|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Проблем с жените
|
|
| Автор |
thebeliever (старо куче) |
| Публикувано | 31.08.08 21:25 |
|
|
Аз го имам. Откак се помня. Много ми е трудно да приема непознати жени. Имам фикс-идеята, че голяма част от жените лицемерничат 90% от времето. О, да, и особено като почнат ония "женски" разговори и ме втриса...И честно казано, ако не се старая - трудно мога да бъда приета "по женски". Пък с годините взе да ме мързи да полагам усилия.
Мислила съм го, опитвала съм се да го анализирам. Проблем ми е голям. Най-после обаче открих нещо в себе си, което би могло да е причина. Аз не правя комплименти. Не помня да съм обяснявала на някоя колко е умна и красива, нито колко добре е облечена. Не ги четкам, не им казвам че заслужават по-добрия мъж и по-добрия живот. Абе...лоша работа, но наистина не се сещам за подобни неща.
Дотук е ясно, ще го борим това някак. Но се запитах това дали не е проблем и с мъжете? Може би не е толкова явно изразен в началото, щото не са свикнали да им викаш "ти си по-по-най", но после си го искат, нали?
Що така зависят хората от четкането? И що ласкателството печели толкова дивиденти?
Използвам случая да се извиня на всички, на които не съм казала "ти си по-по-най" в някоя тема и не съм им честитила с голям виртуален букет в темата рождения ден. Това не значи, че не ги харесвам. Ама някак....Знам, че нищо няма да ми стане да отпера повече похвали и хвалебствия, не ми идва отвътре хич...
Мъже, обичате ли комплиментите от жените наоколо?
Жени, очаквате ли ги от жените наоколо?
По-добре да влагаш чувства, отколкото да чувстваш влага
| |
|
|
|
Ха! Аз пък съм точната противоположност на теб. Може да се сменим да пробваме как е, аз от много време искам да спра да правя комплименти и да стана като теб, хайде да се чейнджваме.
| |
|
|
|
не се притеснявай и аз не мога ей така да правя комплименти било то на жени или мъже, а като ми правят на мен някак не се чувствам много удобно
не се старая да създавам нови приятелства, защото имам 3 верни такива и нямам нужда от други, така че какво ти пука коя как те приема :))))
щом не ти се полагат излишни усилия не го прави
Никой не знае достатъчно, за да бъде песимистРедактирано от vehemence на 31.08.08 21:58.
| |
|
|
|
намирам го за ужасно
да преминеш през живота като цепеница , непогалил никого с думи?
не вярвам да е така както го пишеш, смятам че нуждата от социалициране и принципите на подаване на ръка и адекватност на реакциите са те пречупили поне малко....
ако обаче е така-кофти
и изобщо не говорим за забаламосване и розови облаци в очите на другите, за друго говоря...
п.п.чакай да разширя малко , че да няма неразбрали или обидени , та да не ми се налага да пускам извинителни теми , каквато е модата напоследък
значи нека да разграничаваме
1.способността да направиш комплимент като заслужено признаване на нещо ценно в субекта насреща,
2.да изчеткаш някого ,независимо че не прилича на нищо
3.раболепно да си завреш главата в окологъзието му
4.да прогласиш квазимодо за мистър/мис с някаква си комерсиална цел
5.да сломиш нечия мисловна или фактическа съпротива с блага мехлемена дума
6.бяла лъжа за нечие спасение душевно и ментално
6,7,8..и т.нт.
Всички човеци реагират одобрително на опитите за взаимно пощене на егата.Няма такъв човек да не му се подгъват кьошетата тотално.При условията на паритет и взаимност се случват горните неща и служат за това да си приет, инициализиран, и да се разреди и свали напрежението в групата , двойката , общността.
Да не можеш да изчеткаш някого е търпимо
Но да не можеш да дариш с ласкав коментар нечие истинско постижение за каквото и да било-е истинско наказание и никога не остава незабелязано.Огорчава човека насреща. Създава чувството на тотална несъпричастност , емоционален инфантилизъм и дистанцираност-все "дивиденти" със съмнителна стойност...Редактирано от dalya_night на 31.08.08 22:36.
| |
|
|
|
komplimenti ne,te me pritesniavat,shtoto se chuvstvam tupo,muj sum vse pak,no svalki - da obicham da me svaliat i da flirtuvat s men.NA men ne mi e nujno niakoi da mi kaje ce me biva v nehsto,az sam si znam i si imam samochuvstvie zakakvoto stava vupros
| |
|
|
|
i az ne pravia komplimenti,niakak tupo mi e,nezavisimo ot choveka kolko go obicham,ili e umen,krasiv,mnogo riadko
| |
|
|
|
хм, аз пък ставам изумително подозрителна към жени, които правят прекалено много комплименти. и към мъже, които правят същото, естествено, но към жени повече. и аз нямам обяснение защо така. може би щото имам по-голям респект към жените, към мъжете нямам толкова, те са си по-непресторени и чистосърдечни по принцип. лукав мъж е голяма рядкост. (и най-често е гей.)
напълно съм наясно със стратегията "блага дума железни врати отваря". ползвам я ужасно често на работа. понякога и свирки обещавам. (на работа само. честно. един път обещах и пълна програма, за да изкарам един хакер на светло, но не ми върза. пет денонощия си чатих с него по интернет, направих му всички възможни виртуални и вербални свирки, не дойде да се види с мен, само по телефона си говорихме. и накрая преминах към съществени плътски обещания.) и половината кралство, ако се наложи, съм обещавала. но само на работа. и понеже знам как аз ги работя, забраната в личния живот за тази манипулация е тотална.
но понеже също като далия смятам, че всеки човек има нужда от погалване преди всичко, в личния живот винаги вербализирам хубавото, което забележа в някой човек, не си го спестявам, много трудно завиждам(почти не помня такива случаи) и много лесно казвам верни хубави неща.
аз нямам проблем само с определен тип жени - тези, които не правят комплименти. много често с моите приятелки можеш да ни чуеш да си говорим и на "путко заспала", и "мръсницо", и "селянко", и "скелет", и "дебело чудовище". но с мазничките женички имам огромен проблем. плюс това имам, мисля, добър фалшомер и бързичко хващам задната мисла зад комплимента.
много се впечатлявам, когато някой хване и вербализира нещо вярно и специфично за мен. не да ми вика "само ти изглеждаш толкова хубава сутрин" или "имаш страхотни очи", "много нежна кожа" и прочее булшит. но ако ми каже - ех, ама си любопитна, как се не спря веднъж да ръчкаш и ровиш (и така, с добро чувство и гордост да ми го каже), ще получа оргазъм.
мисля, че мъжкото его е по-крехко. то има нужда от повече комплименти и ги приема за чиста монета обикновено. жените не се нуждаем чак от толкова четки. значи аз от много горчив опит съм се научила никога да не говоря пред настоящи за бивши мъже, недай си боже да спомена нещо добро в сексуален аспект за бившия. само най-хубави неща за настоящия. но не влизам в клишета. щото ще ми стане смешно, ако кажа на някой 5 сантиметров пенис "това е най-големият, който съм виждала". тогава казвам "това е най-твърдият, който съм виждала" или "правен ми е по мярка за мен" или нещо друго вярно. това не смятам, че е манипулация.
нямаш проблем с жените ти, имаш проблем с женчетата.
Редактирано от emma goldman на 31.08.08 23:13.
| |
|
|
|
Ех, как ме настъпи точно по днешната болна тема...
Влязох на едно инет-място. Гледам жени. Надлъгват с привкус „аз как’ Сийке не съм от тях”. Четох, четох и изкипях. Набързо разхвърлих седянката и станах черната оФсЪ пак. След малко ще вляза с бронежилетка, да видя пускат ли ме още там.
Че от темата и аз си филтрирах два мои проблема. Не аз, а мен не ме приемат жените. Защо така и аз не знам?
Вторият ми проблем е, че не мога да приемам комплименти.... т.е. незнам как. От мъжете ми е трудно, камо ли да се пристисквам пред някоя жена.
И да се върна на въпроса:
Жени, очаквате ли ги от жените наоколо?
Не очаквам. Усещам отношението и това ми е достатъчно, за да разбера.
Carpe diem! Volente deo!
| |
|
Тема
|
 Проблемът ти, по-скоро, е в това,
[re: thebeliever]
|
|
| Автор |
Bambi* (*Bambina) |
| Публикувано | 31.08.08 23:13 |
|
|
че притежаваш ТИПИЧНО женско поведение, съчетано с частична враждебност. Въпросът не е в това да правиш комплименти на когото и да било, а да бъдеш искрен, КОГАТО нещо ти хареса - независимо дали е човек - мъж, жена, или носен от тях екип/аксесоар/етс.
Винаги ми е правило удоволствие да изразя възхищението си, когато нещо ми хареса у някого, защото непременно виждам много, което да ми хареса - и в жени, и в мъже, но към мъжете съм доста по-хладна, като цяло, а към жените - много толерантна.
Звучиш много объркано, и идея нямам кой ти е създал идеята, че хората са зависими от ласкателствата. Кой знае, може би пък ти да попадаш/да си ги събираш/привличаш именно такива, приказката за "краставите магарета" не е от вчера...
И не забравяй: твоят характер е твоята съдба.
| |
|
|
|
и с жените, и с мъжете. С течение на времето се самоопределих като необщителна. Иначе имам слабост към всичко красиво и ако нещо наистина ми харесва - задължително правя комплимент. Въпреки, че понякога не се удържам и буквално шокирам някой, с който не сме в добри отношения, с нещо от сорта: Лелеееееее, тая рокля е страхотна! Или: Майчицеееееее, парфюма ти е божествен! От изцепките ми най-много страда пряката ми шефка (с която се карам нон-стоп в работата), ама кво да я правя като е хубавица?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
| 
|
|
