Не знам дали точно за тук, но защо не. Прочетох го и реших да е за тук.




Dva pati

V dva sledobed vklyuchih televizora. Prohladnata staya i studenata, tokushto otvorena bira se staraeha, no ne byaha dostatachno ubeditelni, no nay-veche im lipsvashe vaobrajenie, da me nakarat da se pochuvstvam dobre, zashtoto tova se povtaryashe za poreden pat I otdavna byah sviknal s netraynite im prelesti. Moje bi v nechiya druga staya I s nepoznata marka bira shtyah da se pochuvstvam malko po-jiv, no druga staya nyamashe I birata si beshe vse sashtata. Byah jiv vse pak, no ne kakto mi se iskashe. Chuvstvah se kato igrachka, otdavna ostaryala, na koyato nyakoy nerazumno ili ot lyubopitstvo be slojil novi baterii. Ne beshe redno da sam nedovolen: s jena mi otdavna ne jiveehme zaedno, v redkite sluchai, kogato se chuvahme, sravnyavahme poslednite izdanki na ubiystveniya si sarkazam, koyto grijlivo otglejdahme za takiva sluchai, detsata byaha veche porastnali I gi darjah nastrana, zashtoto ot men nyamashe kakvo da nauchat. Tryabvashe da sam shtastliv. Vazmojno e I da byah, no nyakoy tryabvashe da mi go kaje, za da go shvana.

Togava na ekrana se poyavi tya. Ne kakto vav filmite, kogato iznikva obraz, koyto geroyat ne ochakva I chiyato poyava kara saznanieto povtorno da zavarti glavata mu kam nego, s posledvalata krasnorechiva, no predpolagaema iznenada. Tya se poyavi vseobhvatno I ne ostavi I agalche ot ekrana nezaeto. Vsichko u neya beshe obemno – glavata, shiyata, ramenete, ratsete, kolkoto se vijdashe ot tyah, a ogromnite I gardi zapochvaha nyakade okolo sredata I se gubeha daleche pod dolniya kray na televizora. Predavaneto beshe v studio, a ne na otkrito, taka che ostanaloto ot figurata I beshe spesteno. Govoreshe sas simpatiya za narkokomuni, skinari, pankari I drugi otrepki, koito ya byaha dopusnali dostatachno blizo, za da gi intervyuira bez da se nalaga da im dava neshto v zamyana. Beshe vse taka mnogoslovna, izvartashe pogled nyakade nagore, kakto predi mnogo vreme, kogato misalta I se zaroveshe nyakade, ot kadeto I tryabvashe vreme da se izmakne. Haresvashe Doors, znaeshe kakvo pravyat na 1 July, vsashtnost beshe pravila nyakoi ot tezi neshta, I beshe chuvala za Kamen Katsata, I vsichko tova beshe dostatachno da ya namiram za zabavna I interesna, makar I neprilichnno visoka.

Beshe vecherta na edin topal 8 mart, byah se okazal v kompaniyata na tri jeni -tya I oshte dve na neynata vazrast. Tya beshe razgovorlivata, malchalivata beshe moyata togavashna priyatelka, a sestra I me razstrelvashe ot upor mnogokratno sas sarkastichi otkosi v stil “nyakoi sa golemi izpolzvachi”. Znaeh che ima pred vid men, no ne se seshtah kogo sam izpolzval. Sedyahme na ulitsata I hvarlyahme kamacheta po stakloto na apartamenta na priyatelya I, koyto, po neynite dumi, ne davashe pet pari za neya, no tya si gi iskashe. Jenite si podavaha butilka vodka, I traektoriyata na kamachetata stavashe vse po niska. Chovekat yavno ne beshe u doma si, no kamachetata po ulitsata byaha poveche. Umorih se da hvarlyam I sednah na nyakakva kupchina kamani. Tya se dovleche, sedna do men, I zaplaka. Slojih raka na glavata I I tya se oblegna na men. Dvete sestri ni obgradiha I ni zagledaha vrajdebno. Togava tya kaza, che iska dete. OK, kazah, znam kak stava. Togava da tragvame, kaza tya. OK, povtori ehoto mi. Sestrite zabramchaha, a nie stanahme. Mahnah da gi otpadya, sprya taksi, I skochuhme v nego. Po patya kam hotela I dvamata ochakvahme kak drugiyat shte se razsmee I she kaje, she shegata si ya biva. Malchahme I se vzirahme prez dvete stakla syakash imashe kakvo da se vidi po praznite, vecherni ulitsi, osven maje s tsvetya v ratse. Izvanzemnite na poseshtenie v tozi den biha reshili, che e praznika na majkiya pol. Beshe.

Tya zaspa dokato se chukahme. Stanah, poglednah ya, pobutnah ya, haresa mi, usmihnah I se I si napalnih vanata. Sled tova ya izbutah I legnah do neya. Tya poharkvashe, koeto mi dade vazmojnost da pomislya. Na sutrinta beshe kakto tryabva. Dva pati. Sled tova nikoga ne se vidyahme, do dnes.

Dnes tya beshe… golyama. Ne prosto napalnyala, bojichko, tya se beshe udvoila! Vsichko u neya beshe dva pati!

Pochuvstvah se taka syakash nyakoy beshe rovil v spomenite mi I beshe prenaredil parchetata. Tozi nyakoy mi se hvaleshe s tvorenieto si, a na men mi se iskashe da go popitam kakvo mi e ostavil nepokatnato, za da go skriya, it ot sebe si. Birata beshe veche topla.

Yavno denyat be reshil da me dovarshi. Sledvashtiyat pat, kazah si, I stanah za da si vzema druga. Kogato sednah, predavaneto beshe svarshilo.

Zagledah se v reklamata na krem protiv akne.

Ако беше два реда, да го прочете човек, ама това е ... баси!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Два пъти

В два следобед включих телевизора. Прохладната стая и студената, токущо отворена бира се стараеха, но не бяха достатъчно убедителни, но най-вече им липсваше въображение, да ме накарат да се почувствам добре, защото това се повтаряше за пореден път И отдавна бях свикнал с нетрайните им прелести. Може би в нечия друга стая И с непозната марка бира щях да се почувствам малко по-жив, но друга стая нямаше И бирата си беше все същата. Бях жив все пак, но не както ми се искаше. Чувствах се като играчка, отдавна остаряла, на която някой неразумно или от любопитство бе сложил нови батерии. Не беше редно да съм недоволен: с жена ми отдавна не живеехме заедно, в редките случаи, когато се чувахме, сравнявахме последните издънки на убийствения си сарказъм, който грижливо отглеждахме за такива случаи, децата бяха вече порастнали И ги държах настрана, защото от мен нямаше какво да научат. Трябваше да съм щастлив. Възможно е И да бях, но някой трябваше да ми го каже, за да го схвана.

Тогава на екрана се появи тя. Не както във филмите, когато изниква образ, който героят не очаква И чиято поява кара съзнанието повторно да завърти главата му към него, с последвалата красноречива, но предполагаема изненада. Тя се появи всеобхватно И не остави И ъгълче от екрана незаето. Всичко у нея беше обемно – главата, шията, раменете, ръцете, колкото се виждаше от тях, а огромните И гърди започваха някъде около средата И се губеха далече под долния край на телевизора. Предаването беше в студио, а не на открито, така че останалото от фигурата И беше спестено. Говореше със симпатия за наркокомуни, скинари, пънкари И други отрепки, които я бяха допуснали достатъчно близо, за да ги интервюира без да се налага да им дава нещо в замяна. Беше все така мнoгoсловна, извърташе поглед някъде нагоре, както преди много време, когато мисълта И се заровеше някъде, от където И трябваше време да се измъкне. Харесваше Доорс, знаеше какво правят на 1 July, всъщност беше правила някои от тези неща, И беше чувала за Камен Кацата, И всичко това беше достатъчно да я намирам за забавна И интересна, макар И неприличнно висока.

Беше вечерта на един топъл 8 март, бях се оказал в компанията на три жени -тя И още две на нейната възраст. Тя беше разговорливата, мълчаливата беше моята тогавашна приятелка, а сестра И ме разстрелваше от упор мнoгoкратно със саркастичи откоси в стил “някои са големи използвачи”. Знаех че има пред вид мен, но не се сещах кого сам използвал. Седяхме на улицата И хвърляхме камъчета по стъклото на апартамента на приятеля И, който, по нейните думи, не даваше пет пари за нея, но тя си ги искаше. Жените си подаваха бутилка водка, И траекторията на камъчетата ставаше все по ниска. Човекът явно не беше у дома си, но камъчетата по улицата бяха повече. Уморих се да хвърлям И седнах на някаква купчина камъни. Тя се довлече, седна до мен, И заплака. Сложих рака на главата И И тя се облегна на мен. Двете сестри ни обградиха И ни загледаха враждебно. Тогава тя каза, че иска дете. ОК, казах, знам как става. Тогава да тръгваме, каза тя. ОК, повтори ехото ми. Сестрите забръмчаха, а ние станахме. Махнах да ги отпъдя, спря такси, И скочухме в него. По пътя към хотела И двамата очаквахме как другият ще се разсмее И ше каже, ше шегата си я бива. Мълчахме И се взирахме през двете стъкла сякаш имаше какво да се види по празните, вечерни улици, освен мъже с цветя в ръце. Извънземните на посещение в този ден биха решили, че е празника на мъжкия пол. Беше.

Тя заспа докато се чукахме. Станах, погледнах я, побутнах я, хареса ми, усмихнах И се И си напълних ваната. След това я избутах И легнах до нея. Тя похъркваше, което ми даде възможност да помисля. На сутринта беше както трябва. Два пъти. След това никога не се видяхме, до днес.

Днес тя беше… голяма. Не просто напълняла, божичко, тя се беше удвоила! всичко у нея беше два пъти!

Почувствах се така сякаш някой беше ровил в спомените ми И беше пренаредил парчетата. Този някой ми се хвалеше с творението си, а на мен ми се искаше да го попитам какво ми е оставил непокътнато, за да го скрия, it от себе си. Бирата беше вече топла.

Явно денят бе решил да ме довърши. Следващият път, казах си, И станах за да си взема друга. Когато седнах, предаването беше свършило.

Загледах се в рекламата на крем против акне.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Това не оправя проблема с дължината (да, знам, че меря с двоен аршин, но не ме е страх да си го призная )

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите