За мене е клише, че страданието върви комплект с автодеструктивни импулси, застой или направо обратен ход, бледи кожи, очи-солници и немити коси.
Без да коментирам какво тежи в причините да страдаме след край на любов (останали тонове нежелана любов в нас, его, зависимост, усещането, че това е край на щастието ни въобще, навик... как да е), всички сме го изпитвали повече от един път и в най-различни възрасти и като спрат да ти растат циците или пишката вече, значи е време поне малко да си приел страданието като нещо естествено както страха, щастието, любовта, живота, смъртта – кой докъдето може. Още повече че страдание изпитваме сигурно три пъти повече от всичко друго, струва ми се нормално в някой етап да започнем да го култивираме и да не ни пречи да сме човеци сами на себе си.

Иначе и богатите също плачат, ама за кратко, щото имат работа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Salem на 26.07.07 21:47.

еееееее, не знаех, че съм попаднала в компания на свръхчовеци!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук не става дума толкова за извънземност и неръкотворност, ами по-скоро за отказ от крайностите и жажда за равновесие, които здравословният егоизмът култивира.
Ако сте се разделили по живо, по здраво, всеки видял хубави и лоши моменти от другия, любов, топлина, но - баста - тях вече ги няма - поклон - реверанс и - гърбовете по различни пътища. Ето такова, дето се вика, с мерак да си го дострадаш и износталгираш известно време.
Ама ако говорим за онзи, който ти е извивал душата, когато е могъл ти е плюл на всичко мило, отритнал е всички твои жестове и е третирал любовта ти като миризлив парцал, който по незнайна причина е попаднал в чистичката му кочинка, е? Какво обогатяване, каква каква човечност? Просто не е справедливо... След като на света има толкова душици, които жадуват за ласка, любов и топлина, но нямат тази перфидна бруталност, за да си я изчовъркат по този начин, по който прасетата гнявят ябълките.
Всъщност, прекалено дългите жалейки за изгубена любов и отхвърлени чувства може да се разглеждат и като форма на агресия и трансформирано желание за реванш. А не като любовни чувства в кристалночист вид.
Оф, знам ли и аз...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

виж сега, въпрос на любовен метаболизъм. моят примерно е бавен. нищо не мога да направя по въпроса. бавно ми влиза, бавно ми излиза. както ти не разбираш защо някой може дълго да страда, така пък аз не разбирам какво е това любов от пръв поглед. за мен такъв филм няма. има ебане от пръв поглед, но не любов.

и освен това - всеки заслужава любов. ако някой не се е оказал на висотата на чувствата ти, това не значи, че не заслужава да бъде обичан.

и да, егото гняви душата също, но то е здравословно гнявене, в него се намираш обратно.

не ти говоря за болезнен мазохизъм тип "бий ме, обичам те", а ти говоря за разминаване, което понякога и двамата, понякога само единият изстрадват тежко. баси любовта е било, ако можеш да я изстрадаш за няколко седмици. ми това си е било най-обикновено еднократно ебане, което може и да е закицлило в повтаряемост, но в никакъв случай не е било любов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По свръх простата причина, че и аз любя и мразя дълго, и моите периоди са дълги и екзотично мазохистични (съгласна съмс Айша, че си е жив мазохизъм да обичаш така), и аз минах през всичките люшки на какво ли не в няколко дълги любови.


Но май се откривам повече у Емма. И аз нямам нищо против да се люшкам и да усетя всяка лашка на емоциите. Интересното е, че после си още по-жив....когато се събудиш след дългия сън на дългата любов.

Мисля, че това е начин да разберем живота. И че хората, които сами си слагат граници и капаци, просто се страхуват. Виждат заплаха или ужас в отдаването. Не си дават териториите, и пресмятат какво са дали и какво са взели.

Пък някой веднъж ми говореше за кармични връзки. Няма как да знаеш какво носиш от предишни животи и съществувания, и кога ще постигнеш баланс. Не си е работа да постигаш баланс само в малкия периметър на сегашното си съществуване. Няма лошо....и това е нещо. Но ще ти стигне ли, когато се изправиш пред душата си, която жадува удовлетворение?


Искам да усетя всяка глътка въздух на сегашния ми живот, и се пускам по всяко трептение на усещанията си. Радвам се, че мога да го кажа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз също обичам един човек от разстояние. Връзката ни е невъзможна по обективни причини. Дори когато се виждаме, а то е рядко, се виждаме за по едно кафе... Но разстоянието не намалява чувствата ми, а напротив като че ли липсата става по-силна и е по-желан. |При мен поговорката" далеч от очите далеч от сърцето" като че ли не важи. А сигурна съм че го обичам , защото както писах по-горе, опитах се да прекъсна тази връзка, за която мислех че не ми дава нищо, но не успях. Аз първа се предадох. Значи независимо от това че времето което той отделя за мен да е нищожно, аз все пак получавам доза емоция и удовлетвореност за да не мога без тази връзка.

обясни ми , моля , позицията си-какво получаваш всъщност?
бих предпочела конкретно да кажеш, защото по мои набглюдения жените масово закусваме и обядваме а някои и вечерят пържен вятър на керемиди и захарен памук за близане през стъкло-та?

Дал, мазохизма е другото име на женската природа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Hot_ice на 27.07.07 13:49.

не съм любител на "пържения вятър на керемида", обаче не съм и любител на въпроса "какво получаваш". това не е търговия. просто когато обичаш - обичаш. на сърцето си не можеш да заповядваш нито да го вкараш в печеливши схеми. ако почнем да си броим взимането и даването - на мен тогава любовта и секса и романтиката ми излитат през отвора от падналата керемида, на която съм си изпържила вятъра.

абе не само реален любовен хляб е нужен на душата, понякога имаш нужда и от малко бризче в косите и звезди в очите. без да ги пържиш и затваряш в буркани, разбира се.

абе далке, така както говориш, този стремеж към свръхконтрол на ситуацията, навява страх от живота. знаеш колко те харесвам и прочее, обаче животът е в импровизацията и в поемането му с пълни гърди, не в отработените схеми. може да ти мяза тази постановка на декадентска художествено творческа Ентелигенция на пети чай в клуба на писателите, ама най-се вълнувам като ми пеят под прозореца, не като ми играя обиграно (последното бе замислено като алитерация, не като тавтология)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Живота е нещо странно да ти кажа, аз се сещам за първата ми любов от 13 годишна възраст........така, че доста години може да са, а междудругото приятно е, като я видиш тази "любов" и успееш да я "завършиш" което ми се случи преди година.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите