| |
|
|
|
Вярно, че наличието на любовник/любовница означава многократни интимни контакти, а и още нещо, от което повече боли... Въпреки това, аз вярвам, че всяко начало си има и край... та все някога тези извънбрачни отношения ще приключат и тогава търпеливия партньор /съпруг/ ще бъде възнаграден за търпението си. Ако един човек наистина обича друг, ще му позволи, или поне няма да има нищо против половинката му да прави всичко, което й харесва и й доставя удоволствие. Не мисля, че има значение какви точно ще са тези занимания... никой не е собственост на никого и колкото по-рано осъзнаем, че можем да управляваме само собствените си желания, чувства и действия, толкова по-спокойно ще живеем. Нали това е смисъла на любовта - непрекъснато да се опитваме да правим човека до нас щастлив, или греша?
Давай на душата си каквото иска, щото ще дойде време нищо да не ще!
| |
|
|
|
Всичко е нормално и всичко е любов. Защото да усложняваме нещата, когато могат да бъдат много простички? Пък и какво толкова ще стане на половинката ни, ако веднъж, два, или повече пъти отиде с друг/а? Няма никакъв смисъл да робуваме на егото си, защото ако се разделим, със следващата/ия нещата се повтарят. Все пак живеем между много хора, а не на необитаем остров, нали? Колкото и праволинейно да живее човек, все някой ден изкушението ще застане само на пътя ни....
Давай на душата си каквото иска, щото ще дойде време нищо да не ще!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | (покажи всички)
| 
|
|
