Нещо като принципна равносметка. Застават пред теб и казват каквото имат да казават. Нещо като обвинителен акт. После следва присъдата, а ти философски се самоуспокояваш, че ако някой те обича, то той ще те изтърпи, защото духаш страшно или знаеш как да си използваш пишката. Страшни глупости. Най-малкото защото никой не е длъжен да търпи. Последното изисква принуда, а в днешно време тя не е толкова модерна. Поне не и в моето обкръжение.
Малко хора го правят. сигурен съм в това. Малко хора съпоставят обвинителните актове. Можем спокойно така да наречем основателните причини за разделите. Нали?
Съпоставяйки ги обаче, обвинитилните актове (основателните причини), ние често "обжалваме", борим се аргументирано и изтъкваме своите "жертви" и "предимства". Правим го за да избегнем присъдата. Тя винаги е една и също. Обратно там, където си бил преди да се срещнете.
Разбира се, темата прилича на сополива история от съседния клуб, без помен за секса. Той обаче винаги е в основата. Оказва се, че когато се раздаваш, ти просто задоволяваш своя нагон и нищо повече. Или поне така може да звучи втората страна от прочита на тази "книга". Срамота. И колкото повече задоволяваш нагона си, и колкото повече се раздаваш по твоите разбирания, толкова повече излиза, че губиш усещането си за връзка. Усещането си за съхранение на чуждата идентичност. А това е нещо пагубно за личността на другия. Без да съзнаваш ти продължаваш за да напаснеш другия по себе си. Така ще получиш онова от което имаш нужда. Задоволен нагон. Ще изгубиш обаче човека срещу теб. Какъв парадокс.
После животът ти ще продължи, ще срещнеш друга. ще обиколиш "земята жена след жена", както се пееше в една известна песен за да срещнеш онази, която няма да се деформира под напъна на твоя нагон или просто той ще е починал...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обвинителните актове ни помагат да останем това, в което се е влюбил другия или поне това, от което първо е бил привлечен. Хубаво е да не приемаме всичко за чиста истина, някои обвинения може да са следствие от временен афект, който отшумява и после другият се чуди как да поправи частта от кашата, която сам е забъркал. Хубаво е обаче и да обръщаме внимание на всичко, защото някои неща си остават верни и с този, и със следващия, и с по-следващия партньор. В очите на всеки отначало сме различни, но в очите на всички след време сме еднакви.

***
пол - ж

Молим те,престани, да слагаш, запетая, на всяка, дума.

Хората не се променят. В началото ги халюцинираме като по-по-най, после като ни мине ги обвиняваме, че са се променили, а те са същите, погледът ни просто е освободен от замъгляващи обстоятелства като хормони, силни страсти, проекции...

Обратно там, да, но с един хубав спомен повече, с няколко щастливи месеца повече. Май не е съвсем обратно и изцяло там.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Предпочитам да приключвам без обвинителни актове - като не става, не става, няма нужда от обяснения, много ти благодаря, прекрасно беше, научих много, пожелавам ти всичко най-прекрасно - обикновено обилно поемам вината; всъщност няма значение. Руините са достатъчни, загубата и за двете страни не е малка, няма смисъл да продължаваме да се изясняваме, разрушаваме, поправяме(!????) - да се поправяме взаимно, въпреки че всеки сам по себе си е съвършен?
На това ми приличат всички подобни обвинителни актове - на обречен опит за поправяне на другия, за докарването му до съвършенството, което ние си представяме, но той не е - няма по-глупав и жалък опит да излезеш от една връзка. Да обвиниш другия, че не е такъв, какъвто си искал, представял, очаквал???? Чия е вината за това? Дали в съвършената цялост и завършеност на другия, каквато и да е тя, или в собствената ни глупост, очаквания, претенции и тем подобни?

Всъщност признавам, че не съм чувала обвинителни актове; но не съм и произнасяла в края на връзките;
бахти тъпия театър на егото трябва да е това - да се изправиш срещу някого, за да му обясняваш защо не е съвършен според собствените ти (идиотски понякога) претенЗии.

И човек не се променя, става все повече себе си, нема се пуашиш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Твоята любов е твоята присъда,тя я е изпълнила просто.Но не се самозаблуждавай Съвестта идва при всекиго.Ще мине време и нещо ще я зачовърка отвътре.Дано до тогава си я забравил и преглътнал,защото ако те пали още ---ммммне мога да кажа....всъщност може и добро да излезе.

За обвинителните актове не се притеснявай--важното е да си чист пред съвестта си и да знаеш че си дал към момента всичко,ама всичко от себе си..ти даде ли?м?

а сополите излизат и при шкембето ,когато прекалиш с чесъна....ама пусто шкембе ,не моем да живеем без него

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има вероятност това нещо (да го кажем причина) частично да е в теб и частично в половинката. И постепенно тези две невидими за вас частици да са се обединилив едно срещу вас. Без да разберете това кога и как е станало.

Трябвало е да си отваряте очите, да сте те били по-внимателни и да сте намерили силите вие да се обедините в едно срещу тях, не те, и така да сте ги преодолели поединично, преди те вас да преодолеят. - Винаги трябва много фнимателската да се действа с невидимите сили, така да се каже.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ей!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

интересно виждане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

раждам се темерут и си тръгвам темерут...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите