Re: според мен / Контакти / Говорим си за секс

Е не мога и не мога с мъж. Абсолютно винаги трябва да се дооправя сама, желателно без присъствието на мъжа. Използвам момента, когато е отишъл да се поизкъпе след потния и мазен секс. Това е в случаите, когато изобщо имам настроение, а те са редки. Другите случаи са по-страшни - толкова ми е досадило клатенето, че имам желание просто да легна и да заспя на тъмно и тихо, без изобщо да чувам и усещам досадника.
Вече съм се отвратила от секса, честно. 20 мин ебане ми се виждат като мъчение. Засичала съм - след 5та минута почвам да се чудя накъде да гледам, да не вземе да забележи, че вече ми е писнало. "Писнало" е много много много меко казано.
Обмислих кофти ситуацията и стигнах до не много достоверни два извода:
1. трябва да наблегна на фетишистките си наклонности, ако искам да свърша - забелязала съм, че ако не друго, то поне се възбуждам по-лесно. Някак се надявам като правят нещо друго, освен да ме люшкат, ще ми задържат интереса и ищаха до заветния край 20 до 60 мин по-късно.
2. трябва да правя секс само с хора, които са предизвикали у мен обилно сокоотделяне само с вида си

Първото става със себеподобни, каквито, честно казано, намирам рядко. Второто на практика е почти невъзможно, не заради личните ми капризи и високи изисквания (дори да имам такива, ги престъпвам в почти всяка връзка), а защото такива мъже просто не срещам... Това е някакво излъчване, което малко хора притежават и, интересно, обикновено са с хармониращи с моите фетишистки нагласи, и за мое съжаление - просто са ангажирани моногамни.

Имали ли сте такъв проблем, дами?

Не че ми пречи, даже ми е много добре така, да не съм постоянно като разгонена еблива курвентийка, която се слага на всички. Обаче стигна ли до секс, направо си умирам. Да има как, бих се включила на стендбай режим, докато досадникът приключи с удоволствието си - дотолкова не искам да участвам в клатенето, а то за мен си е точно тъпо целенасочено клатене.

***
пол - Ж

*Подпис*