До навсякъде стигам, стига да си струва и да не се дърпа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се, че когато колелото на любовта се завърти, човек става леко невменяем и започва да изпуска някои неща от контрол. И тук вече си зависи от качеството на човека, защото като паднат преструвките и разумното поведение (както става при влюбване) си става ясно всичко.

Със сигурност всичко е позволено, но от опит съм се убедила, че наложи ли се "да се унижаваш", да въртиш интриги и сплетни, това е най-сигурният начин да си скапеш и убиеш любовта. Защото тогава вече не е любов, а някакво мъчение. Така че това, за което говориш, е просто безсмислено от една чисто практична гледна точка. И аз като практична жена не виждам смисъл да го правя.

Унижавала съм се, разбира се. И то защото в мига на влюбването съм била по-чувствителна към определени неща и съм го приемала за унижение. А то е било признак, че няма смисъл. После всичко си идва на мястото.

унижение ...не знам на кое викаш -аз го разбирам някой да не ме иска, а аз да продължавам да досаждам и да рева , но едва ли с моята гордост ще ми се случи
какво правя да задържа някой ...ами нищо неестествено не правя, аз съм си аз, обичам бурно, отдавам се изцяло, готова съм на всичко , прощавам, старая се да разбирам другия, давам свобода и т.н. и може би тези неща задържат

свободата е най-здравото въже

Somewhere I Belong