Точно това исках да кажа, / Контакти / Говорим си за секс

Масата в кухнята е най-удобната мебел когато става въпрос за учене. Бюрото е полезно с всичките си шкафчета, обаче ми идва прекалено тясно когато трябва да разположа всичките бумаги.
Нощта е времето, в което уча аз. Имали сме различни спорове с колегите кога е най-ползотворното време и знам, че повечето застават зад тезата на учените, че сутрин мозъкът на човек запомня най-много, защото е отпочинал. Е, явно моят мозък е сбъркан, защото аз не съм от тези.
Кварталът в 2 след полунощ беше притихнал. Глутницата бездомни кучета вече се бе уморила да лае, а чайките все още спяха. Блокът насреща бе изцяло тъмен. Огледах една по една терасите чудейки се как ли изглежда моя блок с навярно единствения светещ прозорец.
Някакво движение на един от балконите отсреща задържа погледа ми. На четвъртия етаж на терасата на големия апартамент имаше фигура. Втренчих се опитвайки се да фокусирам тялото. Мъж беше, леко приведен напред облегнал лакти на парапета. Уличните лампи хвърляха една доловими снопове светлина върху торса му. Гол ли е или фланелката е в тъмен цвят? - леко присвих очи.
Навярно му е топло – продължих с разсъжденията съвсем забравяйки за учебниците, лежащи на масата пред мен. Не, не би трябвало – отхвърлих идеята виждайки две външни тела на климатични системи.
Очите ми започнаха да различават подробности – косата бе тъмна с войнишка подстрижка, веждите бяха ясно изразени, очите под тях проблясваха с бялото около ирисите. Опитах се да оформя тялото с поглед, но стойката му не позволяваше да видя дали има плочки или просто отпуснато шкембе. През решетките на парапета видях шорти в тъмен цвят.
Зачудих се какво би изкарало един мъж на терасата посреднощ? Жега, проблеми с жената, кошмар?
Насилих се да се върна към учебниците, но мозъкът ми все още се въртеше около мъжа на терасата. Дали задушната вечер щеше да му донесе облекчение?
Очите ми се стрелкаха към терасата отсреща. Отказах се от ученето и се втренчих във фигурата.
Изведнъж подухна вятър и течението хлопна вратата на терасата ми. Странно, през стъклото виждах много по-ясно – сякаш беше огромна лупа, която приближи образа.
Беше млад. Бицепсите бяха добре оформени (значи има плочки, а не шкембе) и даваха представа за яки мишци; овалът раменете беше точно такъв, който те кара да полагаш рамо без да те е страх, че ще попаднеш на твърд и неудобен кокал; гърдите гладки…
Изведнъж той ме погледна. Не знам как разбрах, че гледа мен – дали ефектна на увеличение на стъклото или пък просто исках да е така….Той наклони леко глава, представих си как ме фокусира – мен в средата на самотното осветеното петно. Несъзнателно изправих, гръб, посегнах да пригладя косата си и застинах.
Чак когато той се прибра възстанових дишането си.
На зазоряване мозъкът ми все още подскачаше около непознатия. Денят обещаваше да е горещ, чайките вече пееха грачещата си песен. В пристъп на …и аз не знам на какво изчистих терасата и се захванах с кухнята. Майка ми се изгледа като обезумяла когато влезе да потърси кафето си. Какво можех да й кажа – „искам да терасата да направи добро впечатление на един пич?” – да, определено щеше да ме разбере, ха-ха.
Все още със сладкия вкус от преживяното в устата ми зашляпах боса по пода и се свих сред завивките.
Следващата вечер бях позабравила за него. Съсредоточих се върху патофизиологията на храносмилателната система – имах чувството, че гастритите и язвите са поне двеста вида и ще ми е яко трудно да запомня разликите. По едно време станах да си налея голяма доза кафе и хвърлих един поглед към терасата.
Очите ми станаха на палачинки - той беше там. Облечен в белезникава риза, дългия панталон се виждаше между решетките на парапета. Беше се облегнал на лакти точно като предната вечер.
През деня направих импулсивно проучване. Влязох във входа му и потърсих пощенската кутия докато пулсът биеше оглушително в ушите ми. На табелката беше написана само фамилията на семейството. Колко разочароващо беше да не науча поне името му.
На следващата вечер той отново се появи. И на по-следващата фигурата в мрака беше с мен.

В деня на гласуването бях с подута глава от споровете из къщи. Дядо пространствено обясняваше разликата между Станишев, Борисов и Костов, а баща ми само пуфтеше и промърморваше по едно „да бе”, което още повече разпалваше стареца.
В един момент всичко ми дойде до гуша – грабнах документите си и се насочих към избирателната секция. Дори след като тръшнах врата напътствията им ме последваха.
- Трябва да гласуваш за ГЕРБ, те имат най-голям шанс да направят самостоятелно правителство – баща ми както винаги беше практичен.
- Глупости, те са екстремисти. Коалиция за България е най-здравомислещата партия – извиси глас дядо.
- Да бе, да, съюза с Доган е най-здравомислещото нещо в цялата новобългарска история! – контрира татко.
Грххх.
Слънцето ме блъсна в главата докато вървях навела глава. Чух някой да върви зад мен по пътеката към училището и инстиктивно хвърлих един поглед. Мозъкът ми замръзна докато механично продължих да местя краката си напред.
Той ли беше? От толкова близо не можех да преценя. Помислих си, че просто огромното ми желание си прави шеги с мен, нали, каква би била вероятността точно той, точно в този момент...не бях силна по математика, но...по-малка от една хилядна от процента? Хвърлих още един поглед и се спънах в първото стъпало. Той беше.
Застанах на опашката пред секцията. Чувствах го зад гърба си и стиснах пръсти докато ноктите ми се забиха в дланите. Отивах се да огледам фигурата зад себе си – очите ми почти изкочиха от местата си от усилието да видя нещо повече от един тъмносин ръкав.
- Студентка ли си? – въпросът дойде точно зад мен, но за мен ли беше?
Обърнах се леко и го погледнах. Видях очакването в очите му и осъзнах, че наистина ми е проговорил.
- Ъмн – заекнах – Да.
- Какво учиш? – разпита продължаваше.
- Медицина – свих рамене.
- Ахаа – провлачи той – затова учиш толкова много.
Беше ме забелязал – сърцето ми се разхлопа.
- Има ли някой на опашката с име започващо с буква от А до М? – извика глас до ухото ми и аз подскочих.
Той се засмя на реакцията ми и дъха му премина през лицето ми. Ахххх – притворих очи.
- Да, аз – каза над главата ми и мина край мен.
Интересно чия ли идея беше да разделят гласуващите по букви за да става по-бързо обработването на списъците – зачудих се на добрата идея докато го чаках пред тайната стаичка.
Той излезе, очите ни се срещнаха докато минаваше прекалено близо до мен. Толкова близо, че телата ни почти се докоснаха, усетих аромата на афтършейф.
Жената зад мен изпуфка. А да, трябваше да гласувам.
Взех си документите и затътрих крака. Като за първа среща беше прекалено кратка, но пък добра основа за разговор, ако се сблъскаме пак.
Той беше отвън седнал върху един чин в коридора точно пред вратата. Чакаше мен? – полувъпрос-полуконстатация се заформи в главата ми. Сега какво? – зачудих се – да мина покрай него или да спра? Ооо, определено можех да застана между краката му, да плъзна ръка по бедрото му...
Спрях нерешително и го погледнах. Това, което видях в топло-кафевите му очи му ме накара да настръхна – любопитство, предизвикателство и огромно, горещо желание…
- Харесва ли ти терасата ми? – попита.
- Мхм – измънках аз. Царица съм на нечленоразделните отговори, нали?
- Искаш ли да я видиш по-отблизо? – зад привидно невинните думи се криеше покана и аз знаех каква.
Мълчаливо кимнах. Той се изправи и аз тръгнах до него.
- Кога са изпитите? – полюбопитства.
- Последния беше вчера – погледнах измънках.
- Затова те нямаше последните две вечери – констатира той подрънквайки с ключовете си.
Погледнах го сякаш бях направила нещо нередно. Във входа едно хлапе се присъедини към нас чакайки асансьора и мълчанието между нас стана по-удобно.
Като в транс прекосих площадката на етажа. Ключовете изтракаха по вратата. Минах пред него и се спрях нерешително в коридорчето. Звука от превъртането на ключа зад мен изстърга в абсолютната тишина. Обърнах се рязко. Какви ги вършех?
Погледът му ме прогори и смутено наведох очи. Той се доближи до мен. Плъзна длан по врата ми, наклони глава и докосна лицето ми. Притворих очи. Усетих как бузите ми неконтролируемо се зачервяват. Повдигна главата ми и устните му леко погалиха моите. Чувствено ги разтвори с език, нахлу дълбоко, бавно и внимателно… Гърдите ми възбудено се повдигаха към него, залитнах и трескаво обвих кръста му. Той ме побутна и ме долепи до стената. Целувката му ме презве. Имах чувството, че ме обладава само с устни тук на стената въпреки всичките дреху върху нас.
Отдръпна се за миг, потърси очите ми сякаш за да провери какво чувствах аз. Явно това, което видя в замъгления ми поглед му хареса, защото властно и неумолимо притисна устните ми. Границата явно беше прескочена и ласките му станаха самоуверени. Плъзна длани под потника ми, ръцете му бяха топли и меки. Пръстите му неумолимо притискаха кожата ми, галеха и възбуждаха. Тялото ми пламна от желание. Исках огъня навсякъде, не исках да се боря. От устните ми се отрони висок стон.
Той плъзна ръце по тялото ми по кръста и с рязко движение издърпаха дрехата през главата ми. Ръцете му плъзнаха около ханша и избутаха полата ми надолу. Останах само по бикини. Ако не бях толкова заета да отговарям на устните му, навярно щях да се опитам да се прикрия свенливо. Вместо това се разтворих още повече и дадох път на дланите му по гърдите си.
Полумракът в коридора не скри удоволствието, изписано върху лицето му и блясъка на очите. Когато устните му докоснаха зърната на гърдите ми, се олюлях.
- Хей – прошепнах.
- Толкова си сладка...
Почувствах се изгубена след тези думи. Той продължаваше да ме изследва. Прокара пръсти по ръба на бикините ми и ме докосна под тях с върховете на пръстите си. Затаих дъх. Той се свлече на колене, обви ханша ми с ръце и ме привлече към себе си. Бавно свали едната обувка, после другата, изхлузи полата. Бикините я последваха и отлетяха някъде по пода.
Той притисна лице към корема ми и заслиза надолу. С нежна настойчивост целуна копринената кожа там, където бедрата се съединяваха. Замаях се. От устните ми отново се отрони стон. Той се изправи за миг, обгърна ме с ръце и ме поведе към спалнята.
До леглото трескаво съблече фанелката си я хвърли настрани. Нетърпелива му помогнах да свали панталона си.
Стоях безмълвна на ръба на леглото, вперила поглед в гърдите му. Тялото му беше хармонично. Мускулите на гърдите, гърба, раменете и краката бяха добре очертани точно както си ги представях.
Сега, когато беше само по едни боксерки, усещането за първичност, което се излъчваше от него беше по-силно от всякога. Сърцето ми нервно заби.
Той усети погледа ми и промърмори извинително.
- Доста съм голям.
Приведох се към него и свалих последното парче плат.
- Ще те приема целия – прошепнах.
Той изръмжа. Избута ме назад, в ръцете му незнайно от къде се появи презерватив.
Целувката му беше изпепеляваща. Разтвори краката ми и погали бедрата.
С едно движение обвих бедра около него и го привлякох. Изпълването беше мощно и до край.
- Добре ли си? – погали ухото ми с устни.
Вместо отговор, с таза си го подканих да се раздвижи. Бях достигнала отвъд границата на всякакво разумно удоволствие.
Извих се, посрещнах тялото му докато тръпките ни разтърсиха.
Благодарствена дълбока целувка ме накара да отворя очи.
- Здравей – посрещна погледа ми той - Казвам се Йоан.
Усмихнах се.
- А аз съм Рая.
- О, да, определено съм в рая – изхили се той.
- Не, не - запростестирах аз – така се казвам.
- Знам – целуна ме още веднъж и се изтърколи от мен– В избирателната секция доста обсъждаха името ти – отговори на немия ми въпрос.
- Та какво ще кажеш за вечеря? Или кино и после вечеря? – очите му блестяха от удоволствие.
Погледнах светлината през прозореца. Нашата тераса не се виждаше от тук, но все пак се запитах дали политическата битка в къщи е утихнала и е отстъпила място на чуденето къде се губя.
- Какво? – попита той нервно. Явно мълчанието ми го притесняваше.
- Рано е за вечеря – промърморих изчервявайки се отвъд възможното.
Леглото се разтресе от смеха му.
- Ще сменя презерватива – целувката по рамото ми запали пожара наново.