Я думайте сега другарчета-чавдарчета, как се отнасяте към бившето си другарче. Туй, което допреди месец ви е качвало в небесата. Туй, за което преди месец сте си мислили, че не можете без него. Идва края, и..? Какво правим??
Правим го/я по-черен от дявола, Очерняме го/я по форумите(пред приятелите), че белки ни олекне, скриваме се зад черен облак, докато ни мине,....и т.н. и пр., я кажете??? Имаме ли култура СЛЕД връзката?? Или действаме по шопски - на мен ми е кофти, ма на иван/ка ще се постарая да се чувства още по-кофти??
Иначе казано, при една раздяла търсим ли вината в себе си, или все другия е гад??????????
А пък ако някой/някоя не ни пусне изначале????????Ta темата ми е провокирана от една друга тема тук, и с нея се опитвам да си изясня въпроса, като унижим другарчето, чувстваме ли се ние по-добре???

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

бившите са едни простаци ама добре че са бивши

Винаги се опитвам да разбера мотивите да се случат нещата - според мен това е по-позитивно от опитите да се търси вина. Спрях да разсъждавам в контекста на "вина", за мен такова нещо няма, има случило се е / не се е случило поради определени причини, дали в мен, дали в него. Взаимните обвинения и "унижения" са адски тъпо нещо не за друго, ами защото унижавайки другия, унижаваш единствено себе си и собствената си "лоша" преценка да искаш да си с този човек или да си бил с него, нали?

В моя живот истински бивши няма. Има хубави спомени, готовност за общуване с определен интензитет, нисък или висок, но не мога да си представя да не искам да видя никога някой от тях.

...'cause you're my fellow, my guy...

Добре, а ти какво си търсил/а с тея "простаци".

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Досега съм гледала да запазвам някакви цивилизовани отношения с бившите гаджета.
С някой изобщо не сме се и чували след това, всеки по пътя си.
Никога не съм имала вътрешната потребност да очерням някого след това. Разделили сме се и толкова.
Че ми е било кофти, вярно е.
Досега само веднъж са ме зарязвали...е, още ме е яд. ))) Но така си и трябваше де, връзката беше безперспективна.

Някакси сме от приблизително една порода.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

точно това исках да напиша ....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не вярвам как някой плаче и повтаря:
"Ох, той беше невероятен човек и страхотен любовник, но постъпи лошо с мен, щото аз си го търсих и затова не ме обичаше и не ми пусна - щото не бивах и не ставах и ме лъжеше, щото си го заслужавах...но беше невероятен и още е, блазе й на следващата..." Някак...не звучи много ок)

Всеки човек си има и хубаво и лошо. И чак само хубавини пък да говоря и мисля...да не е умрял?. Зависи от раздялата най-вече. Аз самата като една невероятно красива, умна, добра и скромна човечка съм постъпвала леко помиярски понякога. И ако отсреща вземат да нареждат колко съм уникално невероятна след това....значи са луди)

Именно де... или нищо...Щото е смешно след това да пускаш теми примерно - той педерас затуй зарязал хубавта жена кат мен.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

ама човешко ли е някой да зареже хубава, умна ( и т.н. ) жена като мен? не...
значи е гаден, подъл, страхлив и няма вкус)))
Лигавя се. Ама и най-благородните си отпускат душичката с някое неласкаво определение за отсрещния)

Стига да не прекаляваш и да не ти става фикс идея, че това е човекът-злодей...човещинка е)