Това, че "интиутивно" го знаеш, не значи, че е вярно. Често живеем в свят от илюзии

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

една от любимите ми

върви много с вино ,кристал и оранжево ,залязващо небе...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

цитирах, виж.

Странно :)
'Щото аз "прочетох" нещо съвсем различно в първоначалното изказване на Масклин.
Преразказ по смисъл, as follows:

Когато има любов, просто знаеш (не непременно интуитивно), а някак цялостно - със съществото и сетивата си, че я има. Не си задаваш въпроса - има ли я? Не се колебаеш. Не се съмняваш. Нямаш нужда да си я доказваш на себе си или на другите. Просто е естествено състояние. Като това да си сит, да не си жаден. Не се замисляш за това.

(Същото го писах някъде по-горе на hose.)

Появи ли се глад, жажда - появи ли се сянката на съмнение - любовта с приблизителна сигурност си е отишла. Никой не си прави рационални дисекции на любовта "профилактично". Щом се наложат, значи нещо липсва. Щом усетиш, че си гладна, очевидно вече не си сита.

Разликата с това, което ти си прочела, е само нюанс, но значителен.
Изкривяваш с насмешка.
Не е необходимо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интуицията също е нещо много важно. Само дето и тя може да ни излъже. А много често сами лъжем себе си.
Според мен най-сполучливо е, когато участва всичко в комплект - унтуицията, привличането, съзнанието. Когато взимаме решенията си осъзнато. Разбира се, за никаква любов нв можем да говорим, ако я няма и страстта. Но сама по себе си тя не е любов, а често така я възприемаме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съгласна :)
Но всъщност не вярвам, че се лъжем за истинското обичане.
Абе, то винаги някак се усеща. Ако можеш да си искрен със себе си, винаги най-малкото подозираш, когато се опитваш да се излъжеш. Някъде, в съвсем тъмните и прашни кътчета на съзнанието, знаеш. Друг е въпросът колко ти стиска да си признаеш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Появи ли се глад, жажда - появи ли се сянката на съмнение - любовта с приблизителна сигурност си е отишла. Никой не си прави рационални дисекции на любовта "профилактично". Щом се наложат, значи нещо липсва. Щом усетиш, че си гладна, очевидно вече не си сита.

разбирам, при глад и жажда - бягство.
чудничко и мноооого естествено-интуитивно-нормално-инстинктивно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Странно разбираш :) Явно говорим на различни езици, мхм.

разбирам, при глад и жажда - бягство.
чудничко и мноооого естествено-интуитивно-нормално-инстинктивно

Какво бягство? Говорим за друго. Да не се самозалъгваме, че има любов, когато я няма вече. Но нас ни е страх - да останем сами/да си признаем, че сме сбъркали/нещо друго да си признаем.

Тоест. Ако си гладна и жадна, а си повтаряш "не съм гладна, не съм жадна" - това е самозаблуда.

Иначе останалото, което си написала, са твои доразработки и ментални конструкции/проекции. Никой не говори за обвинения, нито за лечение чрез изневяра. Не знам защо отиде натам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

уф, пак "други езици"...

май най-краткият начин да определя отношението си към изневярата е, че тя не ни се "случва", а е съзнателен избор. винаги можеш да кажеш да/ не на секс, нали? да решиш дали да задълбочиш една среща, дали да отделиш дадено време.

на влюбване може би не можеш да устоиш, но за да стане привличането любов, не минава без любезното ти съдействие.

ако си се оставил "свободен" с отворени сетива за всички "възможности" наоколо, въпреки, че си във връзка - естетсвено, че ще ти се "случи".

Готов е да стисне зъби и да тегли една на удобството си, заради нека са идиотски, но идеали.


Е, най-после. Таман вече те бях пратила в графата Frauenversteher

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите