Премного тази дума е сквернена:
не ще я оскверня и аз с уста.
Туй чувство често бива унизено.
Пожали крехката му красота!
В надеждата ми има отчаяние
и разумът не може я погуби.
По-скъпо ми е твойто състрадание
от всеотдайността на всички други.

Туй, що човеците зоват любов,
не мога да ти дам. Но би ли взела
молитвения ми сърдечен зов
и небесата което не са презрели?
-Стремеж на пеперуда към звездата
и на нощта към утринта?
-Копнеж по нещо във далечината
отвъд обсега на скръбта?


..... не помня на кой е преводът.



you had blood on your face;
I had blood in my eyes

Снощи в нашата палатка
с кеф ти праснах мойта патка.
Вън щурците свириха
краката ти се навириха.
Буболечките възторгнати
запълзяха из просторното
ни одеало, цялото бяло
от моето изпразване
устичката ти неуцелило
и в брезента на палатката ни
стреляло.
Ой, крачета
на пъпки от комари!
Навирени с чорапки стари.
На левия ти вече има дупка
гърдите ти миришат на гугутка
Тревичка мота ти се из косите
мравок ощипа ми мъдите.
Вънка бухал буха
презерватива пак се спука
някъде на изток
чува се морето
и как във селото
на километър от палатките,
грути прасето
на някой селян,
но легнал във лего
и булката си мачка кат сено.

Котю Котев

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ммм, хубаво:), мириси:)

Обичам те!:)

О, дай ми стряха да се скрия от дъжда,
че в мен вали порой и милост нямам
душата си на завет да стая
и съхранена с нея да остана.

Сама с пороя слях се, днес крещя,
аз себе си разкъсах без пощада
от страст и безразсъдна суета
запалих огъня на вечна клада.
Горя до болка и крещя,
и пак горя, но не изгарям,
наивно слях се със дъжда,
отчаяна, от себе си, за да избягам.
Но дай ми стряхя да се скрия от дъжда,
пожари много във душата си надрастнах
и ще остана само пепел в пепелта
ако огънят във мен угасне!

Монолог на вещицата

Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се събуди.
Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните магии ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.
Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
но ми свърши всичката омраза.
Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.
А сега принцесата ме съди,
че мъжът й нощем ме сънувал...


Монолог на спящата царкиня

Вече сто години те сънувам.
От кошмарите съм побеляла.
Вещицата хищно те целува.
Сякаш, че не спя, а съм умряла.
Ти — до нея — силен, ненаситен.
Седмото небе ти е подвластно.
Щеше да е страшно за очите
всичко туй — ако не бе прекрасно.
Гледах ви и знаех, че не мога
да достигна женския й блясък.
Прекалено плашена със Бога —
значи — зле възпитана във ласки.
И какво, че после ще те имам.
(Знаех, че накрая ще те пусне.)
Ще бълнуваш лятното й име.
В зимната постеля ще е пусто...
Мислих си го (и защо да крия) —
съмне ли — да ви направя луди.
Достраша ме да не ви убия.
И поисках да не се събудя.



Монолог на принца

Не можах от грях да се опазя.
Много бяха тези сто години.
А мъжът на вещицата казва,
че била тя спящата царкиня.
А жена ми — вещица. О, Боже!
Значи — той жена ми е прегръщал.
Значи е докосвал тази кожа.
Може да е било в тази къща.
А пък аз — с жена му. И умирах
от дъха на хала ожадняла.
Беше страшно — огнено красива.
Всичко друго, ама не заспала.
Двамата, измамени по мъжки,
май ще трябва тъжно да си кажем:
двете са били едно и също.
А пък ние — клонче от пейзажа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дуде кумпотити с чиреши да заврат,
и със дилафа огъня намистам,
ей тука, на салкъма шса пудпра,
и се за Филя ша си мисля...

Чи кък ма спулитя такъф късмет,
са флюбих същу учиничка,
кату куза на мост - назат-напрет -
та праву ф ряката да са кълбичнах!

Какъфту й Филю - млат и ачигьос,
и се ф мумити гледам циркулира,
къде са вра и ас с акъла прос,
ф кратуната ми дету ни увира?

Дали дан зема да са приминя,
и да нахуля новити галоши?
Ъъ - не!Ши кажи:"Същата свиня!",
чи и да са пудхилни можи...:(

КакО ми доди, Бошке, ду забратката?
(Пък се са зверя да намини и съклеет!)
Ни бях таквас жина битер ут паткити,
да са замая ут либоф и то зарат пует!

Ептян са сбърках и дипрес ма тресна.
(биля да дращя зех пуензия...)
Тъй либуфта пу челуту ма плесна,
чи ангелити ми накуп излезнаха!

Фнизапну зех да ги рида таквис,
чи кучката ми са уприщи,
пък Филю да ма забележи ни белни...
(то кой гу й еня за дубитъци?)

Сидя и чакам да възврат бурканти,
и дращя пу зимята със дилаф,
пуглеждам - пак за Филя, пак пуслание:
"О, кам ту ми май онли лаф...!


автор: kalina

(Да ма прущава горкия Давид Овадия)


Ма кък биз думи и биз убищания!?
Ила насам, ей ся шти убисня,
дукат испадниш чак у бизсъзнание.
Да видиш, чи ма блъска либуфта!

Ут тес учи дет одя кат нисвясна,
пък кък ма дрЪшаш нежну у ръце...
Ни мога яз дан ти натърта ясну.
Ут де ши знаш, чи треска ма трисе?

Тъй сичкити пригради пубеждавам!
У вечен огин пламнаф кат дърво...
Кат зяпна, море, шА ли мой забраиш!?
Чи ко ши вярвам ф мълчаливата либоф!?
:)


автор: kalina

/на Маркони, зедет ми бута шилата;)) /



Жина съм ней, ами биля утгоре!
Малеей, да нИ ти дава Бог
утгоре ти да мина, да пуфтора...
Оф, сЕга никуй да ни пита „ЩО?".

Кату ма гледаш тъй, како ши кажиш?
Акъла да гу устайм на ина страна,
щот мой съм проста... Ама инак важа!
Нъл знаш гу филма „Убава жина"?

Съм яз амЕн пудобна пу красивус.
(мумент да ти застана кату буква Ф)
Усящаш ли тос чар къде утива?
Ей ся ши та изтръшка либуфта!

Усящаш ти, усящааааш. Ндей да лъжиш!
Нъл гледам, чи съблачаш ма с учи.
Напрау на фльонга искаш да ма вържиш,
ама нидей, чи са пуддавам, разбири!

Ку са убъркам, а? Ку са размекна?
Ку та пугледна мааалку пО така?
Ши та пусегна, чи кату та лепна
ши си усетиш начи Одма ут жина!
:)))

Полицай готин съм аз,
Спирам мацка за проверка, викам тогаз:
Маце загазила си яко май.
Но нищо - гледай ми кобура,
Но не забравяй и да лапаш кура!
Погледна ме смирено,
пое го примирено,
засмука въодушавено,
глътна настървено.
-----------------------------
Потока ромоли,
горичката шуми,
на задна прашка опъни ме ти!
-------------------------------------

Много хубав сюнет :-) Сега съм ти задължен :-)

Осми март честит, женички,
Мои мили сладки пички,
Също кисели, тръпчиви,
Ала само не пъпчиви...

Да сте дашни и засмени,
С кур корав добре сношени!
Да сте весели, щастливи!
Да разцъфнат ваш'те сливи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите