|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
|
|
|
ако може само морето да не е до колене вече , че ми се издра и охлузи кожата....
ако може да не е докато смъртта ни раздели , че звучи адски обсебващо-повече от трактатите на оная , дето я споменаваш г-жата, която е готова да скубе, дращи, убива съперниците, които посмеят да употребят чепа на благоверния, то ест нЕйния СОБствен чеп
и компромиси искам да правя , и на мен да ми правят, щот идеални няма...а идеалите се променят
и ако може , тва "млада" нека е в разумни граници , или поне да е след прага на глупава и наивна , щото не искам да съм муха без история....
и да ми даде господ партньори , дето да не са занимаваме с това кой гълта и думата гъз да предизвиква революции-а да се наслаждаваме на живота и телата си пълноценно и докрай...
и дано шивачката да ми е довършила двете рокли, щот лошо и се пише....
| |
|
|
|
Кой това бе ?
Сега , лятото ли?
Зимата ми се ще да го гледам как става фокуса.
Компросмиси правя ,ако първо ми дадат да ги скубя по косата
Детска му работа ,кво да праиш
| |
|
|
|
история, да
обаче и грешки се натрупват и житейски уроци
и остава обеца на ухото
може и няколко
макар да не е шик
и го няма онова безпаметно влюбване
и скачането в дълбокото
какви са ти роклите
хавайски цветя?
или пък...
| |
|
|
|
обичаш да дърпаш плитките на девойките, значи
какво й е на зимата
местиш си четирибуквието малко на запад и по височина
и гледаш
или чувстваш/преживяваш
иначе да
лятото праща задръжките в шеста глуха
еле пък морето...
когато ти шепне и те гали
кой ще се сети за нЕкви си принципи
искаааааааааам
море
топли нощи
и пясък
навсякъде
Редактирано от fAntA_shmEkEriA на 16.07.07 11:53.
| |
|
|
|
и двете летни , фино трико , с голи гърбове и връзки на врата..
едната-чугунено синьо на едва забележими ситни цветлета в екрю;
другата-жабешко зелено гарнирано с точки в черно и черни кантове и волани-с дантела в черно по деколтето и полите долу-зелената с паднала талия и вееща се долна част...
| |
|
|
|
Компромиси правя и ги очаквам насреща си. Не, за да си угаждаме просто така, а защото средата не случайно е наречена "златна". Добре е и двете страни да са еднакво доволни.
Освен това си вярвам достатъчно. Вярвам в способността си да преценявам обективно хората, дори през плътно хормонално перде. Оттам - вярвам, че щом съм се вкопала в нещо/някого, значи си заслужава. Ако вярата ми в нещото или някогото се подкопае, откопчването пък ми е твърде лесно...
Оттам нататък - моето си е мое. Дали ще го споделям - въпрос на преговори, медиация и маркетингови проучвания
Ако човек не може да загуби главата си от любов, значи няма глава
| |
|
|
|
прав си
излови ме
все си тръгвам
време ми е да спра
next time
не си прав
на шестнайсет си имах гадже
бях вървежна
знаех кое за какво ми служи
нЕмах пъпки и вятър
ядях като змей, щото ми трябваше гориво за тренировките
не рИва, щото имам още двайсетина години поне, докато си помисля да остарявам
иначе за нуждата от компромиси ще помися
обещавам
Любовта НЕ е компромис
чукането НЕ трябва да е компромис
а за менюто - ЪПСУРТ
много внимавам какво слагам в устата си
ммммм!
вкусно!
| |
|
|
|
еднаквото доволство е химера/утопия
правиш компромиси и/или "...откопчването пък ми е твърде лесно..."
как точно преценяваш хората "дори през плътно хормонално перде"
аз не умея
ще споделиш ли
Отива ти
| |
|
|
|
вдъхновяващо
представих си те с червена коса
и дяволити синьозелени очи
хващам моливите и започвам...
да рисувам рокли
| |
|
|
|
Абе, не си падам много по червеното всъщност Не може ли нещо синичко или зеленичко, да ми отива на учичкити?
Не е утопия, бе!
(Пардон, аз съм човекът с късмет наоколо, забравих това да отчета а, или просто имам "нормални" очаквания от хората)
Ами как. (Говорим за връзка, нали, не за секс за една нощ?) Просто хормоналното перде никога не ми пада като гръм от ясно небе. Обикновено се налага да съм понаблюдавала известно време обекта и в мен да са се нароили определени положителни впечателния, които съм имала време да съпоставя с кофти страните, преди розовите очила да се сплескат на носа ми. То ако тия неща не съм ги преценила, нито любов, нито страст не е в състояние да ми покълне отвътре; възхищението и уважението са първи, а, съгласи се, те не са достатъчни за размътване на погледа без възможност за трезво разсъждаване.
И още 2 неща за компромисите, здравия разум и късмета:
Ако през плътно хормонално перде около 6 месеца си пропуснала да забележиш, че пичът не присвива очи като те види, защото има Много Очарователен Тик, а защото е късоглед като Остин Пауърс - какво ще направиш? Ще го зарежеш, или ще му помогнеш да си избере рамки за очила, с които се харесва?
Ако успях да убедя най-големия кръшкач в гимназията да не ми изневерява в продължение на година и половина и поставените несметни количества черни станции потвърдиха, че ми е бил верен - просто късметлийка ли съм била, или нещо друго съм постигнала с него?
(Защо съм ходила с отявлен хуйоразмахвач - защото съм била на 18, естествено)
Ако човек не може да загуби главата си от любов, значи няма глава Редактирано от Brett на 16.07.07 12:30.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
| 
|
|
[