Да приемем условно, че няма. И все пак има милиарди причини хората да образуват двойки - примерно:

1. Хормонална буря („сексът с нея/него е изкъртващ”);
2. Самозаблуда („влюбен/а съм”);
3. Страх от самотата („ще остарея сам/а, накрая съседите ще ме намерят полуразложен/а”);
4. Мързел („нещо за чукане, което ми е на разположение винаги”);
5. Суета („да укрепя социалния си статус”);
6. Комплекси („за да си докажа, че ставам”);
7. Финансов интерес („някой трябва да ме издържа”);
8. Егоцентризъм („той/тя се грижи за мен/обръща ми внимание”);
9. За размножаване („трябва да се правят деца”);
10. Конформизъм („така правят всички”);
11. Скука („имам нужда от силни емоции”);
12. Идиотизъм („и аз не знам как стана”);
13. Друго (посочете какво).

Всичкото това не е любов – поне според мен – обаче лесно може да се обърка с любов.
Как вие правите разликите?
Ако приемем, че има любов, дайте някаква дефиниция – ама както вие я разбирате, не искам литературни определения?
В края на краищата какво ни събира с точно определен човек? Защо избираме точно него, а не случаен друг? Защо оставаме с него, дори когато това не ни прави особено щастливи?
А какво ни задържа с него?
И най-важното – има ли любов или няма?
И защо мислите така?

Моля, отговорете ми, понеже изпушвам и имам нужда от мнения и гледни точки!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има любов.


Мен ме блъска челно и фатално. После се чудя как да оцелея след началния сблъсък. По правило, се влюбвам в интелигентни, потайни и много способни мъже. Ся, неща да им вадя биографиите, ма как се случва да се влюбвам само в такива не знам, не може на втора секунда да съм му чела трудовата книжка или фиша със заплатата, или да знам какъв човек е, няма начин това на втора секунда.

Не мога да го обясня рационално, и поне за мен предивиква буря от сексуални мераци. Романтика и секс, както и дълбоко възхищение и желание да му изцедя ташаците до смърт.


Сега ако ми обясниш в коя подкатегория попадам, щото аз не се виждам в никоя поотделно. Нещо друго е при мен, но не е както си го описала. Връхлитащо е и не ме пуска. Като си видя човека, и издивявам сякаш никога не съм преставала.

Понеже ми се е случило на три пъти така, единия път с първия ми съпруг, после с един който ми изчезна безследно от хоризонта и до ден днеше роня сълзи по него, и един семеен, който не ебава за мен отдалече. Опитът ми в реализираната и изживяна любов е само с първия ми съпруг, но затова пък изкъртихме маалата и не спряха да ни се чудят ето вече 15 години.

И като се знам каква съм душегубка, вече ме е страх да се влюбвам. Колко му е трета световна да подпаля

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

човешка, дебилна и божествена.

Човешката любов търси сексуална реализация. Ебеше се наляво и надясно, но когато срещнеш човек, от който наистина искаш дете, разбираш същността на тази любов.

Дебилната любов е това, което ти си описала в точки 2 до 12 (Точка 9 и 10 при теб са тавтология ако те разбирам правилно). Нищо повече от егоизъм и личностна зависимост под прикритие. Основен синдром - ревност.

Божествената любов е единствената действителна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Любов има, но няма универсална дефиниция за нея. Това е така, защото хората наричат с думата "любов" различни неща; различните хора имат различни причини да образува някаква по-постоянна двойка - включително и изброените от тебе, поотделно или в някоя комбинация. За теб това не са достатъчно добри причини, но за някой друг може да са.

Аз бих добавил още няколко причини, които пак може да са или да не са достатъчно добри:
- събрал си се с някой и се е чуло "щрак", довършвате си изреченията, чувствате се прекрасно заедно
- внезапно усещаш необходимост да правиш някого щастлив
- променяш се, когато си с него, и харесваш новото си "аз" повече
- той/тя също се променя към по-добро когато си с него/нея

В отговор на:

---

Защо оставаме с него, дори когато това не ни прави особено щастливи?

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Demon. на 20.07.09 20:58.

Понякога си мисля, че... няма любов...не е имало ....и никога няма да има ...
Измислена е, за да успива хората ...или в някои случаи да ги движи ...

Но ....от друг ъгъл като погледна ... имало е моменти в живота ми ...когато съм я изпитвала....усещала...
Тези моменти са били някаква странна смесица от болка и радост....
Противно на инстинктите човек когато го боли ...да се дръпне ...или съпротивлява ...съм стояла и съм чакала... да ми мине ...
Не ...не е мазохизъм нито прословутият Стокхолмски синдром...
Просто ясно осъзнаване, че това нещо трябва да се изживее ...да се загнезди в теб....и някой ден да се обърнеш и да знаеш, че и на теб се е случвало ...
Болката разбира се е цена за изживяно щастие с този човек....Може би и обратното ...да бъдеш възнаграден със щастие ...за понесена болка..
Един вид ...винаги да има завършен цикъл на любовта ...
Струва ми се, че започва с усмивка ...и завършва с такава ...
Опитвам се да си я спомня ...и точно това виждам ...някой да се усмихва ...понякога през сълзи ....

13- те точки, които посочваш....според мен нямат досег със нея ...

Любовта си я рисувам като някаква странна душевна близост... твоят огледален образ ...но в друго тяло ...

Затова ми е толкова трудно да я разпозная..тя често много добре се прикрива

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това, което си описал, се вписва и в моето разбиране.

Само че ти си намерил тези думи, а аз други.

И аз не бих останала при човек, с който изживявам разрушителни и деструктивни чувства, и с който би било ад. Може да се гадае само с кого би било ад и с кого рай, и също съм съгласна, че пробваш и изчакваш с кого какво е.

Но тръгне ли към ад...дори да си откъсна сърцето, и аз бих напуснала ада.


Вярно е, което си казал. Съгласна съм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам какво е любов и не се опитвам да откривам разлики-прилики или да правя анализи. Щом ми е хубаво и спокойно с някой човек, все ми е тая какво е, живея си с него. Напоследък четох нещо за генна предопределеност на любовта, ама понеже съм тъпчо, не го запомних. Като казах хубаво и спокойно, имам предвид през повечето време. Не вярвам да има такива идеални отношения, че във всеки миг да се чувстваш най-щастливия човек с другиго.
Общо взето, класификацията на Изрода никак не е лоша.
Добре де, ще се опитам да дам една суха дефиниция- комбинация между обич и бушуващи хормони.
Най обичам да чета, ама не мога.

Редактирано от ПOЛУидиoтчeтo на 20.07.09 20:17.

абе мила !
любов има , ама добре е да си представим тенджера:
в нея горните съставки , или части и точки отделни-и подгряване , къкри ври кипи пръска прави мизерии ухае или пуши на изгоряло-ТА , ако изври всичко горе , и остане още нещо , заради което продължаваш да си заедно с някого-според мен това е любов....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз понякога съм си го представяла като намиране на изгубена част от душата ти.


Когато видиш човека, с който си едно цяло заедно, тогава протича късо, бушоните шунтират и се почва една не е за разправяне.


Защото нямам лично за себе си друго обяснение как човек разпознава човека, който ще обича.


И да не ми разправяте как можело да се влюбиш изведнъж в стар познат или приятел. Ако човек се влюбва, се влюбва в първите секунди и минути, поне при мен е така. Толкова е мигновено и необратимо, че после вътрешно изгаряш и боли отвътре как може така. Ми на, може.

А за тези, дето обичали спокойно и смислено, да ме прощават, но това си е направо сметкаджийство и удобството на удобното. Любовта обикновено поставя предизвикателства, и просто не е възможно нуждите на любовта да са меркантилно спокойни и изчислени. При това изчисленията да траят комфортно цял живот, и то по дебитна банкова сметка. Няма нищо общо с удобството на дебитната банкова сметка и изчислената вероятност да изпаднеш в губеща позиция.


Просто не става така. Ако някой иска да изкара удобствата си за любов, значи това не е любов. Любовта търси и намира, и обикновено те държи неспокоен и ровещ и мислещ и чувстващ. Любовта те тласка и те бута да се държиш залепен до обекта. Обектът се превръща в новата ти координатна система, и почваш да вършиш неща извън обичайната логика, само да си с него.





И кой знае защо, всеки я описва по своему, и всички знаем за какво става дума.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите