Ок, ясно е, че не искате, но се случва/неизбежно е/човешко е....и т.н. Та как искате да го правят ако/когато го направят? Мъжете да не ми обясняват, че при мъжете е само хвърляне на сперма, а при жените разкъсване на сърцето...След толкова теми стана ясно, че сме еднакво ебливи/морални/двойностандартни))))

- Само платено? ( бе жените едва ли ще си плащат на някой да ги чука...ама знам ли...)
- Само инцидентно? ( Бейби много се напих... Тая беше баси трепачката и евнух да си...Теб те нямаше два месеца и то...човещинка )
- Все тая, стига да не разбирате? ( тук гаранция франция, ама... )
- Само ако нещата са излезли от релси и е неизбежно ( Тоест не можете да приемете да вдига краката/пишката на коя да е...трябва да се е опитал(а) да устои на импулси/моменти/тръпки и чак тогава? )
- Стига да се сподели после? ( Бррр тук малко....оптимистично )
- Стига да няма значение ( Тук се чудя кой може да каже кое ЩЕ има значение, когато го прави или някои успяват да управляват себе си толкова добре? )
- Стига да не влага чувства/ да не се влюбва ?
- Стига да дава всичко на мен, пък ако има още за даване - да дава..Тоест да не усещате никакви липси - сексуални, емоционални, времеви ( темата на лейдито тоест )

Изобщо какви са приемливите за вас граници/принципи? Айде само без тия двете:
- Никога не бих простил(а)
- Аз може, а той(тя) не може

щото са леко...несериозни/глуповати...Идиотката може да мълчи, почти е задължително да не се изказва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе, ако ще става ( а то явно всички спрягат, че било неизбежно щот природата човешка нали..)...да не зная - т.е. той да знае как.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искам да ми изневеряват толкова ловко и неразбираемо, че и хабер да си нямам и въобще да не се налага и да подозирам!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

подписвам се ...
има някои жени .. дето ги гложди от вътре и с нетърпение чакат да ти съобщят ... и това е голямото геройство ... и мъже има такива ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По опциите...

Ами ОК, изкръшкал ми е, ама айде моля, да ме кара да се чувствам все така хай, както допреди да си завре онова си някъде в чужда... Не знам как мозъка ми ще преодолее ситуацията, дали изобщо ще... И да му се невиди - просто не искам да разбирам, да подозирам, да ме яде отвътре...Защото веднъж да ми се сведе до знанието подобна информация и съм в състояние, и до ден днешен да късам, и да дера не до кръв а до кокал... Нищо че е минало и заминало. Боли и туйто. Не го приемам и това е - да споделя любимото си и после да съм със същите жизнени показатели.... Прощавам обаче - факт.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ъъ.. всмисъл гаджето ти да ти признае изневярата си??? Оле! Доводът да не би е, че й олеква, а пък ти от своя страна да оцениш искреността й???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не искам да разбирам за изневярата. Да не си признава изобщо, да го прави умело, така че да не разбера и никога след това по никакъв повод да не си признава, дори да се усъмня - да отрича. Смятам, че в този случай несподелянето или лъжата е оправдана и тя въпреки всичко ще говори за това, че човекът е кривнал встрани, но не ме е отписал и аз съм пристан за него.

Р.S. Чудя се как при мюсюлманите го има многоженството. Аз не бих го изтърпяла по никакъв начин. Техните жени различни ли са, изпадала в размисъл как една жена понася това, става ми гадно за техните жени, вярно възпитание, но не ревнуват ли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам... сложен ми е тоя въпрос...
От една страна - ако не знам, не науча никак, не подозирам, няма нито намек от следа - хубаво. Няма да има за какво да се тормозя.

Ама от друга страна - нали се предполага, че това ми е най-близкият човек. Че би трябвало всичко да можем да си кажем и да го преодолеем заедно. Аз поне не съм от хората, които биха се разделили заради изневяра. Бих се опитала да разбера другия. Дали е еднократно/спорадично, дали е било импулс или потребност, дали го е направил, защото аз не му давам нещо, от което се нуждае... или просто ме е разобичал.

Ако не знам - няма как да разбера всичко това. И нещата като че ли по-лесно могат да излязат от контрол. Знанието по принцип дава някакво усещане, че имаш (някакъв) контрол над ситуацията, че можеш да направиш (поправиш) нещо, ако има проблем - колкото и илюзорно да е това.

Има и трета страна - няма ли право всеки на малко лично пространство, на своите тайни? Дали това наистина е толкова страшно? Дали това понякога не ги кара даже да ни обичат повече в последствие? Нямам предвид да компенсират грешката си с извънредни усилия/ухажаване. А просто да видят, че "у дома все пак си е най-хубаво".

Въпроси, въпроси...

Колкото до мен - още не ми се е случвало. Мисля, че би ми било много тежко, ако аз изневеря. И май рано или късно бих си признала. Но това си остава в сферата на хипотезите. Просто знам, че не е реално да се заричам "аз - никога!". Човек не знае кога ще прояви слабост...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

признаци за това, да не променя отношението си към мен, и разбира се - с презерватив. С други думи, да го прави умно, защото аз самата никога не търся и не проверявам. Ако нещо ми се набие на очи, тогава. Досега не ми се е случвало да трябва да отреагирам в подобна ситуация, не ми се е налагало дори да ревнувам. Нямам представа как бих реагирала, но имайки предвид, че съм попораснала вече, сигурно ще е доста хладнокръвно - познавам се отлично.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Bambi* на 19.06.07 11:23.

Предполагам някои нямат особен избор и търпят.
Нещо, което аз не бих могла да сторя.
Но като се замисля, ако браковете им се уреждат не по емоции, в крайна сметка какво й пука на Жена1, че благоверният й се чука ей в тоз моент в Жена 12, примерно.

Или нещо, което ми се струва доста по-вярно - ценностната й система не допуска да се разридае точно за това, че тя е една от многото... Тя е благодарна, както каза ти - възпитание, религия, че е избрана за една от многото но негови... Абе....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите