Колко време ви трябваше да забравите една любов?
Личеше ли ви?
Как се отнасяхте с околните?
Как ви се отрази в работата?
Другите разбраха ли за това, или си го пазехте за себе си?
Променихте ли се с нещо?
Как успяхте да преодолеете състоянието най-безболезнено?

Ако нещата са се трупали по време на самата връзка - ако са ме разочаровали системно, и все съм прощавала, както се случи с бившето ми гадже от България, преди почти 2 години, ми е нужна точно една нощ, за да охладнея и претръпна завинаги. След което съм готова да си намеря нов партньор след не повече от седмица.

При последната ми връзка, ми бяха нужни около 4 месеца, защото получих солиден "шамар" - от едната крайност в другата, след което сериозно посъветвах човека да се консултира с професионален психолог /щадейки го, да не кажа, "иди при психиатър"/.

Във втория случай, много ми личеше. Отнесе го братовчедка ми, която ми бе на гости две седмици след приключване на връзката ни - бях безпричинно груба с нея, за което се реванширам и сега, защото не обичам да наранявам някого, който няма никаква вина.

В работата - няколко пъти си тръгвах по-рано, защото не исках колегите ми да виждат, че съм разстроена от нещо. Просто казвах, че не се чувствам добре.

Казах на всички по-близки приятели.

Да, промених се - научих се да разпознавам скритите садисти.

Преодолях го, като превърнах чувствата си в искрено състрадание към въпросния субект - нещастните и слаби имат нужда от помощ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Различно. Обикновено когато открия следващата.
Личи ми.
Обикновено съм отнесена и зла, редувам ги.
Изчезва ми мотивацията и хъса.
Разбират само тези, на които кажа, или ме познават прекалено добре, но те са пренебрежимо малко. Другите го отдават на цикъла ми, предполагам.
Променям се, губя си илюзиите и доверчивостта.
Безболезнено - не знам. Но с всеки следващ път става все по-лесно и бързо (ако тва та топли)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи с една дума, при тебе мотивацията е, че другата страна е виновна за положението и така се самосъжаляваш и самоуспокояваш. Не е лошо като начин да успееш да го преодолееш. А ако няма виновен?

Колко време след раздялата я откриваш? Успяваш ли да се влюбиш в следващия човек, при положение, че още имаш чувства от предишната си връзка или просто започваш да излизаш с него за разнообразие?

Ако любовта не е била любов, то се забравя за няколко месеца. Ако е била любов, чак след петата година пламъкът угасва.

4 години.

Не се самосъжалявам - от почти 12 години не съм изпадала в подобно състояние, но изпитвам съчувствие към хората, нуждаещи се от помощ. Явно се опитваш да получиш детайли по случая, но... някак си, подходът ти... не ми харесва. Сори.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Предишното ми нещастно влюбване беше 10 години преди това в което съм сега.Тогава ме държа 2 години. Всеки ден го чувствах и все едно чувах. Бях като омаяна. А дори беше връзката ни само във фантазията ми. Сега не чувствам към този човек нищо, нито любов нито омраза. Просто не съществува за мен. Учудвам се на себе си , но е така.
Сегашното ми влюбване е много по-силно. Трае вече 3 години. През тях той доста си поигра с чувствата ми. Имах разочарования и то немалки. Обаче когато реших да сложа край на връзката ни като че ли забравих какво е това да се смееш . А си казвах, че съм свободна вече, че сърцето ми е свободно и вече няма да ме боли. Един ден - слезд 2-3 месеца просто му позвъних. И пак се започна. Пак се чуваме и виждаме от време на време. И пак гледам часовника дали ще позвъни за да ми каже добро утро...Чувствам празнота без този човек , но като че ли успявам да овладявам болката. На моменти ме присвива но като че ли успявам да я потискам...Струвами се че това ще трае до края на дните ми.

Не се сърди, не исках да те засегна и не ми трябват подробности по случая ти. Просто се опитвам да разбера по какъв начин човек се опитва да се измъкне от това състояние. Извинявай, ако неправилно съм те разбрала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

че въпрос.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не трябва да позволяваш да ставаш роб на чувствата си към някого.


В любовта е истината, ама в истинската !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не забравям.

... it leaves you, babe
if you
don't care for it...

ако господ беше имал предвид, оцеляването ни да зависи по линия на любовта един от друг , до сега да сме измрели, или да се раждахме всеки с раницата като кенгуру , и в торбата-любимият с главно Л, еволюционно да не са търсим , ами да сме окомплектовани от раждането още...-толкова по инсинуациите за Единствената голяма Потресаваща Любов , дето като фъсне из джама и ти падаш като отсечен и години няма изправяне...:)))

какво значи колко време ви трябваше? Тя любовта си заминава преди носителите и да се разделят физически-т.е. ако някой ми каже , че партньорът си е вдигнал гълъбите изневиделица и контрабандно е извлекъл за косите любовта през портата-няма да му повярвам...Щото винаги личи , когато вече има нелюбов-та тук отпада и въпросът с елементите на изненадата, а оттам-и сроковете за съвземане от така подло нанесения удар да ти дръпнат кабелите , дето та захранват с любов....

кое беше другото горе?! а, да!"Личеше ли ви?!" -ми в началото , докато си още муле всичко което те събаря ти са изписва на детинския фейс-после спраш да се тревожиш и да погрозняваш в следствие на това , че си се оттървал от нещо , дето и без това цикли и не върви и само ти пречи....

"ПРоменихте ли се с нещо"-О, ДААА! Тук вече е резонен въпрос-дека са, дека са мойте мъже от ярешките ми години , дето съм ревала за тях-къде са ,сега да дойдат, да ме разреват , да ме разкъртят с липсата си из основи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам какво точно означава да забравите една любов.
Според мен ако наистина си обичал един човек, не може да забравиш това.
Свикваш с мисълта, че вече не сте заедно и т.н., но не мисля че забравям е точната дума.
Сигурно ми е личало, не мога да преценя сама. Не беше лесно да се разделим, но беше най-добре.
За промяната, със сигурност се промених.

Като цяло ми хареса отговорът ти, лъха на оптимизъм и непукизъм от него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

бе права е, да ти кажа :)))
ако ми го беше казала преди 2-3 години, сигур щях да я заплюя и да река, че е най-гадната, цинична и безчюФствена кучка
ма поумнях
и ти като станеш на 30 ша освирепееш и вярно ще ти е по-добре

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О, в никакъв случай не твърдя такова нещо за нея. Не си го и помислям. Виждам в нея една импулсивна натура с дар слово. И мисля, че мъничко преекспонира, защото сега не изживява точно това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ще ти кажа защо , и те моля да ме разбереш не като нафукан талибан, а като истинско измерение и съдържание на думите ми-на мен ми трябваше много отрова , докато ми стане ясно,че любовта е магия за двама , но не конкретни двама-т.е. докато мислиш, че този насреща ти държи копчетата-с теб е свършено!

Значи приемаме че неистово са търси любов/щот може да се търсят и други неща от човека насреща-секс, пари, услуги, деца и т.н./: Та, нямало любов-еми довиждане ! С какво аз ще си помогна , като легна и заритам, че Сулю вече не ма обича , че го нема около мен?! Путката моя, секса мой, тялото мое, акъла-мой, жилище пари вещи квот ми трябва-мои, образование професии дипломи кариера-имам мои-айде кажи с какво мен ще ме посече през капачките Сулю?! С нищо , мила ми Вероник, повярвай ми-никой няма власт над никого , ако се игнорират зависимостите...
Може да ме е контролирал със секс-ще речеш ти?! Да , ама след време жената разбира , че всъщност се ебе сама-пълво в главата после в онази работа-т.е. жената носи добрият секс, тя го създава и прави в много голяма степен.Че да не е само един тоя , дето му става от мен?
Или да ме е контролирал с любов?! Не, любовта е за двама-сам се обичаш и мразиш, а после другият следва твоя собствен пример....Лепиш си една цена 5 кинта на дупето и чакай после ти , мъж да ти дава 500 за същото-и тук не говоря за пари , а за усилия стремеж и отношение-Просто спрете да се подарявате срещу нищо, да им щадите усилията , да пълзите безрежийни и разклатени от мълчание по телефона , от липса на интерес и внимание , стига сте преглъщали и ще плачете само на смешни филми и по тържествени поводи....

Хах , страшно се паля на този завой....той има връзка с вчерашните вметки с дамския мазохизъм-невероятно е , как жените връчваме на мъжете до нас контролът върху нас самите , емоциите , чувствата , здравето и всичко важно...

На 2-3 да повлияя-само да се замислят!-значи си е струвало....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

що ли ми се струва, че това, което си написала, е wishful thinking?
и на мен ми се ще да съм баси скалата, обаче се събарям от любов и в ярешките, и в козите години. ако една любов не може да ни разтърси до основи, не сме ли си превърнали душата на мазол? аз не искам това да се случва с мен. искам да си страдам патетично и драматично и на 70, ако ме зарежат.
истината е, че колкото по-остарявам, не че по-малко страдам, а по-светло. щото все по-надълбоко си натъпквам класическата дефиниция на апостол павел към коринтяните "любовта нищо не иска и всичко дава...". ако е любов, то тогава е така, в козите ми години. и това, че обектът физически изчезва, не те кара да страдаш. нараненото его и че не е станало на твойто те кара да страдаш.

та така мисля аз...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

явно с теб ще си дебатирам по тази тема, че другите нещо не ме запалват.

добре бе, що да предадеш контрола да е мазохизъм? може да се нарича и доверие...
освен това - за какво предаване на контрол говорим? няма такъв филм в любовите. всеки си държи контрола и двамата - общия на връзката. ако всеки драпа за монопол на дистанционното, то вече не ми прилича на любов това.

и с какво може да ме повали? ми с много неща. зависимостта не е от едната компонента в човека, а от цялото му влияние върху теб. да, наистина втори такъв като него няма. като никой от нас няма втори. защо да не развием зависимост към уникалния набор от характеристики, в който сме се влюбили? не обичам зависимостите де, не ги предпочитам, но се случва. и не мисля, че е осъдително. да си слаб не е порок, драга ми далия. този спор го водя с баща ми цял живот, а той е виден пловдивски ницшеанец. да се възползваш от слабост е порок. виж, в това съм сигурна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ти мислиш, че това което пиша е поза?
или мантра?
или благопожелание?
Не, Ема , това е самата истина-моята истина , и никога няма да напусна тази извоювана от мен с пот кръв и сълзи територия....!
Именно поради силата на осъзнаването , аз все пак съм изхитряла/изтъпяла/дръзнала да се оженя и заживея с някого-защото знам , че мога да излеза цяла И от подобно преживяване, а на теб да речем-сигурно ти липсва тази увереност.Ти знаеш, че с това не искам да те засегна , или притесня-просто така са се стекли съдбите ни.На моите реалии аз съм извлекла тези поуки и съм изградила тези шансове-друга може би би се справила , или не би се справила по-добре от мен...това е тото-няма как да знаем...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не бе, няма лошо. номерът е, че аз си харесвам страданието от любов. пречиства ме, помъдрява ме, не се срамувам от него. бих пяла под нечий балкон, защото искам и под моя да пеят, разбираш ли? смятам, че толкова сме се задръстили от разум, че не смеем да си изразяваме чувствата от страх да не загубим някаква стратегическа битка. любов, любов, и в един момент ни се включва разума и ебе майката на романтиката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да прекъсвам прекласния ви дебат, да направя една вметка и с това изразя отношението си по темата - подписвам се под това, което си написала и в по-горния пост също.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, има нещо много възвишено в страданието.

Много често разумът взима връх над чувствата, но това не ги притъпява, напротив, чувстваме се разкъсани между дилемата пред тях.

И все пак любовта, дори в страданието е нещо божествено. С нищо не може да се сравни. Такива периоди са наистина достойни за възхищение, чрез тях помъдряваме, тогава трябва да включим и разума, да детайлизираме, да осмисляме. Може би нищо друго не е в състояние да ни накара да стигнем до прозренията, които ни осеняват в такива моменти. Всеки човек има нужда да го преживее. Не мисля, че силата на чувствата зависи от пола, случва се и на двата пола. Не мисля, че трябва да се чувстваме засегнати от другата страна. Може би трябва да го приемем философски, че така ни е било отредено. Всеки поняся толкова, колкото може да понесе и всеки чувства толкова, колкото е необходимо за самият него, за да преодолее вътрешния си конфликт.

За комплексарщината - ами зависи от чувствителността на човека, от възпитанието, от средата и от манталитета.

не мога да забравя...и според мен любов не се забравя...

...минава време и тя (любовта) постепенно размива своите реални очертания и се трансформира в нещо друго...неактивно...

Шапка ти свалям мадам! 100% си права - не бива щастието ти да зависи изцяло от другия човек - това поставя и теб и НЕГО/НЕЯ в кофти ситуация. Както ти каза - другия не бива да държи всички бутончета. Аз не искам да държа бутончетата на никого - първо, защото ще се чуствам отговорен (притеснен) и второ, защото ме е шубе че ще злуопотребя (все пак не сме светци, а обикновени хора и власта ни покварява). Особено ужасно е, когато здравето на човека отсреща зависи от състоянието на връзката и емоциите между двамата. Не, такъв товар не искам да нося пък нека хората ми лепят каквито етикети си искат.

Трудно е обаче да избегнеш обвиненията в безчуственост, егоизъм, непукизъм и ....изъм при така изразената житейска позиция.
Това е малко като квалификацията "самодостатъчен" - редовно на тестове и аз и жена ми излизаме самодостатъчни хора. Определението е "личност която няма нужда от други личности или общество за да съществува". Много хлъзгава дефиниция, предполагам че има и по-точна.

Да речем в твоя случай (и моя донякъде) става "личност, чието щастие/удоволетвореност не зависи от други личности или обществото"

Обаче, признавам, ако жената ме зареже докато любовта ми е още жива, ще се побъркам отначало. Макр че разни хора казват (и аз принципно съм съгласен) че ревеш за себе си, а не за другия. Самосъжаляваш се демек, че ти се прецаква удобния живот и емоционалните патерици, които си ги предал в ръцете на другия (грешка!) са ти избити. Тоест, вискочуствителните и страдащи хора са просто по-големи егоисти! Обвинението в егоизъм се връща като бумеранг в лицето на "многострадалната Геновев/а" при по-внимателен анализ, не мислиш ли?

Ако любовта е мъртва е лесно (случвало ми се е веднъж) - "преживявам" го точно за един ден.

БТВ, ти много ли ревеш на погребения? Едно от следствията на описаната от теб житейска философия е че е трудно (да се реве). За кого ревеш? За мъртвия?! - няма никаква полза и смисъл. Ревеш за теб и за другите живи, които няма да могат да живеят/общуват повече с мъртвия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма такъв филм според мен. Освен страдание, което изпитваш опитвайки се да си спасиш живота - например може да се каже че един пълзач по отвесни скали страда (болка, страх, огромно напрежение). Това е друго. И не е възвишено, а полезно. И сам си го избрал.

Обаче страдание нанесено нарочно или случайно от други хора или обществото когато не си си избрал да страдаш по твоя воля - там няма нищо възвишено. Полза може и да има някаква и то не във всички случай, но възвишеност?!

Ако искаш можеш да опиташ да се разпнеш на кръст (това със страданието винаги ми мирише на Христос, затова и примера е такъв) да видим колко ще се възвисиш. Я питай нашите сестри от Либия колко са се възвисили?
Питай ветерани от войни, питай несправедливо затворени и измъчвани хора, хора чийто семейства са избити...да не изброявам целия спектър на човешката гадост... после говори за възвишеност.

Странно, в МИТОЛОГИЯТА има безброй случай на възвисяване чрез страдание (както и случай на шепа герои да претрепат цяла армия) но няма такива случай описани в ИСТОРИЯТА.

Не ми се обиждай, просто този лозунг "Възвишено страдание" ме изправя на нокти. Звучи ми като политическо-религиозна бълвоч - страдай сега за да е твое царството небесно. И винаги, през цялата човешка история хората които са пропагандирали "възвишеното страдание" не са страдали самите те.....

Ако искаш прочети

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

рева на погребения-като не мога да се примиря с мисълта , че съм загубила някого, а очевидно трябва да се склони глава-само смъртта не можем да надхитрим...
на 18 научих и този урок-тъкмо във възрастта на най-голямата плачливост и крехкост,докато си муха без история, когато нямаш нищо и подкрепата ти е най-нужна- наложи ми се да разбера , че животът не винаги свършва логично и че не продължава дълго винаги...:(

но тук не говорим за божието /смърта/, а за кесарьовото-когато си станала по собствена воля жрица на бог менте, и божеството вземе та са изпари , барабар с любовта, ритуалите , оммм, тотемите и всичко там, дето уж би следвало да ни крепи /според трагичните класици

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е едната страна на медала. Само едната.
Човек може да страда от любов, но не защото са го зарязали или наранили, не защото му липсва нещо, не защото не получава/спира да получа това, което желае. А по много различни причини.

А ако погледнем на любовта от ъгъла на емпатията?

П.С. Извинявам се, че се намесвам. Постингът е конкретно насочен, просто ми е любопитно.


В любовта е истината, ама в истинската !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от a|iaS на 26.07.07 15:32.

И аз рева, по малко (уж по мъжки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз емпатията не я разбирам много, нито я притежавам в степента в която ми се иска. Затова гледам да не наранявам никого според общоприетите стандарти.

Проблема е, че понякога нарянявам без да се усетя, затова и бих искал повечко емпатия.

Все пак наистина не бива да поставяш щастието ти в ръцете на друг човек. Ами ако утре го блъсне кола? Цял живот нещастен ли ще си?

Не знам, по-скоро бих казал че все пак егото е в основата, Аза. Той реве и за себе си реве, понеже за Аза най-важното нещо е Аза (досега не съм срещал друго мнение по този въпрос от безпристрастни изследователи). Дори алтруистите го правят заради себе си - за да се чустват добре, понеже са си избрали конкретно тази житейска философия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-гадно е като ти си виновната (като пиша ти нямам предвид теб де, в случай, че имаш намерение да се объркаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз тъй

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

нищо възвишено няма в страданието. то е просто нормална част от човешкия живот. не можеш да познаеш щастието просто ей така, ако не познаваше страданието. обикновена диалектика.

аз не пея апология на страданието, не ме разбирай криво. просто не съм свръх-човек. и с в мир със слабата в себе си. не искам да ставам някаква зороастрийки и да показвам мускули и свръхконтрол във всички случаи. просто като ми се плаче - плача. като ми се вие от любов - вия. не си забранявам нищо от санитарни подбуди не се срамувам от слабостта си. потиснатата емоция фрустрира и трупа гняв в теб и в крайна сметка те прави дебелокож. не е за мен тази работа.

poor is the man whose pleasure depends on the permission of another.

На мен-към две години,даже три...Бях отвратителен за тези които яха до мен...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, принципно си прав. То няма как Егото да не е в основата на личността, защото то е началото, базата, върху която се развива тя. Но не се спира развитието до там, до Егото.

Иначе да, принципно съ-страданието се казва, че човек може да изпитва само към нещо, което би могло да му се случи, т.е. болката за другия идва от страха или спомена за (евентуална) собствена болка. И това е много вярно.

Но не може ли поглеждайки над тези неща, да видим още нещо. Нали много често хората казват - "Обичам го и искам да е щастлив, аз не съм най-доброто за него, най-силното ми желание е той да срещне любовта в лицето на друга и тя да му даде това, от което се нуждае". Това не е прецедент, това е модел на мислене, който следват много хора, когато са влюбени. Тук тя не страда защото не е с обекта на своите чувства, а защото любовта създава невидима връзка (понякога едностранна) между душите на двама души. И болката на единия причинява болка на другия. И когато е споделено нали така го наричат - сливане на души. Тогава всички усещания, чувства, съмнение, страх са поделени. Емпатия - съпреживяване, на мъка, но и на радост, в някои случаи по-силно.

И това с катастрофата - душите се разделят. Изпитваш липса. Няма как ако си обичал, било е споделено и истинско, да бъдеш нещастен освен ако ти не си го развалил със собствените си ръце. Ще бъдеш щастлив, но и ще усещаш липса.


В любовта е истината, ама в истинската !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

сега разбирам, че ницше е имал теб предвид.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е кво лошо има в аза? ти човек без его да си виждал? ми то не е нормално да няма. това са си нормални инстинкти. християнската религия големи поражения е нанесла заедно с ползите.

а за емпатията - много е просто. както веднъж казах на един гъз, който си позволяваше да се държи гадно с мен: ако някой се държи със сестра ти, както се държиш ти с мен, как би реагирал? и не забравяй, че аз също съм нечия сестра и дъщеря. елементарно е. просто се замисляш кво му е на човека отсреща и преставаш да се взираш в пъпа си и да си марионетка на комплексите си. кво толкова трудно има не мога да разбера!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съгласен, твоите примери са доста силни. Трудно ми е обаче да погледна от такъв ъгъл.

Meditate on this I will!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо лошо му няма на Аза, точно и аз това казвам - да се съобразим с реалноста и дадем правилните дефиниции. Нали знаеш, някакси звучи кофти (културна промивка) да кажеш Аза е първичен и най-важен - мирише на безкрупулен егоист (пак културна промивка, логически едното не следва от другото).

Тая цитирана от теб емпатия я мога, ама не мога фината емпатия да я овладея - да усещам, че понякога въпреки че логически съм прав трябва да си трая, защото точно в този момент и на това място и с тоя човек "истината" ще предизвика страдание.....трудна работа. Също така ако не съм много наясно с ценностната система на човека отсреща може да се случи да направя/кажа нещо, което на мен ми звучи (почти) безобидно, но нанася големи щети отсреща. Ако имах силна емпатия щях може би да се спирам навреме.

Та така...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При мене не е точно така.
Никакъв гняв, просто копнеж по един изгубен приятел и "още нещо". Копнеж по една душа, с която сме много сродни.
Просто тази любов е невъзможна по ред причини.
Но любов съществува, и то не само от моя страна. Никой не е наранил никого.
Не сме прекъснали отношенията като хора.
Той е далече, за да прекъснем любовта, иначе не ставаше.
Днес на смс ме пита кога искам да дойде. После може пак да замине.
След като дойде, после ще ми липсва още повече. Човешко е. Животът продължава.
Разстоянието доколко прекъсва чувствата към някого?

е, то презумпцията е, че и другият те гледа с емпатия, иначе няма как да си направиш фините настройки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох, масаж, ох, кеф

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

щото много често това, че някой ти пикае в душата, не е от нелюбов, а от дива комплексарщина.

Малко реторичен въпрос, но как разграничаваш кога е нелюбов и кога дива комплексарщина?
Щото второто дали и доколко е способно да изцърка от себе си любов към ближния.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за себе си мога да ти разправям до утре колко често съм била влюбена като замаяно магаре и съм се държала като пощръкляла магарица от неувереност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубаво, а как точно се обогатяваш, като страдаш за някого, който си изтрива гъза с твоите чувства?
На мен като сухарка и егоистка ми се вижда много несправедливо и забранено това състояние и антиравновесие да продължава повече от 45 дни, колкото е правомерния срок на всеки траур.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Различно е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За мене е клише, че страданието върви комплект с автодеструктивни импулси, застой или направо обратен ход, бледи кожи, очи-солници и немити коси.
Без да коментирам какво тежи в причините да страдаме след край на любов (останали тонове нежелана любов в нас, его, зависимост, усещането, че това е край на щастието ни въобще, навик... как да е), всички сме го изпитвали повече от един път и в най-различни възрасти и като спрат да ти растат циците или пишката вече, значи е време поне малко да си приел страданието като нещо естествено както страха, щастието, любовта, живота, смъртта – кой докъдето може. Още повече че страдание изпитваме сигурно три пъти повече от всичко друго, струва ми се нормално в някой етап да започнем да го култивираме и да не ни пречи да сме човеци сами на себе си.

Иначе и богатите също плачат, ама за кратко, щото имат работа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Salem на 26.07.07 21:47.

еееееее, не знаех, че съм попаднала в компания на свръхчовеци!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук не става дума толкова за извънземност и неръкотворност, ами по-скоро за отказ от крайностите и жажда за равновесие, които здравословният егоизмът култивира.
Ако сте се разделили по живо, по здраво, всеки видял хубави и лоши моменти от другия, любов, топлина, но - баста - тях вече ги няма - поклон - реверанс и - гърбовете по различни пътища. Ето такова, дето се вика, с мерак да си го дострадаш и износталгираш известно време.
Ама ако говорим за онзи, който ти е извивал душата, когато е могъл ти е плюл на всичко мило, отритнал е всички твои жестове и е третирал любовта ти като миризлив парцал, който по незнайна причина е попаднал в чистичката му кочинка, е? Какво обогатяване, каква каква човечност? Просто не е справедливо... След като на света има толкова душици, които жадуват за ласка, любов и топлина, но нямат тази перфидна бруталност, за да си я изчовъркат по този начин, по който прасетата гнявят ябълките.
Всъщност, прекалено дългите жалейки за изгубена любов и отхвърлени чувства може да се разглеждат и като форма на агресия и трансформирано желание за реванш. А не като любовни чувства в кристалночист вид.
Оф, знам ли и аз...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

виж сега, въпрос на любовен метаболизъм. моят примерно е бавен. нищо не мога да направя по въпроса. бавно ми влиза, бавно ми излиза. както ти не разбираш защо някой може дълго да страда, така пък аз не разбирам какво е това любов от пръв поглед. за мен такъв филм няма. има ебане от пръв поглед, но не любов.

и освен това - всеки заслужава любов. ако някой не се е оказал на висотата на чувствата ти, това не значи, че не заслужава да бъде обичан.

и да, егото гняви душата също, но то е здравословно гнявене, в него се намираш обратно.

не ти говоря за болезнен мазохизъм тип "бий ме, обичам те", а ти говоря за разминаване, което понякога и двамата, понякога само единият изстрадват тежко. баси любовта е било, ако можеш да я изстрадаш за няколко седмици. ми това си е било най-обикновено еднократно ебане, което може и да е закицлило в повтаряемост, но в никакъв случай не е било любов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По свръх простата причина, че и аз любя и мразя дълго, и моите периоди са дълги и екзотично мазохистични (съгласна съмс Айша, че си е жив мазохизъм да обичаш така), и аз минах през всичките люшки на какво ли не в няколко дълги любови.


Но май се откривам повече у Емма. И аз нямам нищо против да се люшкам и да усетя всяка лашка на емоциите. Интересното е, че после си още по-жив....когато се събудиш след дългия сън на дългата любов.

Мисля, че това е начин да разберем живота. И че хората, които сами си слагат граници и капаци, просто се страхуват. Виждат заплаха или ужас в отдаването. Не си дават териториите, и пресмятат какво са дали и какво са взели.

Пък някой веднъж ми говореше за кармични връзки. Няма как да знаеш какво носиш от предишни животи и съществувания, и кога ще постигнеш баланс. Не си е работа да постигаш баланс само в малкия периметър на сегашното си съществуване. Няма лошо....и това е нещо. Но ще ти стигне ли, когато се изправиш пред душата си, която жадува удовлетворение?


Искам да усетя всяка глътка въздух на сегашния ми живот, и се пускам по всяко трептение на усещанията си. Радвам се, че мога да го кажа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз също обичам един човек от разстояние. Връзката ни е невъзможна по обективни причини. Дори когато се виждаме, а то е рядко, се виждаме за по едно кафе... Но разстоянието не намалява чувствата ми, а напротив като че ли липсата става по-силна и е по-желан. |При мен поговорката" далеч от очите далеч от сърцето" като че ли не важи. А сигурна съм че го обичам , защото както писах по-горе, опитах се да прекъсна тази връзка, за която мислех че не ми дава нищо, но не успях. Аз първа се предадох. Значи независимо от това че времето което той отделя за мен да е нищожно, аз все пак получавам доза емоция и удовлетвореност за да не мога без тази връзка.

обясни ми , моля , позицията си-какво получаваш всъщност?
бих предпочела конкретно да кажеш, защото по мои набглюдения жените масово закусваме и обядваме а някои и вечерят пържен вятър на керемиди и захарен памук за близане през стъкло-та?

Дал, мазохизма е другото име на женската природа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Hot_ice на 27.07.07 13:49.

не съм любител на "пържения вятър на керемида", обаче не съм и любител на въпроса "какво получаваш". това не е търговия. просто когато обичаш - обичаш. на сърцето си не можеш да заповядваш нито да го вкараш в печеливши схеми. ако почнем да си броим взимането и даването - на мен тогава любовта и секса и романтиката ми излитат през отвора от падналата керемида, на която съм си изпържила вятъра.

абе не само реален любовен хляб е нужен на душата, понякога имаш нужда и от малко бризче в косите и звезди в очите. без да ги пържиш и затваряш в буркани, разбира се.

абе далке, така както говориш, този стремеж към свръхконтрол на ситуацията, навява страх от живота. знаеш колко те харесвам и прочее, обаче животът е в импровизацията и в поемането му с пълни гърди, не в отработените схеми. може да ти мяза тази постановка на декадентска художествено творческа Ентелигенция на пети чай в клуба на писателите, ама най-се вълнувам като ми пеят под прозореца, не като ми играя обиграно (последното бе замислено като алитерация, не като тавтология)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Живота е нещо странно да ти кажа, аз се сещам за първата ми любов от 13 годишна възраст........така, че доста години може да са, а междудругото приятно е, като я видиш тази "любов" и успееш да я "завършиш" което ми се случи преди година.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Четири пише това:
Аз също обичам един човек от разстояние. Връзката ни е невъзможна по обективни причини. Дори когато се виждаме, а то е рядко, се виждаме за по едно кафе... Но разстоянието не намалява чувствата ми, а напротив като че ли липсата става по-силна и е по-желан.
и аз я питам да каже именно в този контекст какво получава...

защото като няма и физическо присъствие и като сама пише че връзката е невъзможна-за мен това е пържен вятър на керемиди...:)

нямам нищо против да ме изкараш и гьон , и булдозер, сметкаджийка или каквото се сетиш още , но просто ще сме офтупик...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

напълно си права, и аз това казвам-като ми литне пържолата из прозореца , режа си един домат и парче сирене и съм заситена-просто няма да сълзя заради липсващата пържола

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами ти какво получаваш от тоя 100%-во изчистен от физическо присъствие кенеф на Интернета

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

нищо важно и съществено, а ти?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В интерес на истината не съм съгласна с тебе.
Искаш да кажеш, че любовта съществува, само ако имаш възможност да се изчукаш с някого и ако по някакви причини не се осъществява секс в този момент, а е имало такъв, то трябва веднага да забравиш човека. Абсурд! Ако си с този човек само да ти запълва сексуалните нужди - да, но ако е имало и духовна близост и дълбоки чувства, е непосилно да го зачеркнеш автоматично щом сексът е невъзможен.
Аз говоря за любов, не за сексуално партньорство.
Естествено, че ако ги има и двете е супер.

Редактирано от Veronic на 27.07.07 15:51.

не ме кефи да страдам, много ясно. обаче е като температурата - трябва да я вдигнеш, за да изчистиш бацила. ако потискаш температурата с амидофен, не лекуваш причината й. това имам предвид. не лекувай температурата, а мори бацила.

абе всеки си е прав за себе си. щом такава формула си си намерила - значи тя е правилната за теб. на мен ми трябват гъдели още.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това, което ми слагаш в устата, никога не съм го казвала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вероник, ето как сме на двете противоположни позиции-аз пък , въпреки че отказвам да изградя култ към личността на некой си , си признавам че тотално съм в състояние да изпадна в култ към кура на някой , с когото имаме страхотен щрак и пасване...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мм, така си е, котко - на кур друго си е - поне знаеш ко ти влиза и докъде стига

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

драги ми клубарки, от дълбокомислените ви словоизлияния, опитващи се да докажат колко сте корави, здрави, непукисти и със сърца от тефлон. Няма такова животно като да не му е кофти на човек, когато се разделя с любим. Пък кой бил виновен, ама на кого не било станало на неговата та го ядяло, та кой кого винял и кълнял, ма нам си кво си и т.н - всичко изброено няма абсолютно ник'во значение за онзи, дето е обичал - криво му е, кисело му е, шибано кофти му е, и няма нищо странно или чудато, щот си е съвсем човешко. А кат викате, че шута в гъза бил скок напред в развитието, демек хич не сте и обичали човека! Или напротив, а? Опитвате да се смозалъжете, че не ви е дремело, щот се чувствате преебани. И мисълта, че сте се прецакали и фактът, че за момент може дори да проклинате оня дето според вас ви е изоставил, пак са наши чисто човешки черти и изобщо не доказват, че сте силни, слаби или пък много велики. Виж, ако след затръшване на вратата на чувствата излезете и се я нафиркате, ма не от мъка, я се изтряскате с някой ей тъй от кеф или пък изобщо забравите кво е било допреди ен минути или часове, е тогава значи ви е било през половия орган за човека и тук вече любев няма, щот никога не е и имало де.
Та хайде плс, стига геройски пози. Ако толко ви се иска да изглеждате героично, вземете по един бутафорен автомат и се наредете до композицията на паметника на съветската армия, ама по-бързичко, че току виж и него капичнали като мавзолея. Хай останете си със здраве.

И СЕ ДРЪЖТЕ МЪЖКИ хаха

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Дъpтo Циничнo Koпeлe на 27.07.07 16:59.

а ти така както говориш това твоето много прилича на самонавиване
мъчиш да се самонавиеш че си много душевна и чуствителна щот маи много не си вярваш да си
и като постоянно ни тикаш под носовете заниманията с които се прехранваш без никои тук да ти го е искал се мъчиш да ни убедиш че си някакъв си творец
ама наи-вече теб си искаш да убедиш щот нещо не си вярваш че си такъв

Я млъквай!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз дотук местих замислен поглед от-далия-на-емма-на-далия-на-емма, и пак така, и се чудих баси, що се припознавам и у двете.

Щот тва дето си го квичкам отвътре, не винаги съвпада с реалното ми поведение.

В живота фактически се държа като Далия, а вътрешно се чувствам като Емма.


А са де! Аз къде да се сложа?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

стига си им говорила за тоя щрак и пасване, че после те цитират и го слагат ни у клин, ни у ръкав, а 'ич не разбират ти за какво си говорила

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз пък като ги правя веднъж едното, друг път другото... съвсем се чудя как да се изкажа по темата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

до 4 години.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Понякога просто е голямо облекчение, предполагам, на нещо, поддържано така или иначе с клизма, да му се тегли куршума по милост. И както се спомена, често това не се случва от сега за след 2 секунди, така че въпросната голяма любов се ще е понамаляла. То не пречи всички участници да са били готини и да се уважават и тинтири-минтири.

Even more Drama in your life.

Знаеш ли какво ми направи впечатление.
Всички мъже откровено и честно си признаха за любовните терзания и им вярвам, че е така. Аз също не мога да забравя някого за няколко дни, колкото и да ми се иска да съм коравосърдечна.
Повечето жени също. По презумпция, би трябвало мъжете да са по-малко чувствителни, а тук се оказа обратното. Много се еманципирахме жените, ей, даже и любовна мъка не ни хваща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Veronic на 27.07.07 18:48.

Не става въпрос за коравосърдечие, нито за еманципираност, а избор да си вложиш емоционалността в нещо друго и за много любов, между другото.
А иначе - кипи безсмислен труд - все едно да се опиташ да напоиш коня на барон фон мюнхаузен с отрязаната задница и накрая на деня да кажеш, че си грохнал от работа - ефект няма за две стотинки.

slave to love

Тая гола кукичка, дето не ви фащала мъката, няма кой да я клъвне. Виж по-горе к'во съм писал.
Ей, ма корави каки сте тва клубарките. Не жени, а ЧУГУН. Па и красиви, духовити, па и ебливи... бе не си е работа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Дъpтo Циничнo Koпeлe на 27.07.07 19:11.

истината е, че мъжете са по-крехки любовно и обичат по-силно. в това съм абсолютно убедена. жената е прагматична, това й е в природата. щото отглежда деца. мъжете си позволяват да се правят на велики спасители на човечеството, ние нямаме тази възможност обикновено.

така че - мъжете наистина страдат повече, гаранция. и ние страдаме, ама по-бързо се съвземаме обикновено. е, има изключения и от двата лагера, но наблюдавам такава тенденция.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мъжете са крехки и неориентирани и твърде често не знаят какво става с тях, както и нямат ясна преценка за емоционалните неща, затова страдат повече, понеже не разбират, не познават )

slave to love

Истинско и човешко е да те боли за някого, да ти плаче сърцето в самото начало, да ти се къса душата. Независимо дали има виновен или се разделяте заради работа или заради нещо друго.
Абсолютно съм сигурна, че не изживявате ли такова нещо при раздяла, значи не е имало любов, а просто секс. Любовта не търпи задръжки, любовта няма спирачки, любовта не признава разумни доводи. Любовта е сляпа.
Да, може да са клишета, но са станали такива, защото зад тези клишета стои позицията на много хора по този въпрос.

оня моя приятел
платонично-то
залипсвал ми е, шъ знайш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едно е да те хване любовната мъка, друго любовта към мъката. Щото какво чета тука - две години, три години....
За каква емоционалност и крехкост говорим тука, още повече пък за любов!!!

slave to love

е, кво да праим сега - ние сме второ преработено и допълнено издание на създателя. ама не трябва да сме лоши с първото издание.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Салемс, ти в Голямата Льобоф верваш ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не бери грижа, те се лекуват много лесно - мислят, че ги боли душата, пък се оказало, че ги засърбяла пишката (в повечето случаи)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ще ти кажа
не вЕрвам да е скоро

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вярвам в себе си, вярвам в любовта. Вярвам, че любовта няма място там, където я тъпчат с ботуша и си гасят фасовете в нея. И че ако имам любов, трябва да се грижа за нея, да й намеря хубава и светла къща, а не да й пукам циреите.

А ако питаш за кликването на душите, духовете - да, вярвам, както и допускам, че може да е едно в тоя живот. Но повече ме е страх, че може и да не е само едно - дали тогава ще ме хвърля пак в такъв възторг?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да забравя, не точно, но да се излекувам- година и половина някъде. Не ми личеше. Околните не разбраха. Тогава не работех, но на ученето не ми се отрази, щото ми беше лесно. Не се промених. Просто разбрах, че не е краят на света. Успях като смених набързо две несериозни гаджета, установих, че е приятно да те целуват и прегръщат, пък дори да не си влюбен и изобщо, че животът е хубав.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кога и с кого си се държала зле?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Теб ако те е страх по-малко и се оставиш, сигурно почти веднага ще ти се случи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О, слабост ли съм ти?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на снимка, де:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

още помня как си тръгна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това ирландско-шотландско рошаво копче в скута ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам колко време ще ми е нужно и не съм убедена, че искам да забравя. По-скоро да преболедувам. Това не се забравя!

Личи ми, и още как. За тези, които знаят какво изживявам.

С околните - както обикновено. Според това колко са ми близки. Но в никакъв случай не им пропивам със сълзи яките.

Счупвам се от бачкане. Намирам си и си създавам допълнителен гърч. Оказа се, че съм неподозирано продуктивна в този момент.

Някои разбраха. Други се досетиха. На трети им предстои.

Променям се. Човек се променя с всеки изминал миг и с всяка измината стъпка.

Това не е състояние с което се боря. Просто го приемам като... абе като част от мен, с която просто трябва да свикна да живея. Знам ли. Не се опитвам да прогоня или ампутирам нещо. Жива любов е. Моя си е и моя ще си остане. Просто някак се налага да се спогаждаме с нея, за да продължа с всичко останало, което никак не е малко. Нещо неописуемо красиво, толкова болезнено и неповторимо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Oпиyм на 28.07.07 00:55.

Не съм я забравил. Някъде зад мен е и понякога случайни събития ми напомнят за нея.. Но вече нищо не трепва и засипано с 3 метра железобетон ..
С околните никак .. Защото се наложи 2-3 месеца да не излизам от къщи точно след това и освен двама-трима човека никой не разбра.
Промених се после..

Котарак с крилца

Не виждам смисъл да се забравя, преболедува или който и да е друг синоним на тези две думи.

Обичам я още.
Тя е щастлива.
И аз.
Боляло ме е но това е заради глупостта ми.

В крайна сметка се влюбваме в образи които сами създаваме. А реалните хора са нещо друго.

Сигурен съм че ми предстои нещо още по-силно и безрезервно.
Чакам си го.

И се уча да обичам първо себе си. За да мога да обичам и другите.

А влюбването ами едно красиво цвете.... един феномен... хубаво е че го има

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колко време ви трябваше да забравите една любов?
До 1 месец, но трябва да съм решил, че връзката е в миналото. Иначе ограничения няма.


Личеше ли ви?
Личния ми живот рядко става известен... Емоциите са тясно интегрирани в нас и е излишно да се крие, че "една от гумите е спукана". Веднага си личи. Затова колегите/приятелите само знаят, че някъде има "късо съединение" и винаги след това компенсирам. Те също са хора с Емоции.


Как се отнасяхте с околните?
Понякога грубо, понякога правилно. Човек се учи нон-стоп. Рецепти няма. Важно е да се иска прошка. Да се поправят нанесените щети и т.н.


Как ви се отрази в работата?
Най-често положително. Освободеното време и енергия пренасочвам именно в работата си. Нищо не се губи в природата. Ако оставим "невидимото" без контрол може да има лоши последици. А това вече е крайно нежелателно.


Другите разбраха ли за това, или си го пазехте за себе си?
Който трябва да знае - знае, независимо дали искам или не искам. Ние сме "социални животни ++", така че поемането на отговорност е задължително за зрелите хора. Те Узрелите хора не са идеални, учат се цял живот, но знаят добре разликата между фантазия и мечта.


Променихте ли се с нещо?
Всеки ден, всеки час, всяка секунда се променям. Има моменти когато количеството се трасформира в качество. И тогава сядам сред приятели/колеги да се почерпим.


Как успяхте да преодолеете състоянието най-безболезнено?
Анализирам защо съм харесал тази жена. Какво ме дразни в нея и най-вече дали я заслужавам.
Ето сега има една "пъргава кобилка", която ме хвърли на земята, ама аз си се надявам някой ден да я "опитомя"... Ако не стане, ще имам полезен опит, то никой мъж не се е родил правоспособен съпруг и любящ баща.


Анге БУ!

Време е за мечти! :)

три месеца, около........
след като премина всичко се оказа, че ми е личало, макар че мълчах като партизанин. може би точно заради това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ти като някакъв Феникс възкръсваш. Здравей!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Общо взето кратките връзки ми минават лесно.

А ако си се вързал ... на това, колко е сериозна някоя дълга връзка ... не знам, толкова е абсурдно, че се чувствам се като вдовица и като човек, който насила трябва да спи с други. Него просто го няма ден след ден, цялото ми същество отказва да разбере. И така всъщност има една много радостна новина, реално той е жив ... Така че има за какво да се радвам.

Единственото общо нещо, което вече някога ще ни се случи е смъртта. Но в момента ни се случва още едно общо нещо - абсурдно е, но сме живи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за клуба ли говориш или за това което съм казал?
Здрасти!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сигурно пак ще изчезна от дир-а.

Тук е загуба на време. Понякога пак ми се иска да пиша.
Ама за кого ли?
ето ти един поздрав от мен. Наскоро бях сам в Канада та:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По принцип не изрязявам бурно любовните си емоции.
Успявам да ги контролирам, ако загубя контрол, предпочитам в такива моменти да съм сама.
Другите, тези които са около мен разбират много по-късно, след като аз съм готова да говоря за това.
Преодоляването никога не е безоблачно. Остава винаги бледи следи.
Променям се - ставам все по-оптимистична.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами когато не минава?когато вярваш си загърбил, преболедувал и преживял историята и в една наи-малко очаквана нощ ти се стовари с все сила на главата?когато вече не боли, но продължаваш да обичаш?когато го търсиш в всички останали и не го намираш?когато чужди ръце те прегръщат, но ти все неговите усещаш?когато само куршум може да изтрие спомена, мислите, усещането за него от изморената ти главица?когато го сънуваш, чуваш гласа му наяве да зове името ти, виждаш онези очи в тълпата, а тои е на хиляди километри далеч?когато дните минават и минават, но ти си останал там в онзи момент, в онази последна прегръдка?когато осъзнаваш, че живееш остатъка до края?когато си в средата на едно пусто безвремие?когато не си нещастен, но не си и щастлив?когато осъзнаваш, че любовта не означава непременно, че вечно заедно ще тичате по зелените поляни на щастието?когато любовта стига до там, че искаш тои да е щастлив, дори това щастие да не е твое?когато понякога не знаеш, защо да отвориш очи и тази сутрин?какво правим тогава?

Редактирано от amiga_mia на 08.08.07 18:39.

7 години. Всички знаеха. Не се умира от такова нещо...освен в някои много редки случаи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите