аз изначално мразя гроде, още от млади години, когато цял месец карах само на грозде заради една диета, пък ти на гроздобер ме пращаш.
Лозята ги помня само с едно добро нещо и това е колко топла и изненадващо мека е пръстта между лозите, като се озовеш по гръб.
Но пък повечето " лозари" са твърде потни...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

имаш някакво психично отклонение, за което ми дреме на онаа работа, но то те кара 1. да търсиш под вола теле ВИНАГИ и 2. Да нападаш и отказваш от клубовете всеки новодошъл, а последното не ме устройва.

Ами не се терзай, и да го мислиш и да не го мислиш то ще си покаже само как ще бъде.
А и много за виси от теб като личност, от връзката ви от останалите важни неща между вас.
Аз понеже съм проклетник по природа например, в ситуация в която "милото" ме зареже за дълго за да гради кариера, бих наваксал доста при това без много угризения, след като въпросното "мило" само е избрало кариера вместо присъствие.
От друга страна ако аз самия съм подтикнал "милото" по чужди земи и сокаци, на гурбет да се скитосва немило недраго сред непознати за общото благо, вероятно би ми било доста съвестно и биха ме налазили едни задръжки мани мани...
Та така всичко е в детайлите. Но пак се връщам на основната си идея - 6 месеца са доста време и както и да го мислиш каквото има да става вероятно ще стане

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sordo на 28.07.09 10:33.

но пък си прав, че не може да виним събитията за нашите чувства.
Въпросът е към кое да се адаптирам с приоритет - към събитията или към чувствата, защото ако остана по средата ще се чувствам като Буриданово магаре - гладна и глупава.

Вятър, пчелички и от време на време - пеперуди...

и макар да ми заприлича малко на оная фантазьорка с двойната G точка, виждам, че в казаното от теб има някакъв опит за разбиране.

Няма да споря за това дали има дилема, проблема или нещо друго, което да е мотив за темата ми.
Ти го чувстваш, че няма, защото явно за теб изневярата отдавна е приравнена на " начесване на крастата", ама за мен йощ ни е!
Вероятно предстои, което е объркващо усещане.

Сега са уча, да си лепя и аз като теб, евтини етикети на "крастите".
Свалям диамантите и се окичвам със сВаровски. / въздишка/

Вятър, пчелички и от време на време - пеперуди...

щом дефинирахме възможностите остава само да избереш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за отговора.
Дано си права.

Вятър, пчелички и от време на време - пеперуди...

полезна.
Значи - избор казваш, съзнателен.
Добре приемам тази теза /то аз не съм и търсила несъзнателни оправдания за един или друг избор - нещо което кой знае защо повечето решиха че правя/

Тоест, връщаме се на първоначалния ми текст в темата.
Излиза, че е по-добре е след като знам, че няма да издръжа, да подходя планово към тръшкането с друг, а не да чакам в последния момент да ми се подпалят бушоните или пък да намразя милото, че ми ограбва живота.
Така може би има шанс да се измъкна суха от емоцииите...предполагам, де.

Но как може да се планира изневяра?
Запазяваш се с презервативи, резервираш хотелска стая и почваш да въртиш телефоните ли? Ужас...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще пиша с едно на ум за теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Под това последното се подписвам и с двете си ръце. Целият ми живот до сега е работа по чужбините, та съм се нагледала на какво ли не. Едно е ясно, че тези семейства, които искаха да бъдат наистина заедно си бяха заедно, дори с цената на някакви компромиси от страна на единия (обикновено свързани с професионалната реализация). Тези, които си бяха поомръзнали и явно им беше все едно, си стояха разделени, като обикновено мъжът, който си беше оставил съпругата у дома не оставаше дълго време сам.