|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Вечност.
|
|
| Автор |
Лaмa () |
| Публикувано | 06.01.10 21:13 |
|
|
Уф, не вечна любов, вие пък, за каква ме вземате?!
Исках да ви питам доколко сте наясно, че няма да живеете вечно? Колко неща, които винаги сте искали да направите, отлагате "за по-нататък"? Имате ли бутилка шампанско за сто кинта в барчето, която пазите за специален случай, страхотна рокля, по-скъпа от месечните вноски по ипотеката ви, която не слагате като излизате, за да "не я хабите", 6кг. отгоре, които искате да смъкнете "като минат празниците", език, който адски много ви кефи, курсове по латино танци, на които никога ще се запишете като мине тоя и оня тежък проект... абе де да знам... Някой, с когото се чукате, въпреки че знаете, че ще му биете шута, за да намерите някой по-добър, някой, с когото не се чукате, защото знаете, че няма да е за дълго...
Опитвам се да преживея катарзис, защото днес научих за едно момче от работата, което е загинало на 25.12. Много прозаично и неочаквано. Не го познавах добре, поздравявахме се понякога, ако се сетя кой е. Стана ми гадно естествено въпреки това, беше незначително по-възрастен от мен, не знам дали имаше 30. Опитвам си да си извлека поука и да преустроя мозъка си. Повтарям си цял следобяд "няма да живееш 1000 години", но не знам какво да правя с тази мисъл.
Не мога да приложа изкуствения си катарзис на практика. Пак си тръгнах от работа безбожно късно и през целия път се чудех и се маех какво да правя с малкото време, което ми остава. Утре мога да умра. Или вдругиден, или сред 3 месеца. Дали да отслабна 6кг. за да съм супер мацка като ми вземат предимството и ме направят на хербарий, или да изям несметно количество шоколад, за да се насладя на последните си часове? Засега подарих една кутия бисквити на една баба от входа, която ми прибира пощата. Тя ги прие като да са и стандартната такса и аз съжалих, че не съм и подарила тройно повече бисквити, за да ме помни като щедра личност като ми падне астероид на главата.
Ще помисля. Чакам просветлението и почвам да се изнервям, че си губя времето, а то не идва.
Малко съм меланхолична. Исках да ви напомня. Нямате 1000 години пред себе си. Употребявайте времето смислено и не го пилейте. Като мен.
| |
|
Тема
|
 Ха!
[re: Лaмa]
|
|
| Автор |
jamie (градинар) |
| Публикувано | 06.01.10 21:56 |
|
|
"Някой, с когото се чукате, въпреки че знаете, че ще му биете шута, за да намерите някой по-добър"
Има логика. На кучка Не е зле за съвременен човешки продукт, достатъчно безскрупулен и без особени задръжки.
Какво ти пука за времето, след като си се научила да го прахосваш? От целия ти постинг само това е достатъчно ясно. Не знаеш кой/коя си и къде си, нито какво правиш, нито какво искаш да правиш. Не можеш да си губиш времето понеже като го имаш - нямаш идея какво да го правиш.
| |
|
|
|
Ууууу, лелеееее, как ми натри носааа, чак свитки ми излязоха! Дъра-бъра, тинтири-минтири, ти да не си мъжката Лъчезара? Ако не, толкоз по-добре, може да си правите джобчета във всяка тема, където пишете как всички останали са мноооо зле, пък вие сте супер-гурута
| |
|
Тема
|
Re: Вечност.
[re: Лaмa]
|
|
| Автор |
impulce (пенлива) |
| Публикувано | 06.01.10 22:51 |
|
|
Списваш разкошно, винаги те чета с удоволствие.
Напомни ми леко на едно отдавна завъртяно из мрежата повествование, пълно с противоречия - за моментите на вдишване и издишване и тези, които спират дъха ни, нещо такова беше.
Смъртта има тази си странна, положителна роля..една жизнеутвърждаваща такава..като секса.
Аз отдавна си мисля с добри чувства за нея и все по - убедително у мен се затвърждава усещането, че който я приеме без страх, въобще - да застане в сянката и или да се докосне малко или много - малко си променя възприятията - поизчиства ги от шлаки, задръствания и рамки. Разпуска, един вид.
Убедена съм, че, ако всеки знаеше колко време му остава (особено, ако е малко)до следващия етап..животът му би бил малко по - кристален, усещанията по - наситени, а самият той - по - освободен и готов за неща, които в настоящето - все не намира сили да стори.
Забравих какво исках да кажа..а..да..вечност..мен такива мраморни понятия ме стряскат и ми се струват..нереални, все едно да ме балсамира някой. Брррр....
| |
|
Тема
|
Не мрънкай,
[re: Лaмa]
|
|
| Автор |
jamie (градинар) |
| Публикувано | 06.01.10 23:17 |
|
|
носа сама си го подаде
Ако ти се случи нещо много отчайващо - примерно да си на смъртно легло и да ти се размине, ще оцениш живота точно както написа че ти се иска. Съжалявам че примерът е леко мрачен, но работи и още как
ПП: Е, после може да си малко грубичка с другите ама какво пък толкоз!
| |
|
Тема
|
Re: Вечност.
[re: Лaмa]
|
|
| Автор |
Coнaтa (Ниенор) |
| Публикувано | 06.01.10 23:21 |
|
|
Каквото и да направиш или да не направиш, пак ще умреш. Няма значение кога.
На мен тази мисъл ми е достатъчна, за да не се юркам за каквото и да било. Каквото ми е нужно, става. Ако не стане, правя го. Ако не го направя - все таз, явно не ми е било толкоз нужно.
...And never again will my letters start
sadly, or in the depths of winter...
| |
|
|
|
Така правя - записах се на Сръпски че тия от курса по Испански са ебати изсушената Пата Негра, дори и комиците от курса по Френски трудно ги отмиват от съзнанието ми ;-(
Вдруги ден ако още мърдам ше ида да си купя нови платна за зяносване в жалки опити за рисуване
Уроци по танци ми нетребат - аз импровизирам
Пия и пуша щото ми е кеф - вземам пример от съседа - той е с операция на сърцето ама пие и шмърка и лятоска се дегизира с една фрицка каска и яха Харлито из махлата като Волен Ездач
Употребявайте времето смислено и не го пилейтемерси ама ше се въздържа - предпочитам версията на Кинкас Беру д' Агуа /от Жоржи Амаду/
It's just a sign of the times
Going forward in reverse.
| |
|
Тема
|
Re: Вечност.
[re: Лaмa]
|
|
| Автор |
Pyбeнc (непознат) |
| Публикувано | 06.01.10 23:35 |
|
|
Човешката памет е къса. За добро и зло, но е много, много къса. Ще мине време, случката ще избледнее, ще ти мине и това ти настроение. Нещото, което можеш да направиш наистина за себе си, е да се избавиш от всякакви паразитни навици да си пилееш времето. Т.е. да стош в една точка. Но това е и до характер, навици и още куп неща. А иначе това, което описваш - да мине това, и тръгвам на онова е до болка познато. Такава ни е епохата. Ситото е доста гъсто, трябва да си гъвкав.
Ще се справиш.
| |
|
Тема
|
Re: Не мрънкай,
[re: jamie]
|
|
| Автор |
saksun (непозната) |
| Публикувано | 07.01.10 00:17 |
|
|
Дори и тогава,може да не оцениш живота достатъчно. Има изумителни твърдоглавци, напълно убедени, че и втори път да го закършат тъй,пак ще им се размине. Но това са вече тежки случаи ,не съм от тях. Един опит стига...сега чакам фазата на загрубяването.
"Човек,който желае настойчиво нещо,ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ
| |
|
|
|
Съвсем наясно съм си, че е неибежно, но се надявам да успея да направя нещата, които искам. Иначе обаче най-главното е човек да е в мир със себе си, а не да препуска като на състезание да не би да пропусне нещо. Преди време бях по-позитивно настроена към смъртта, в смисъл, че "освобождава", а и виждаш как всичко свършва и какво е след това. Но напоследък след като ми се случи случка май осъзнах, че не искам да се "освобождавам" толкова рано. Пък и се оказва, че съм по-стабилна от повечето ме заобикалящи, което е мн кофти, на първо място тъй като аз принципно не съм стабилен човек, та бих искала когато ще отлитам към розовите облачета, да има около мен някой спокоен човек и адекватен и поне засега всичките са откачалки, надявам се има време.
А тоя катарзис го зарежи. Не е толкова важно в даден момент какво правиш, а просто да можеш да го оцениш този момент дори да е късно да си на работа и навън снегът да се топи и да е мокро. Просто да присъстваш съзнателно в него.
Иначе се сетих за Gregory Lemarchal - той е избрал да пее до края на живота си вместо да живее дълго без музика. Та, не е дължината чисто хронологически на живота това, което го определя колко е голям.
Но от друга страна когато човек има време, има и надежда. Затова дори да знаеш точно кога ще целунеш петунийките, ти допоследно ако щеш несъзнателно, ще се надяваш, че това ще стане поне минута по-късно. Човек не може да живее живота си в пълно 100%-тово осъзнаване на смъртта. Както малките деца минават през период, в който плачат, че родителите им ще умрат (аз поне имах такъв, всяка вечер като лягах и не можех да заспя и виках нашите). Редовна контра-реплика на техните успокоения ми беше "Ама все някога ще умрете-е-е!" какво ли им е било не ми се мисли, но някак си детето в даден момент я игнорира тази мисъл, и просто знае го, но не го вярва толкова. Не знам как да го обясня. Но е нормално човек да живее сякаш е вечен, въпреки че знае, че във времето не е. Защото иначе в страха си ще умира много пъти, а какъв живот е това?
ПП. Шоколадът не е добра идея - ще ти се додрайфа и ще си прецакаш последните спомени. Само в малки количества е вкусен, а и изобщо няма да ти е до това.
let it snow, let it snow, let it snowРедактирано от snowflakes never cry на 07.01.10 01:25.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
