Mъжът на Жената

мечтата на една жена
е мъж с неокосмени гърди,
малко потен
като цяло чист,
с не много къса
с не много дълга коса,
небрежен
и с брада
на най-малко три дни,
с избелели дънки
и дъх на малц,
едно към едно и половина на килограми
и по-висок,
определено по-висок от нея,
достатъчно умен, за да я боготвори
достатъчно красноречив, за да я ухажва
достатъчно забавен без да й разказва мръсни вицове-
даже не е необходимо да я забавлява,
важното е да чука
прилично вулгарен,
достатъчно циничен
малко мръсник, много луд
с белег на лявата вежда и на десния хълбок.
той няма да остане
той ще я завлече някъде за известно време
ще чука и ще лиже
и пак ще чука
и пак ще лиже
ще спи малко и ще я буди, за да я чука
ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко lettuce и домати
и много, обилно много магданоз и бадеми,
за да чука още и още
и няма да мие чинии - ще ги изхвърля
той няма да пие бира, за да не му пада...
той също така няма да й остави бебе за спомен
ще я остави пред дома й.
а на нея й остава да си купи ново бельо
за под вмирисания му на цигари и пот и уиски и пушек
пуловер
и да мастурбира...

...пак Буковски...


Жената на Мъжа

мечтата на един мъж
е курва със златен зъб
и жартиери
напарфюмирана
с изкуствени мигли
грим
обеци
светло розови пликчета
саламен дъх
високи токове
дълги чорапи с много малка
бримка от задната страна на левия,
малко пълничка,
малко пияна,
малко глупава и малко луда
която не разказва мръсни вицове
и има три пъпки на гърба си
и се преструва че харесва симфонична музика
и която ще остане седмица
ще мие съдовете и готви и чука и духа
ще почисти кухненския под
и няма да показва снимки на децата си
и да говори за нейния екс-съпруг или съпруг
или къде е учила или къде се е родила
или защо е влязла в затвора последния път
или в кого е влюбена,
само една седмица ще остане
само една седмица
ще свърши работата си и ще си иде
и никога няма да се върне
обратно
за тази обеца върху шкафчето.

Много добро!

ПРИЯТЕЛСКО
Камелия Кондова

Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта-
как трудно било да сдържиш сълзите.)
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още? Уморен си...
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш "влязох в релси".
Отдавна, както казваш "няма празно".
Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо !

Защото, всъщност искам да се любим...

съвестта е като женската девственост - пречи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

старо, но златно...



НА ЛЮБИМАТА, КОЯТО ЩЕ СИ ЛЯГА

Джон Дън

Превод от английски: Кристин Димитрова



Ела, любов, че грохнах от съблазън,
не смажа ли мускета, ще съм смазан.
Когато враг врага си дебне, той
се уморява да стърчи без бой.
Свали тоз пояс - бляскав млечен път,
обгърнал тяло с дваж по-бяла плът.
Снеми корсажа, дето на глупците
с рубини би им отклонил очите.
И връзките си развържи, защото
часът със звън напомня за леглото.
Махни корсета, странно здрав и цял -
виж, аз в такава близост бих умрял.
Таз смъкваща се рокля ми открива,
че като лъч след облак си красива.
Дай диадемата ти сам да снема -
корона от коси, пък с диадема!
Обувките хвърли, ела насам
и влез в леглото, в нощния ни храм.
Тъй в бели роби ангелите само
ни носят вест, но бялото ти рамо
по-скоро мохамедов рай вести -
знам, призракът е също бял, но ти
се различаваш в свойта белота -
той космите изправя, ти плътта.
Дай на ръцете ми сертификат
да бродят над, под, във, отпред, отзад.
О, мой нов свят, о, девствена обител,
о, кралство на един-единствен жител,
о, скъпа, златна мина, таен град,
пред теб щастлив съм, в теб ще съм богат,
свободен ще съм вътре и призван
да подпечатвам всичко свое с длан.
Ти, голота, си бременна с успехи:
че само дух без плът и плът без дрехи
трептят в екстаз. Жените диаманта
го ползват като топка на Атланта
и глупавият поглед със замах
се хваща в него, без да хване тях.
В жената неграмотните лаици
ще видят само пищните корици,
но тази книга пред избраници
сама на забранените си страници
ще се разтвори. Вече съм избран,
така че покажи ми се без свян
като на акушерка. Тук бельото
не е престиж, а пречка за окото.
Виж, няма страшно, гол съм отведнъж,
пък ти дори ще си покрита с мъж.



Бележки:

1. Това е едно от стихотворенията, които не са били допуснати до публикация в изданието от 1633 г. За първи път е отпечатано през 1654 г. и за първи път влиза в стихосбирка на Дън едва през 1669 г.

2. ...топка на Атланта... - Джон Дън има предвид Аталанта, която обявила, че ще се омъжи за този, който я надбяга. Никой не успял, докато не се появил Хипомен. Той имал три златни ябълки от Афродита и всеки път, когато имало опасност да загуби състезанието, хвърлял по една от тях. Аталанта неблагоразумно се отклонявала, за да ги гони. Дън обръща сравнението, защото в елегията жените със скъпоценните си камъни отклоняват погледите на мъжете от истинската им цел.

Do not go gentle into that good night.
Rage, rage against the dying of the light.

Много ли искам?

Искам да те почна.
И да те довърша.
Но си непорочна.
Как да те забърша?
Талията кръшна
искам да разкърша.
После да те тръшна.
Чудеса да върша.
Моме непорочна!
Чуй ме, сълзи бърша.
Как да те започна?
Как да те довърша?

(от неизвестен за мене автор)

Искам те
Искам цялата да си Стон, разкъсал без свян тъмнината
Да трепериш в ръцете ми от Желание,
заради което, ще ни отрече светаДа си Страст,
бежалостно разкървавила устните ми в безвремие
Да си толкова непозволено Гола,
че да ме боли от докосването
Искам да си, като ненастроено пиано в ръцете ми
С безкрайни клавиши, с които да свиря
Да си различен звук всеки път,
докато уча нотите на възбудата ти
Искам да си, като дъждовна капка вода,
сред пустинята на устните ми
Да те имам цялата,
и да те пазя толкова ревниво в страха си
да не те разплискам отвъд,
че никога да не си ми достатъчна
Искам те
Да си, като последна минута в предела на живота ми
Като смъртна присъда и дихание с последна отсрочка
Искам красотата на тялото ти, крещящо за любов
Искам да изгоря повърхността му с всички сенки от нежност
Които бавно ще те отведат в дълбините
А после, шумно ще те изкачат на върха - на който се сливат земя и небе
Звезда и трева
Искам всеки учестен удар на сърцето ти
Искам да ми принадлежи всяко късче въздух,
което поемаш шумно, заради мен
Искам да си моята Свобода в големият затвор на плътта
И да плачеш от освобождението
Искам те
Искам да оставиш всяка извивка от тялото си,
в паметта на сетивата ми, които ще те запомнят завинаги
И ще те повтарят
В жеста, с който ще впиваш нокти в чаршафите
Или ще захапваш неудържимо възглавницата
А после ще сричаш името ми, смесвайки го със своето
Искам да се загубиш в мен и да ми забраниш да те намеря
Да си дръзка и плаха, да си сълза и усмивка, да си огън и вода,
да си моя и чужда, едновременно
Искам да те искам
Искам да ме искаш

Не бързай
Ще те събличам бавно
Като Сбъдване

Редактирано от oceanid на 10.07.07 13:04.

А-а-а-а!! Велико, уникално, и аз го бях забравила!
Браво на теб!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

....
Искам те...
Искам да те любя!Грозно ли звучи?
Може би е грубо в твоите очи?
Ала нека знаеш, да не го тая, пък дори да кажеш "мъжка суета".
Искам да усетя твоя дъх от близо,
като някакъв случаен полъх лек на бриза.
Тялото ти живо със любов да обуздая,
гърдите да целувам, с косата да играя,
да докосвам с пръсти нежната ти кожа
и на място свидно глава си да пoложа.
Да проникна бавно- чакан и желан
в твоята утроба, сладкия капан.
Да усетиш колко дълго съм бленувал ласките
във самотни нощи колко дълго съм сънувал.
Да се слеем в цяло- две тела в едно, електрично тяло, огнено кълбо.
Любя от "Любов" е. На любов ухаеш. Искам да те любя!
Искам да го знаеш!
Искам те...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Страхотна тема!
Обожавам поезията и любовната лирика ми е любима.
Самата аз пиша доста, но не бих пуснала лични стихове.
Ще ви пусна нещо от Дамян Дамянов:

ИНТИМНО

Не ме допускай толкоз близо ти
До себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, даленото гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
Погледната от близичко е грозна
И целия и гений и талант
Е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
Която отдалеч е рай вълшебен
Отблизо ти се вужда буца пръст -
Пръст, във която ний сте легнем с тебе…




Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Остани тази нощ! Тук при мен остани!
Двете тежки врати любовта ни ще скрият,
ще ни пазят отвън тези неми стени.
За една нощ сами ще избягаме ние.
Ще избягам във теб, ще избягаш във мен.
В тиха златна гора ще потънеме двама
и ще гоним насън оня дивен елен,
който бяга във нашите сънища само!
Остани тази нощ! Като куче отвън
ще ни пази до утрото будният вятър...
Остани тази нощ!...Остани!...Остани!...
И прокарай ръка по лицето ми тъмно -
като в лист изпомачкан мойте бръчки махни!
А когато от наште целувки се съмне
и когато се вдигне небесният кош,
ти излез, разкажи по най-бързия вятър
за човешката обич и за нашата мощ -
и ще стане по-светла земята...