|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Много думи, малко примери :-Р
[re: Aлиca.]
|
|
| Автор |
Aйшa () |
| Публикувано | 25.05.09 14:21 |
|
|
Алиска, тук се опитвате да говорите малко като в български филм - българският кинематографист в желанието си да покаже на света колко надълбоко философски, и изобщо всячески великански е нагазил в екзистенциалния космос, и как ей сега ще и каже на публиката толкова много и така ще и писнат ушите, че веднага ще му даде пълния букет Оскари, всъщност някъде по трасето губи човещината и пивкостта на разказа, изобщо забравя да ни разкаже своята история така, както го правят големите режисьори - простичко, проникновено, без централноселски патос
И понеже тук става дума за "вечните" теми на вината, изкуплението, справедливостта, покаянието и всичко, за което българските режисьори много искат да снимат, но все не успяват, а ти споменаваш един стар чуждоземски филм, искам да ти препоръчам друг, съвсем нов, който съм сигурна, че много ще ти хареса.
Казва се и е на Клинт Истуд. Гледай го на всяка цена
ПП. Пиша до теб, защото съм сигурна, че ще ме разбереш и няма да ми повръщаш в скута остатъци от недосмлени мои цитати и прочие неща, които човек не обича да преживява баш понеделнишки.
| |
|
Тема
|
Re: Много думи, малко примери :-Р
[re: Aйшa]
|
|
| Автор |
Aлиca. (Лиса) |
| Публикувано | 25.05.09 16:26 |
|
|
Вече го гледах, благодаря.
Ама дядо ти Клинт Истууд на колко лазарника е като го прави тоя филм?
| |
|
Тема
|
Re: Много думи, малко примери :-Р
[re: Aлиca.]
|
|
| Автор |
Aйшa () |
| Публикувано | 25.05.09 16:36 |
|
|
Заради правенето ли? Той като че ли на която и да било възраст няма боклучав филм и всички до един (или поне тези, които съм гледала), касаят точно темата за истинското мъжество.
Хареса ли ти?
| |
|
Тема
|
Re: Много думи, малко примери :-Р
[re: Aйшa]
|
|
| Автор |
Aлиca. (Лиса) |
| Публикувано | 25.05.09 16:59 |
|
|
Не само. Той не е и от бъбривите, а това винаги ме впечатлява повече в един творец, отколкото орнаменти, финтифлюшки, загадки и загатнати неща повече, отколкото човешкото възприятие е в състояние за храносмели от раз.
Преди да изгледам този филм, гледах друг нов филм - Seven Pounds на Габриел Мукино, с Уил Смит в главната роля. Пак с подобно послание... но преразказът издиша точно защото се губи в едни самоцелно търсени ефекти. Ако си го гледала, ще разбереш какво имам предвид. Да не звуча сега в предишния си стил "их, колко съм умна, колко знам".
Малко след като ти писах, ровнах в гуглето и попаднах на за филма на Истууд. Предишните му филми само са маркирани с по една-две думи, но доста точно според мен.
Филмът не просто ми хареса, много ми хареса.
| |
|
Тема
|
Re: Много думи, малко примери :-Р
[re: Aлиca.]
|
|
| Автор |
Aйшa () |
| Публикувано | 25.05.09 18:53 |
|
|
Да, голям творец. Заслужава да го наричаш човек... и мъж
Ще го копирам тук, защото е много хубаво написано, а иначе не се отваря без регистрация.
Пък си е и съвсем по темата.
<<Един мъжки тест - ако финалът на "Гран Торино" ви просълзява, значи сте в отбора. Казвам ви го като човек, чиято аларма в телефона е "Добрият, лошият и злият"... Клинт Истууд е направил 29-ия си режисьорски и 57-ия си актьорски филм като равносметка-завещание на нещата, на които вярва в киното и прощален автограф за феновете, които отгледа през годините. Каза го за "Ню Йорк таймс" в края на миналата година: "Няма много роли за 78-годишни. Сигурно не е лошо да играеш и иконом, но не е за мене. По-добре да остана само зад камерата."
Прощалният кадър идва след най-изненадващия финален дуел във филм на Истууд, а той разбира от финални дуели още от времето на "За шепа долари" (1964) при Серджо Леоне. Статичен план, камерата е високо над крайбрежен път, самотна кола се отдалечава към хоризонта и океанския залез, самият Клинт пее (или по-скоро нашепва в дрезгав речитатив) думите от песента с името на филма (за по-изкушените: So tenderly your story is/nothing more than what you see /or what you've done or will become/standing strong do you belong/in your skin...). За тези, които не знаят - вън от пищовите Истууд е и джазов пианист и композитор (наскоро направи документалния Piano Blues за хората от жанра, които обича), негова е болезнената биография на Чарли Паркър "Птица" (1988), стигнала българските екрани във време, когато силовите му филми не се допускаха тук. А не се допускаха, защото в тях оръжието на Клинт най-често бранеше обикновената, човешка страна на американската мечта - да си себе си, да си свободен, да си срещу собствената си полицейска бюрокрация, така както си срещу патологичния сериен убиец, застрашаващ общността отвън ("Мръсният Хари", 1971).
Както се полага на малък градски уестърн, "Гран Торино" е за простите важни неща – тези, за които си струва да се живее; тези, за които си струва да се умре. Както и в джаза, Истууд държи основната тема (непреклонният силен мъж, изправящ се саможертвено за кауза), но вниманието му е към вариациите над нея, даващи живот на историята и плът на чувствата. В тях става дума за цената на насилието, за дълга на по-силния пред слабите и невинните, за куража да срещнеш греховете от миналото си. В "Гран Торино" Уолт Ковалски Истууд е и с грубия език и кодовете за добро и зло от Мръсния Хари, и с житейската съдба на Бил Мъни от "Непростимо" (1992, първият му "Оскар" за режисура, никога не е удостояван като актьор). Скорошен вдовец с жена светица, старомоден моралист и стоик, настръхнал с недоверие към новото време, готов да извади карабината си на ветеран от Корея срещу всеки, който влезе в територията му. И не само в моравата пред дома му в детройтското предградие, където е единственият останал бял сред източните пришълци, а най-вече във вътрешните рубежи на горд самотник.
Както в "Момиче за милиони" (2004), Истууд и тук изглежда не на място и извън времето си, скаран е със семейството си и отчужден от своя бог, спори с него през местния свещеник. Изкуплението му минава през защита на уязвимото добро, залагайки себе си. При Леоне нуждаещите се бяха невинни максикански влюбени; в "Бледият ездач" (1985) - беззащитни миньори; в "Непростимо" - поругани проститутки; в "Момиче за милиони" - повярвалата му млада боксьорка в кома. В "Гран Торино" е шарената група на азиатските му съседи. Те виждат във високия беловлас мъж, готов да извади пушката си в тяхна защита, богоподобна фигура, наричат го в лицето "бели дяволе". Важна част от мисията му при тях е превеждането с житейски пример на останало без баща момче до готов за живота мъж (вече сме го виждали в "Съвършен свят" (1993), но там бащинската фигура беше оставена на Кевин Костнър). Както винаги при Истууд, финалните морални жестове са важни колкото и решителните изстрели, във филмите за "Мръсния Хари" и "Непростимо" жестовете бяха на възмездие, в "Момиче за милиони" до убийството се стигаше от милосърдие, сега то е акт на разкаяние. Така Клинт оставя есенцията на собствения си мит - ангел хранител за добрите и праведните, наказващ дявол за грешните и понякога за себе си.
Примерът на "Гран Торино" е в чист вид и стилово, изчерпват го две думи - директност и естественост. Както сам Истууд казва в текста на песента - "с нежност към историята, не повече от това, което се вижда..." Лаконизма на стила Истууд дължи на работата си в телевизията - седем години в уестърн сериите Rowdy (1957 - 1964), преди Серджо Леоне да го вземе в лятната пауза между два сезона за Мъжа без име в "За шепа долари" (хонорарът и той е "шепа" - $15 000). Познава се по подвижната камера и вклиняването й в епицентъра на действието, долните гледни точки в решителните моменти, вниманието не към оръжието, а към ефекта от него. Другия ефект вече го изяснихме - той е извисяващ и влиза под кожата завинаги. >>
| |
|
Тема
|
 Пфу! Клинт Истууд - мъжка свиня,като всички други!
[re: Aйшa]
|
|
| Автор |
dePhil (ястреб) |
| Публикувано | 26.05.09 00:44 |
|
|
Хубав филм, хубав текст, жалко, че не ги намерихте преди седмица.
Впрочем, нелош начин, да не ти повръщат в скута, е да не се изхождаш на масата.
~*~
| |
|
Тема
|
Re: Уау!.. Алиса - ти удари дъното и закопа надолу...
[re: Taнa Бoaмбo]
|
|
| Автор |
Aлиca. (Лиса) |
| Публикувано | 26.05.09 08:46 |
|
|
Да ме прощаваш, но темата ти си е манипулативна и с привкус на наказателна акция срещу провинилите се невъзпитани клубарки.И поднесена като неделна проповед, както си му е редът.
Като изваждаш оръжие от един вид, не се оплаквай, че ти излизат с подобно.
Въпросът ми беше много простичък: като дойде ред да действаш в разрез с пацифизма си, ще действаш ли или ще си пазиш принципите?
А това, че ми лепиш етикета "привърженик на насилието", е само за твое удобство. Къде ме запрати при привържениците на кастрацията и евтаназията? И от какъв зор? Не можеш да защитиш принципите си без да очерниш опонента ли?
| |
|
Тема
|
Re: Пфу! Клинт Истууд - мъжка свиня,като всички други!
[re: dePhil]
|
|
| Автор |
Aлиca. (Лиса) |
| Публикувано | 26.05.09 08:56 |
|
|
Хубав филм, хубав текст, жалко, че не ги намерихте преди седмица.
Кофти назидателен капак, много свали гарда накрая.
Извинявай, но не можах да се въздържа да го отбележа.
| |
|
Тема
|
 Не храчи на масата
[re: dePhil]
|
|
| Автор |
Aйшa () |
| Публикувано | 26.05.09 11:07 |
|
|
О, няма! Вече ще следвам примера на Ментора и само ще попръдвам изискано по терлици
| |
|
|
|
Ей, че хубаво ... така ми се иска да погледнеш назад в историята ...
отношението към секса или т.нар. онождане.
Какви са били сексуалните порядки в Рим, Египет, Степните племена ... по късно как се развива ...
Това кеото се надявам да видиш е, че отношението към секса се определя от обществото ... дори сега е позволено многоженството. Дали някой те пребива със сопи ако спиш с комшийката ... да има си обществени норми и порядки, които се налагат от самото общество (или от потребността на идивида да бъде част от такова и това го кара да се подчинява на догмите в това общество) което си има изградени правила и оргън който да съблюдава спазването им, има си и орган който да наказва провинилите се ...
Религията ... няма да коментирам, че ще се наложи да Богохулствам
Никой на никого с нищо не е длъжен.
Много често когато хората обичат считат, че и другите са длъжни да им отвръщат със същото ... но това не е така ... любовта бидейки егоистична ни кара да мислим така ...
Спиращите механизми у хората правещи недопустимите неща не същеествува. За съжаление сме така устроени, че сами да намираме оправдание за постъпките си - дори най-гнусните ... иначе трябва всички да скочим прз прозореца ... защото всички иаме грешни мисли (най-малкото).
За това си мисля, че хората бидейки първо егоисти - после всичко останало трябва да се научим да уважаваме - другите и тяхното право на избор.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
| 
|
|
