Какво мислите за извънбрачните връзки?
Къде свършва "позволената граница" и обратният път става невъзможен?
Какво става, ако и двамата сте обвързани вече?
Бихте ли развалили семейството си? Бихте ли развалили чуждо семейство?
Ако сте огорчени, но все още обичате?
Ако се разделите, но все още цялото ви същество се бунтува и само достойнството ви помага да носите маската на безразличието?
Как се справяте?

Бе, хич не е лесно.......Но се бориме, справяме се.

Не бих си развалил съществуващото семейство. Случвало ми се е веднаж (не го развалих аз, развалиха ми го), та знам на каква цена идва.....Има цена, да знаеш. И отнема и жертви.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък покрай едни събития в живота ми прогледнах и установих, че във времената, в които живеем, дори и с добрите намерения, които имаме, не може да си с някой до края на живота ти. Не може. Мислиш си, че може, докато не срещнеш някой, който да ти занимава мислите постоянно. Тогава късаш синджира и се преориентираш. Може да не стане нищо с този човек, а може и да стане - да поживеете 5-10-15 години и после пак фаза нула - някой ти се появява в полезрението, късаш синджира и продължаваш.

какво да мисля.. при положение, че губя интерес към партньора в рамките на 2-3 мес., мисля, че извънбрачните връзки са едно необходимо зло, за да се чувстваш жив и желан

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не може ли да ти занимава мислите без да късаш синджирите и да почваш от нулата.. малко лекомислено ми звучи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може. Но при мен не се получава. Не се смей, но ме притеснява фактът, че любовникът ми ще ме смята за курва, а някакси не мога да си представя да правя секс с мъж, който ме смята за курва. Аз затова слагам чертата и почвам от начало, защото какъв е смисълът да си с някой, а да искаш да си с друг?

Иначе, ако е само някакво временно увлечение, тогава и без секс се минава. Но аз не говоря за тези временните, за които ти трябва само малко време и пространство, за да ти станат безинтересни. Аз говоря за онези, които с месеци, години не можеш да забравиш, а напротив - откачаш още повече.

Редактирано от Exte Barrocco на 09.01.10 22:29.

По ред на номерата:

Какво мислите за извънбрачните връзки?
Не одобрявам.
Къде свършва "позволената граница" и обратният път става невъзможен?
"Границата" за всеки се простира до различно място.Онова,което някой намира за невинно,за друг може да е висша форма на предадено доверие.
Какво става , ако и двамата сте обвързани?
Не съм и той не е в момента.Но обвързването е нещо сериозно,поне за мен.Повече отговорност ще е нужна.
Бихте ли развалили семейството си? Бихте ли развалили чуждо семейство?
Не бих искала. Досега не съм разваляла чуждо.Дано не се случва,ще се старая.
Ако сте огорчени,но все още обичате?
Зависи от дозата огорчение,от причината.Ако обичам и знам,че има обич към мен,независимо от станалото-прощавам.
Ако се разделите,но все още цялото ви същество се бунтува и само достойнството ви помага да носите маската на безразличие?
Нося си я. Случва се да мога и без нея- достатъчно е собственото ми равнодушие,което понякога настъпва.
Как се справяте?
Дано в бъдеще- по-успешно.

"Човек,който желае настойчиво нещо,ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ

Хайде да те копирам, че ми хареса как мислиш. На места се припокриваме.

По ред на номерата:

Какво мислите за извънбрачните връзки?
Колосална щуротия.

Къде свършва "позволената граница" и обратният път става невъзможен?

Границата е прекрачена, когато това ти отнема от вниманието и съсредоточеноста в семейството.

Какво става , ако и двамата сте обвързани?

Най-добрият вариант, защото е наравно извънбрачна. Друг вариант винаги води до прекрачване на граници.

Бихте ли развалили семейството си? Бихте ли развалили чуждо семейство?

Не.Не.

Ако сте огорчени,но все още обичате?

Зависи от дозата огорчение,от причината.Ако обичам и знам,че има обич към мен,независимо от станалото-прощавам.

Ако се разделите,но все още цялото ви същество се бунтува и само достойнството ви помага да носите маската на безразличие?

Маски не нося. Когато се бунтувам - се бунтувам. Когато ми е безразлично - ми е безразлично.
Тия идеи, че като правим това или онова - другият си мисли/възприема същото каквото искаме да покажем според мен са глупости. Всеки вижда и чува - това, което му изнася. Това принципно положение де. Затова ми се струва, че куклените театри са излишни. Ако срещу вас седи средно интелигентен човек, много добре ще прецени и разбере какво ви е - ако ще да седите като сфинкс.

Как се справяте?

Чудесно. Само не разбрах за кое се пита как се справяме ? Но при всички случаи е чудесно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре. Това беше на повърхността - като отправна точка. Да задълбаем малко сега. Решенията си ги взимам аз сама, разбира се. Но нали затова са измислени тези клубове - да чуеш мнението и на другите.
Ще споделя първо своето мнение по точките както следва:

Какво мислите за извънбрачните връзки?
Имам само една зад гърба си. Достатъчно дълго продължила, даже ужасно дълго, за да съм наясно за какво става дума. Има два подхода - 100% забавление с първоначална тръпка за отскок, имитация на влюбване или навлизане в дълбоки води, от които, докато се усетиш няма обратен път назад. Аз попаднах на втория вариант. Попаднах, защото търсех отново любов.

Къде свършва "позволената граница" и обратният път става невъзможен? Границата бързо я "изядохме"... Любовта е като тумор. Метастази имаше няколко месеца след като се бяхме докоснали за първи път.

Какво става , ако и двамата сте обвързани?
Играта е с равен брой участници. Аз пазя своята крепост, той пази своята крепост. Аз останах вярна на това, но той не успя. Искаше да бъда само негова, НО (голямо НО) той не можеше или не смееше да бъде само мой.

Бихте ли развалили семейството си? Бихте ли развалили чуждо семейство? Когато притежаваш сърцето си е лесно да останеш верен на принципите си. Аз моето го загубих и сега рия като откачена да си го върна. Може би щях да разваля семейството си. Исках да живея, не просто да съществувам. Стахувах се, гризеше ме съвестта, не знаех как бих могла да погледна съпруга си и да му кажа, че бракът ни е кух, изчерпан. Не виждах смисъл от подобни отношения, които се крепят единствено на уважение и маскарад за пред околните.

Ако сте огорчени,но все още обичате?
Много лъжа се натрупа. Много обещания без покритие. Много шум за нищо. И това е, което все още не мога да преценя - дали обичам въпросния човек или егото ми е много наранено. Защото отношенията ни съвсем не бяха идеални. Даже напротив. Карахме се, почти не можехме да общуваме. Страст и тотално отчуждение след това. Безумие, от което не мога да се отърся. Ако не бях омъжена, сигурно щях да съм го забравила до сега. Щях да съм опитала отново с друг човек. Но аз не търсех просто секс или забавление. Аз търся моя човек...

Ако се разделите,но все още цялото ви същество се бунтува и само достойнството ви помага да носите маската на безразличие?
Нося я. Твърде горда съм, за да му позволя да ме вижда огорчена. Катализатор на края между нас беше една негова постъпка, която буквално ме втрещи. Втрещи ме най-малко защото седмици преди това правехме планове как ще заживеем заедно. Разумът е проумял всичко, но сърцето ми явно е бавно развиващо се и някак недоумява какво се е случило.

А, как се справям?...
Не знам. За околните няма разлика. Но в мен на моменти е жестока пустиня...

тц, тц, тц.....


то няма такава мъка и такъв печал вселенски....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите