Питала съм си приятелите - обвързаните - всеки поотделно - дали искат да знаят това, което аз евентуално знам. Повечето, специално мъжете, искат да знаят. И аз искам да знам, ако нещо.
На онези, които не искат да знаят - а те са малко такива - не се казва нищо.
Смятам, че на първо място е лоялността към приятеля. И чак на второ - комфорта на нечия путка/кур.

Грозотата е една от седемте смъртни добродетели, Гладис.

И без това въпросната половинка ще ме намрази, защото половинките не са слепи, така че дали ще кажа или не...

Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А случвало ли ти се е да кажеш на приятелка, че мъжът и те сваля и как реагира тя след това?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да, лоялността към приятеля, но само ако "казването" е заради лоялност, а не е от други подбуди, което може да бъде трудно доказуемо. всъщност около лоялността май трябва да се звърти дебата.

и пак си мисля, че приятеля си е приятел, а отношенията му с партньора си са техни работи.

и пак зависи де, ако виждаш че другия прави приятеля ти на глупак, това вече е друго нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Такива неща, естествено, не казвам - може да се заподозре "конфликт на интереси" - нали се сещаш, даже насилвани от бащите си дъщери ако кажат на майките, често срещат недоверие или биват обвинени в съучастничество. Просто или му нашоквам ряпата и го пращам завинаги надалеч - защото за мен това е нехигиеничен типаж - или се дистанцирам изобщо от двойката.
По принцип, като имам приятели "по двойки", избягвам да се виждам насаме с мъжката част от двойката. Или пък да фамилиарнича прекалено с него. Това работи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не виждам смисъл от казването. Това не проява на лоялност, приятелски чувства или кой, като го нарече. Таво си е чист егоизъм - разтоварваш собствената си съвест, като прехвърляш "бремето" на някой друг. Някакъв криворазбран морал.

По отношение на мен - не искам да знам, мога да усещам достъчно добре, ако се чувствам комфортно с отношението, което получавам, няма значение това, което евентуално може или се случва извън нашите отношения.

обаче посредникът винаги е лайно. и понеже влизаш на място със силно емоциоално поле, най-вероятно е да те удари тока му. човешката психика е странно нещо. той ми изневерява, но аз намразвам приносетиля на вестта. тъпо, но човешко.

а относно знаенето и дали искам - чудя се и съм раздвоена. от една страна това, което не знам, не може да ме нарани. от друга - като не знаеш винаги има вероятност да изглеждаш като глупак. но тежко е бремето на знаенето. въртиш умствената центрофуга с многото материал и завиждаш на доскорошната си блаженна неосведоменост. май е въпрос на приоритети - аз на умна или на щастлива искам да се правя.

май е най-добре да сме винаги с едно наум, така изненадите са минимални. само количеството, не качеството може да те втрещи.

не искама да съм голямаааааа! искам целият свят да се грижи да ми е удобно, както когато бях на три месеца.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съгласен с лоялността -- на първо място.
Но понякога това включва да си траеш ...

--

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

като писах моя отговор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите