|
Стр 122:
"....
- Ще ти кажа - започна той – с първата жена бях на 16 години. Беше дъщеря на директора на училището в Олертън, хубава, красива направо. Аз бях един вид умен младеж от гимназията в Шефилд, с малко френски и немски, и доста наперен. Тя беше от романтичките, които не обичат обикновеното. Подтикна ме към поезия и четене, в известен смисъл ме направи човек. Четях и разсъждавах нахъсано, заради нея. Бях чиновник в офисите на Батърли, слаб, с бяло лице, и изживявах всичко, което четях. И за всичко разговарях с нея, абсолютно за всичко. Говорихме за Персеполис и Тимбукту. Бяхме най-начетената двойка поне в десет графства. Бях обаян от нея, напълно обсебен. Просто изгарях по нея. Тя ме обожаваше. Змията в сеното бе секса. У нея някак нямаше никакъв, или поне не там, където трябва да бъде. Аз слабеех и полудявах. Казах й, че искам да сме любовници. Убедих я, както винаги. Тя ми даде. Аз бях все превъзбуден, а тя никога не го искаше. Тя просто не го желаеше. Обожаваше ме, обичаше да й говоря, да я целувам, и това й беше страстта към мен. Но другото, тя просто не го искаше. И много жени са така. Точно другото аз исках най-много. Разривът настъпи. Бях жесток и я оставих. Хванах се с друга, учителка, която беше замесена в скандал за връзка с женен мъж, когото беше почти подлудила. Тя беше мека, бяла, блага жена, по-възрастна от мен, и ме работеше добре. Ето тя беше демон. Обичаше всичко свързано с любовта, освен секса. Гушене, прегръдки, ласки, проникване в човека в всякакъв начин, ала ако я поведеш към самия секс, ще стисне зъби и ще излъчи ненавист. Налагах й го, а тя просто ме сковаваше с ненавист заради това. И пак бях изтормозен. Ненавиждах всичкото това. Исках жена, която желае мен, и желае това.
И ето Берта Кутс се появи. Живееха до нас когато бяхме деца, познавах ги. Бяха най-обикновени хора. Е, Берта беше ходила тук там, в Бирмингам както каза, като компаньонка на дама, други казваха като келнерка или нещо в хотел. Така или иначе, точно като бях изтормозен с онази жена, бях на 21 години, Берта се връща, наперена, важна, в модни дрехи, и едно такова цветущо излъчване, от чувственото, което понякога виждаш у жената, или у проститутката. A аз бях доста отчаян. Зарязах работата си в Батърли, мислех, че се похабявам там, и се хванах като главен ковач в Тавершал. Главно подковавах коне. Това беше занаята на баща ми, а аз бях все с него. Харесваше ми да се занимавам с коне, идваше ми отръки. Престанах да говоря добре, “правилно” както му казваха, на добър английски, и започнах да си говоря на диалект. Пак четях вкъщи, но си бях ковач, имах си ковачница, бях си господар. Баща ми остави триста паунда при смъртта си. Хванах се с Берта, и бях доволен, че е обикновена. Исках я точно такава. Исках аз да съм съвсем обикновен. Оженихме се, и тя не беше зле. Предишните, онези “необикновени” жени почни бяха изсмукали всичките ми топки, мъжеството в мен, а тя беше добре в това отношение. Искаше ме, и не се преструваше на друга. Бях много доволен. Точно това исках, жена, която иска да я чукам. И аз я чуках както си знам. Струва ми се, малко ме презря, че бях чак толкова доволен от това, че даже й носех закуската в леглото понякога. И така се поотпусна, престана да приготвя вечеря, когато се връщах от работа, и ако нещо кажех, ми се зъбеше. И аз отвръщах, няма как. Метна чаша по мен един път и аз я стиснах здравата за яката. Ето такива неща. Отнасяше се грубиянски с мен. И никога не ми се даваше, когато аз я исках, никога. Винаги ме отблъскаваше, брутално при това. И след като го направи и вече не я исках, примъкваше се с умилкване и галене да ме прикотка в леглото. И винаги успяваше. Ала когато го правехме, никога не свършваше с мен. Никога! Стискаше и това си е. Дори и да удължавах половин час, тя удържаше още по-дълго. А когато се изпразнех и свършех, тя тогава почваше сама, и аз трябваше да остана в нея докато не се свършеше сама, увъртайки се и виейки, трие се, търка се долу, и свършва, ведра в облекчение. След това казва “Колко е хубаво!” Постепенно това ми омръзна, а тя се влоши. Стана й по-трудно и по-трудно да се свърши, и като че ме разкъсваше там долу, сякаш с някаква човка ме кълвеше. Мили боже, мислиш си, че жената е най-мека там долу, като фурма. Ала има едни женища с човки, клюнове между краката, и те те късат с тях докато не ти стане зле.. За тях си, самите те, за себе си, за тях си късат и кряскат. Говорят за мъжката себичност, но се съмнявам тя да може да се мери с женската безогледна оклюнченост, когато жената се превърне в това нещо... Като дърт трол.. И като че не може да не го прави. Казах й го, признах й колко ми е неприятно. Опита се да спре. Опита да лежи спокойно и да остави мен да върша работата. Пробва. Не ставаше. Нищо не усещаше от самото ми чукане. Трябваше тя да си свърши работата, сама да си смели кафето. Тази войнстваща нужда връхлетя обратно в нея , не можеше да не го върши, да къса и трие и раздира, като че нямаше никакви осезания освен на самия връх на клюна й, чак на края на човката, която се триеше и късаше.. Така бяха старите курви, или така казваха мъжете, познали ги. Някаква ниска, себична воля в нея, необуздана самоналагаща се воля, като жена, която пие. Накрая не можех повече да търпя. Спяхме отделно. Тя първа се отдели, когато ме отблъскваше и казваше, че й нарежда. Беше си отделила стая. Ала дойде време когато не я исках в моята стая. Не можех повече."
|
