за Вас кой е?
Моите са много..
И все пак..:
Колко си хубава!..

Христо Фотев

На М.К.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най- хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
В памет на автора!


ПРИЗВАНИЕ

Владимир Башев

Аз те търсих задъхан
дни, недели, години
и се лъгах по много
твои сенки и маски
и в кръга на десетки
мимолетни любими
аз отдавна изстрадах
твойте утрешни ласки.
Аз жадувам да дойдеш
за да смъкнеш от мене
непосилното чувство
на целувки, които
са били или крадени
или подарени
що тежат като тиня,
утаени в гърдите.
И когато ти идеш
като дъжд подир суша
и сърцето от радост
ще се пръсне на части,
аз не мога да бъбря
и не искам да слушам
овехтелите думи
за любов и за щастие.
Не! Не искам! Не трябва!
Ето тиха пътека,
да завием по нея
и да спрем - нека само
да усетя ръцете ти
като гълъби леки
доверчиво да кацат
върху моето рамо!
Да изчезна в мъглата
на косите ти гъсти!
Да потъна в лазура
на очите ти сини!
Нека дълго разказват
мойте влюбени пръсти
как те чаках да дойдеш
дни, недели, години!

Обичам те!:)

Събуждаш ме с целувка,

а после ме питаш защо те обичам..

Караш ме да съм на седмото небе,

а след това се чудиш защо те гледам във очите..

Защо си с мен ?

Защо съм с теб ?

Нима не знаем, че любовта ни е обречена ?!

И пак твърдим, че ще сме влюбени,

дори да не избягаме във прерията,

дори да сме на километри разстояния..

И ще ни присяда глътката и залъкът,

когато мярнат се пред погледа ни спомени..

Какво, че и на трон седяхме ?!

Нали все трябва болката с мечти да погасим ?!

А ти, изгубил се във времето,

не ме ли нараняваше с любов- дочакана и стряскаща

и все пак до смърт ужасно закъсняла ?!

Да можехме да си поливаме дори със сълзи цветето завинаги ,

та да зачертнеме дилемата..

Но..ти не си сляпо вече” луд”..

Боли те днес от острата повърхност..

А мене ?!

Хак да ми е ?!

И все пак аз сама ли се ранявам

или ти затягаш примката ?

Аз ли трябва да съм мъртвата ?!

Не ме боли от ножа на ръба !

И какво, ако косите ми на пода са ?!

Нали ще ми изникват само спомени..

И снимката..

Не искам я !

Да се гордея с нея пред децата си ?!

Да се оставиме да ни командва разумът ?!

Къде е гумата да го изтрием ?!

Ако можеш с мене духом да живееш,

подритни ме нежно с крак сега под масата

и да запалим свещ прощална на разсъдъка,

да изгоним кукумявката миг, преди да “ усмърти ни”.

Да вплетем през глина пръсти,

за да се слеем пак по детски истински.

И да се поучиме от чувството !

Да надделее то пред слабостта !

Да се пребориме на твърдия тепих

на този даден ни живот !

Дори да нямаме четирилистна детелина

и врачки черно да предсказват..

За рецептата са нужни три неща :

вяра, риск и воля.

Е, и няколко подправки :

малко някакви компромиси

и щипка сол със черен хляб под покрив.

Обичам те!:)

Ела до мен...

Ела до мен с целувката безкрайна

на наште две обречени тела!

Ела! Като магия! Като тайна!

Ела, като безсмъртие ела!

Като звезда, умряла в изнемога

от сблъсъка на срещната звезда!

Ела! Изпепели ме в своя огън!

Сама стани на пепел! Но следа

подире ни в небето да остане!

И с нашта светлина тя да блести!

На нашто място да остане рана.

Но с друга светлина след нас огряна,

вселената ще ни обезсмърти.

Дамян Дамянов


Ти си Слънцето, Ти си Вятъра
Ти си Времето - Утрото е в Твойте длани..

Ако искаш някакво участие в тази тема от мен то би било само на бележки. Чакам от теб бележка с указания дали да ти пратя нещо или не.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хубаво е..а на тебе трите харесаха ли ти..?
а това? голям смях е:),нал?

ГАРВАНЪТ

Едгар Алън По

В късна нощ преди година, оглупял над двайсетина

книги, търсех без пощада, вниквах, грабех като щур.

Скръбен, търсех аз пролука в непонятната наука

и таман замахнал с чука къмто бледий абажур,

чух, че някой вънка чука - и на своя абажур

рекох: "Гост да е - абсур!"

Бе декември - мрачно време, как човек да не задреме

пред камината бумтяща след вечеря с конфитюр.

Утро възжелах тогава, то какво ли ми остава,

да ще мъка да минава, мъката ми по Ленур,

що земята я погълна - прелестната ми Ленур.

Да я върне? Ба, абсур.

А през рунните раета на памучните пердета

се цедеше вечер черна като натрошена сгур.

Кобни мисли над стотина ме застигнаха в лавина:

"Oле, туй ще е роднина, някой близък чукундур!

Попрепил навярно, сигур иска тоя чукундур

да го пусна! А-а, абсур."

И дори с внезапна дързост тръгнах към вратата бързо,

като викнах: "Стига чука! Има на звънеца шнур!

То човек да не посмее да се в сън за миг зарее -

я го хлопане разсее, я пък пълният мехур."

Мълком дръпнах аз вратата със понатежал мехур -

само сняг. Нима? Абсур.

В мрака - тъмен трап - загледан, тръпнех вцепенен и бледен,

сякаш мракът бе вихрушка, а пък аз - трошлив папур.

Мигом хванах аз топора, дето купих от събора,

и го запокитих в двора. Той издаде звън: "Ленур!"

Дръжката, обаче, вместо да прозвънне в тон - "Ленур", -

тихо изтумтя: "Абсур!"

"Как прахосвам вещи скъпи!", мислейки, гребло настъпих.

Този път звукът бе тъп и право по тила - "тупур".

"Кол, отде дошъл - незнайно, рекох, удря тук случайно,

ала в туй место потайно да му връзвам ли кусур?

Вятър го е бутнал, байно, само тоя вятър щур.

Аз да съм? Как не! Абсур.

През завеската пурпурна, заедно с тъмата бурна,

громолящо се изсипа в стаята като кюмюр

Гарванът на мойте прежни дни и спомени метежни,

над диваните безбрежни, върху бюста на Амур -

прелетя и кацна право върху бюста на Амур.

И ни гък. Какъв абсур!

Беше черен като креда или чайник след повреда

(но в поезията бледа този цвят зоват "самур".

Викнах: "Ей, ти, дух от ада, да не си горял на клада?

С тази рошава фасада де се взе? От кой мочур?

Как е твойто кобно име в пъкления ти мочур?

Гракна Гарванът: "Абсур".

Аз наум си рекох: "Бо'зна де се взе таз птица грозна,

в обстановката нервозна да отвръща с каламбур!

Че къде се е видяла птица - черна или бяла -

да се втурне като хала, после хоп - върху Амур.

За какво й е притрябвал баш пък бюстът на Амур?

Пък се казва и Абсур!"

Ала Гарванът сиротен, кацнал върху бюст срамотен

като нота на лист нотен, впери в мене поглед сур.

Този поглед се стовари върху моя без да шари,

та си рекох: "Имах стари панталони от велур.

Утре той ще си отиде, както старият велур."

Гракна Гарванът: "Абсур."

Казвай, птицо некрасива - вещер или самодива, -

без такива-онакива, че съм с разкопчан кобур.

Кат те гледам с тази дреха, дай ми някаква утеха,

че я дяволите взеха мойта прелестна Ленур...

Дай ми, дай ми ти утеха, ил' поне върни Ленур!"

Той програка: "Га, абсур."

"В ада махай се тогава!" - с крясък скочих за разправа.

"Там при огнената лава ще се молиш за чучур!

Свършиха ли се гнездата, та дошъл си от тъмата

да си чистиш тук перата? Марш от бюста на Амур!

Ще се махнеш ли, те питам, ти от бюста на Амур?

Гракна Гарванът: "Абсур!"

Оттогава все така е - мен душата ми ридае,

а пък той клечи, нехае, върху бюста на Амур.

Погледът му - зла порода - стрелка лампата на свода,

тя пък хвърля върху пода сумрачния му контур.

А душата ми от тоя клюнест, сумрачен контур

ще се вдигне ли? Абсур.

Авторизиран превод от англ. Абсурист (Кристин Димитрова

и Владимир Трендафилов), 1992

Обичам те!:)

защо да не го прочетат и други?!)

Обичам те!:)

Може и да го прочетат, ако ти прецениш, но ако решиш да пускаш нещо от това, което ще пристигне на бележка, ще го пускаш от твое име.
Аз приемам темата ти. Харесва ми идеята и това не е за първи път, но от тогава отношението ми към клуба като цяло се е променило. Към доста от клубарите може и да имам добро отношение, но си имаме и няколко лайна, къито би ми било неприятно да прочетат нещата, които ме вълнуват.
Ти би ли изложила душата си на показ?
Аз не бих го направил за всекиго.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбирам те. Но знаеш ли, може с някой стих да промениш някой озлобил се човек, може точно с една дума да облагородиш някой..да го накараш да се замисли, да стане по- добър..
Има много добри творци, мъже..знаем и двамата..това ги прави повече от мъже..други такива мъже ги наричат ..женчовци..използвах мека дума..но не е важно това мнение..важно е другото..)

Обичам те!:)

...кои са тези няколко лайна, които си имаТЕ бе, фреди...и кои сте вие, дето си ги имате, а пък другите си ги нямат?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съжалявам да покажа агресия в темата ти, но някои конкретни персони от клубчетата аз бих ги размазал на живо. След това те наистина ще станат по-добри и ще си правят сметката, защото за момента в нета нещата са напълно безнаказани.
Съгласи се, че да се изсереш някъде и никой да не може да ти каже копче, а ако ти сложат бан да можеш да го заобиколиш веднага, не си е работа. И друго си е в живота познатите ти да научат какви си ги вършил и да те гледат с отвращение, а някои от тях и да ти казват, че си лайно.
В нета това го няма за момента. Коректност има само в техническите форуми. И докато всеки може непредизвикано да сипе обиди безнаказано аз няма да се отпусна и да се оставя напълно открит.

Място, където човек може да отнесе удари за мен си е бойно поле и точка.

пп. До момента единственото, което съм успявал с човек, който смятам за лош е било да ме заобикаля и да се съобразява с това какво говори и какво върши спрямо мен. И съм го постигал с агресия а не с добро. Когато съм бил добър са ме смятали за мухльо и са се държали с мен като с мухльо. Казаното се отнася за живота а не за нета. Нещо да кажеш по въпроса?

Ебал съм ви... през оная работа сте ми! Поне повечето...