Колко време ви трябваше да забравите една любов?
Личеше ли ви?
Как се отнасяхте с околните?
Как ви се отрази в работата?
Другите разбраха ли за това, или си го пазехте за себе си?
Променихте ли се с нещо?
Как успяхте да преодолеете състоянието най-безболезнено?

Ако нещата са се трупали по време на самата връзка - ако са ме разочаровали системно, и все съм прощавала, както се случи с бившето ми гадже от България, преди почти 2 години, ми е нужна точно една нощ, за да охладнея и претръпна завинаги. След което съм готова да си намеря нов партньор след не повече от седмица.

При последната ми връзка, ми бяха нужни около 4 месеца, защото получих солиден "шамар" - от едната крайност в другата, след което сериозно посъветвах човека да се консултира с професионален психолог /щадейки го, да не кажа, "иди при психиатър"/.

Във втория случай, много ми личеше. Отнесе го братовчедка ми, която ми бе на гости две седмици след приключване на връзката ни - бях безпричинно груба с нея, за което се реванширам и сега, защото не обичам да наранявам някого, който няма никаква вина.

В работата - няколко пъти си тръгвах по-рано, защото не исках колегите ми да виждат, че съм разстроена от нещо. Просто казвах, че не се чувствам добре.

Казах на всички по-близки приятели.

Да, промених се - научих се да разпознавам скритите садисти.

Преодолях го, като превърнах чувствата си в искрено състрадание към въпросния субект - нещастните и слаби имат нужда от помощ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Различно. Обикновено когато открия следващата.
Личи ми.
Обикновено съм отнесена и зла, редувам ги.
Изчезва ми мотивацията и хъса.
Разбират само тези, на които кажа, или ме познават прекалено добре, но те са пренебрежимо малко. Другите го отдават на цикъла ми, предполагам.
Променям се, губя си илюзиите и доверчивостта.
Безболезнено - не знам. Но с всеки следващ път става все по-лесно и бързо (ако тва та топли)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи с една дума, при тебе мотивацията е, че другата страна е виновна за положението и така се самосъжаляваш и самоуспокояваш. Не е лошо като начин да успееш да го преодолееш. А ако няма виновен?

Колко време след раздялата я откриваш? Успяваш ли да се влюбиш в следващия човек, при положение, че още имаш чувства от предишната си връзка или просто започваш да излизаш с него за разнообразие?

Ако любовта не е била любов, то се забравя за няколко месеца. Ако е била любов, чак след петата година пламъкът угасва.

4 години.

Не се самосъжалявам - от почти 12 години не съм изпадала в подобно състояние, но изпитвам съчувствие към хората, нуждаещи се от помощ. Явно се опитваш да получиш детайли по случая, но... някак си, подходът ти... не ми харесва. Сори.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Предишното ми нещастно влюбване беше 10 години преди това в което съм сега.Тогава ме държа 2 години. Всеки ден го чувствах и все едно чувах. Бях като омаяна. А дори беше връзката ни само във фантазията ми. Сега не чувствам към този човек нищо, нито любов нито омраза. Просто не съществува за мен. Учудвам се на себе си , но е така.
Сегашното ми влюбване е много по-силно. Трае вече 3 години. През тях той доста си поигра с чувствата ми. Имах разочарования и то немалки. Обаче когато реших да сложа край на връзката ни като че ли забравих какво е това да се смееш . А си казвах, че съм свободна вече, че сърцето ми е свободно и вече няма да ме боли. Един ден - слезд 2-3 месеца просто му позвъних. И пак се започна. Пак се чуваме и виждаме от време на време. И пак гледам часовника дали ще позвъни за да ми каже добро утро...Чувствам празнота без този човек , но като че ли успявам да овладявам болката. На моменти ме присвива но като че ли успявам да я потискам...Струвами се че това ще трае до края на дните ми.