|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
Така че ...
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
| |
|
безвремева категория ..... ще ти пусна моята реплика на твоето есе в отделна тема малко по-късно!
Ти и преди казваше, че липсата на любов е функция от прекалено големия избор. Не знам обаче дали е прекалено големия избор или изоставане в моралните категоризации на динамичния ни свят. Сигурно затова сциентолози, кабалисти, будисти и друга чудновата гмеж така са популярни в момента по най-независимите финансово хора в света!
Но наистина истинската ми реплика ще ти я дам в отделна тема!
Major e longinquo reverentia
| |
|
в анализа е пропусната безкористната и безусловна любов - кучето - вероятно нейното откриване ще стане на последващ етап от филогенезата на лерическата героиня.
| |
Тема
|
Прикачам се за теб
[re: koм]
|
|
Автор |
Джoлийн (Съсел Заимова) |
Публикувано | 27.10.08 10:33 |
|
защото от всички мнения ....твоето най-много се доближава до мислите, които се въртят в моята глава......
Да допълня нещо друго де ...
Любовта е много простичко съоражение ....лесно сглобяемо ....лесно поддържащо се ...и въобще не е някаква голяма драма ....
Стига човек да умее да и се радва ...
В смисъл ...ако си готов да обичаш....т.е. обичаш да обичаш...то тогава не би трябвало да е проблем да я постигнеш....
Редактирано от Джoлийн на 27.10.08 10:34.
| |
|
Мамка му, ема, излови ме в много кофти момент - влюбена, ама много влюбена...И въпреки че през всичките тези години след края на поредната любов и след много тръшкане, страдане, болка, сълзи, сополи и пр. (щото аз очевидно съм напълно сбъркана и по друг начин не мога да обичам, пък и щото всичките ми големи любови са бъли свързани с некви препятствия) за пореден път си казвам, че вече край, никакви любови, никакви разбити сърца, само спокоен и безметежен живот, ей ме на, пак много влюбена и страдаща, като последната патица на тази планета...
И с ето това, написано от теб, няма как да не се съглася, особено с последното изречение:
"Да спрем да се събираме мъже с жени само за единия топъл задник в леглото и топлата манджа на печката. И последвалото от това размножаване. А да започнем да се събираме по Голямата причина, немаскирана от никакви икономически, хормонални и обществено приемливи причини – по любов заради самата любов. Тя е напълно безсмислена, уверявам ви. На мен ми е скъсала много нерви и ми е проляла много сълзи. Но пък всичките години, през които я е нямало в живота ми, ги броя за откраднати и несъществуващи."
| |
|
Целият свят се е заел да ми доказва, че единственият начин да съм щастлива, е да не се влюбвам
Като фанеш молива, немаш спиране, еввала...
Това, горното изречение го оборвам само с едно - Ай сиктир бе... Много още има да се уча...
| |
|
Апропо, мисля, че моето поколение е по-скоро поколение на любов без материални интереси (набор 1964 г.). Когато бях на 18 не мислих колко мангизи и коли има главният герой, за мен беше важна Любовта...Любовта беше важна не само за мен, а и за тези около мен, и не си спомням бракове или връзки, основаващи се на имане, то и имане всъщност тогава нямаше, всички си бяхме равни, така да се каже...Та в този смисъл някак не съм имала проблеми с любовта, щото и мъжете от моето поколение приличаха и приличат на нас и поне аз не съм срещала такива, дето се пряват на железни и нямащи нужда от любов, топлота и нежност, а тъкмо обратното...
Що се отнася до дъщеря ми, която е на 20, то крушката не пада по-далеч от дървото, така че всякакви там куул тенденции са ни малко чужди, ами с пълна пара обичаме, страдаме и си трошим главата...
| |
Тема
|
Re: бъдещето на любовта
[re: lzbg]
|
|
Автор |
DarkSide (of the moon) |
Публикувано | 27.10.08 11:04 |
|
И на мен ми прави впечатление, че във всичките произведения на авторката които съм чел досега, лирическата героиня задължително познава целия свят и целият свят нея познава и сал за нея говори.
| |
|
моето поколение е по-скоро поколение на любов без материални интереси (набор 1964 г.)
84 - 89 година беше апогеят на еснафско - материалистическия соц, тогава идеалът беше жителство и апартамент в София, вила в провинцията и командировки на Запад. Масова практика за студентките от прованса беше да се женят по любов ... към софийското жителство и за избягване на разпределението в Стрaнджа - Сибир.
| |
|
Ха, вярно го имаше този момент, който аз пропускам, тъй като съм от София, родена съм в София, та в този смисъл всякакви мисли за софийско жителство са ми били напълно чужди и непонятни...Сега се сещам, че по едно време имах едно гадже от Варна, дето много драпаше да се жени за мен, а ма си мислих, че от безкористни чувства, пък ти сега като така говориш може и заради жителството човекът...кой го знае...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|