Преди месец, след години на стриктно социално общуване, бях в период на "небрежие". Позволих си да отида до кварталния супермаркет облечена в домашен анцуг, негримирана и със завързана на фльонга коса. Вчера, когато бях пак в моето си "амплоа" тоест изгримирана, облечена до съвършенство, в невероятна физическа форма, след дълги часове в гимнастическия салон, ме срещна една комшийка. Каза ми: "Знаеш ли какво, имаш ли сестра? Видях едно момиче преди около месец и ужасно приличаше на теб, но беше тъй небрежно и младо..."
Та въпросът ми е, кое е вашето амплоа, вашият външен вид "за пред хората" и различава ли се той от това, което на практика сте в ежедневието

Вярно, че и аз се "обличам и обувам" дори когато изхвърлям боклука, но гледам да е по-скоро прилично и чисто. Не, външния ми вид не се различава с нищо когато съм у нас или навън. Зъбите ми блестят, косата ми е сресана и съм чистичка. Това за изгримирана, облечена до съвършенство ми звучи извратено и комплексирано (((

ти в коя държава живееш?айде да позная обградена си от англосаксонци , иначе толкоз клише у главата ти няма къде и кой да набие!
и изобщо защо толкова напънато и фалшиво ми звучиш?
чета те, чета те, чета те-звучиш ми като литературна латерна от венецуелска сапунка, а пишеш грамотно , значи е нещо в текста?
дървенееш ми, да не си ани салич с нова фуста? уж ок , а всъщност ТЦ

каква социална маска е това , анцунгът е форма на небрежие?
амплоато е обличане до съвършенство?
я ела на себе си малко...
индианците в българия събираме дърва за зимата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Комплексирано - не мисля. Чистичка съм винаги, но издокарана по представите на обществото, в което живея , съм само навън. Това е дилемата - кои сме ние - социалната ни маска или тези, които "изхвърлят буклука негримирани.
И за да допълня въпроса: майка ми само различава, това което тя нарича "телевизионната ти усмивка" и това, което е моята "истинска усмивка"

Нещата не са винаги така, както изглеждат

малко по-на юг от Англо-Саксонците, но и в България същото беше

Нещата не са винаги така, както изглеждат

къде е това , айде кажи , иначе те надушвам аз че си на райната му-хептен те няма...
в българия тия цинцифуции и префърцунации вървят на определени места , и не за дълго, не се сърди , нали разбираш какво те питам?

ако не е англосаксонци е католическа държава-няма друго какво да е

Редактирано от dalya_night на 14.09.08 20:40.

Гърция, скъпа. Прилича до безбожие на нашата култура, православна е, но е запазила и дребното еснафство, което е на път да се появи отново в България - без образованието на "лошите, гадни и т.н. комунисти".
Но социалната маска си я слагах и в България, много, много години назад и въпросът си остава неотговорен. Твоята каква е? Не ми казвай, че нямаш, защото това ще бъде двуличие, а тук за това пишем с псевдоними, за да не се налага да бъдем двулични

Нещата не са винаги така, както изглеждат

как да нямам , толкоз маски имам, че некой път ми трябват три дни да намеря мене си...из декорите

Аз разбирам маската повече като поведение и доколко разкриваш себе си, не като външен вид.

Зависи от хората и от ролята. Всъщност хората оценяват високо случаите, в които не носиш маска и им разкриваш дори неща, които са малко или повече интимни. Аз самият също се чувствам като цяло по-добре, когато махам маската. Може би има нещо общо с ексхибиционизъм. Парадоксът е, че колкото повече разкривам, толкова по-малко уязвим съм (а нали уж ролята на маската е да те предпази). Не знам дали и други хора се чувстват така.

Проблемът е че социалните конвенции са много силни и дълбоко вкоренени. Понякога не е лесно да разбереш дали като те питат "как си" просто регистрират вежливост, или наистина можеш да си кажеш каквото има. Така рискуваш да кажеш нещо неуместно, или пък напротив, автоматично казваш това което се очаква, докато нещата биха се развили по-добре ако отговориш в дълбочина.

Понякога нося маска заради другите, за да скрия или за да ги предпазя от нещо. Отново в идеалния случай това не е необходимо, но реално се налага, и не можеш да направиш много по въпроса, защото не зависи от тебе какво те могат да понесат.

I don't want to be a product of my environment. I want my environment to be a product of me.