на битието ни ме занимава нещо последните дни. Гледам темите на Карамел и на Ани и докато отхвърлям пред-отпускарски куп задачи, които не трябва да застоят, подготвям самата отпуска - кога ще се пътува, екипировката на детето, колата, храна, компютър, други логистики мисля, че светът ни в областта на междуполовите взаимоотношения формално е устроен логично, а нещата в него се случват безсмислено, натоварващо и алогично.

Ето например самата 'институция' брак! Нали това е измислено двама души да се подкрепят и помагат. Споменът ми обаче от моите квази-семейни отношения ме плесна четейки тези теми, с изненадващия ефект на 'мокър парцал'. Всичко това, което споменах по-горе като подготовка за период на почивка и разтоварване ставаше много по-трудно. И напрежението и нервите бяха значително по-големи.

Една колежка тогава ми беше казала тъжно "аз 10 години се старах да покривам всичките му изисквания за съпруга, докато ми предложи, а сега виждам, че просто не е имало смисъл. Единствената полза е, че си в графа 'несама', и какво от това". И го каза с толкова тъга, че аз почнах да се оглеждам каква е всъщност отстрани пиесата, в която участвам.

Лошото е, че като се загледам, зачета, заслушам в части от много семейни и връзкови отношения около мен откривам това безсмислие. Тъга от забавени предложения за женитба, неизпълнени обещания, изневери, негледани деца и много, много нерви, агресия и глупост в отношенията на хората. И разрешението за всичко 'неангажиращ секс'! Хигиенично избягване на всякакви чувства, че да си чист пред съвестта си, когато са ти изпушили нервите и си побягнал, а после безславно се връщаш с подвита опашка в удобното леговище?

Май институцията 'съпруга' не е никаква привилегия вече? Дава се трудно, но не помага с нищо. Не те и защитава от нещо. А защо ли все още се държи да се получава с толкова много увъртания и условности?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Май институцията 'съпруга' не е никаква привилегия вече? Дава се трудно, но не помага с нищо. Не те и защитава от нещо. А защо ли все още се държи да се получава с толкова много увъртания и условности? Че то никога не е било привилегия. Що се стремим? Щото природата си казва думата и искаме да имаме деца, а деца се гледат по-лесно от двама. И има и хубави семейства.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

Не е толкова абсолютно. Вярно, че тенденциите са в посока разпад, но има и щастливи семейства. Моето е едно от тях, а познавам доста двойки около мен при които си е идилично след години, прекарани заедно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Природата май се отнася само за жените. Не мисля, че мъжете имат такива нужди. Един приятел ми каза, че осъзнал какво е да си баща, чек когато дъщеря му станала на 4 месеца. Дотогава много го дразнело хленчещото парче месо, което не можел да усети по никакъв начин.

Мисля, че мъжете много се дразнят точно от този женски стремеж, докато не е изтиктакал биологичния часовник на жената, да роди дете. И развяват моркова 'ще се оженя за теб, ако ..." под носа на жените повечето от стремеж да си осигурят постоянен секс и сносни битови условия, отколкото да получат и бонуса 'наследници'. Иначе вписването в рамката 'семейни, с деца' им носи дивиденти откъм хвалби в едни по-късни периоди от живота, когато са уморени и тъжни, и търсят смисъла от отминалите вече времена.

'Хубавите семейства' също често са мит, Идиотова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз мислех няколко години, че всичко е перфектно при нас за квази-семейството си, но после нещата излязоха други.

Но се радвам, че при теб явно нещата са по-трайни, или пък сте се 'стиковали'. Или сте приятели по вашему

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моят мъж се ожени за мен без да ми поставя условия и без нежелание. И имахме хубаво семейство. Е, някой външен би казал, че съдържанието от вътрешната страна на вратите ни е неясно, ама аз съвсем ясно съм си го чувствала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че причината е в криворазбраното съдържание за брака, въобще.
Затова се увърта, защото хората се страхуват - да не сбъркат, от това, че обичайно се очаква на бъде 1 на брой и т.н..
Когато преди време попитах един мъж защо усещам, че той не е готов за това, а имаше налице достатъчно време заедно...той ми отговори простичко - страхувам се.
Много любопитно ми беше от какво точно - нима за 5, 10, или други години - включително съвместни - той не знаеше какъв е човекът...или какво..така и не разбрах.

Някак се внушава, че бракът е някакъв..предел - точка на пречупване, след която вкичко се било променяло.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от LadyMorgana на 15.08.08 12:00.

Да - точно идеята ми беше в криворазбраностите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

от казармата научих доста неща, едно от които бе, че НИКОГА не се бръчка подчинен или равен пред неговите подчинени. Пренесено в брака това означава НИКОГА оплакване от партньора пред друг човек. И дважди НИКОГА пред децата. Този подход има и минуси, в еднополова компания няма какво да кажеш, само слушаш и мълчиш докато другите нон стоп се оплакват от "техните".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите