|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
уфф....не верваш ти, ама аз съм изрод....то аз ако не бях изрод, щях ли да си го причинявам това? щото все пак не съм неква сополива венецуелска дива
иначе смятам повече да не му се обаждам и когато той ми се обажда, мило да му казвам, че сега съм заета и да се чуем друг път....щото ако му кажа "махни се от живота ми", той веднага ще почне да ме дърпа към себе си. малко по малко ше се отделим.... кво ше кажеш?
Сега в пустинята бушува дъжд....
| |
|
аз искам да си тръгна, сори за неразбираемото.
Сега в пустинята бушува дъжд....
| |
|
ай не се ядосвай, де
Сега в пустинята бушува дъжд....
| |
|
не се; желая хубаво, и да си все усмихната
| |
|
Истината е, че имам ли нещо към този човек, никакъв разум не е в състояние да ме задържи далеч от стремежът ми да съм с него.
Преди години имах една изпепеляваща връзка. Точно месец и половина в който той буквално се всели в мен. Да, знаех че това е грешен избор. Сексът - при такава страст няма как да не е фантастичен, а с всеки който ми е бил така близък, сексът е бил неописуем, с годините все повече и повече. Въпрос на отдаване. И не сексът бе причина да не мога да се откъсна от него. Просто неисках да го откъсвам от себе си.
Просто в един момент реших да спра да се съпротивлявам, защитавам и разбирам, когато се опитваше да ме нарани. Оставих се на болката, до моментът в който тя ме завладя и започнах да озверявам чисто инстинктивно. Включих на друга честота - трябваше да съхраня себе си на всяка цена. Е това бе ключът.
"Tell it to my heart.
Tell me Im the only one.
Is this really love or just a game?"
| |
|
мисля, че нещо такова се случва и с мен в момента...
обаче имам един страх - той може да бъде много добър с мен. това се случва, когато ме усети, че си тръгвам. и аз пак се връщам при него.
страх ме е, че от фаза "тръгвам си, за да се съхраня", ще премина на фаза "оставам, щото не мога без него"....а тоя филм съм го гледала вече и много боли.
та, въпроса е да устоя на всичките му опити и да се отдалеча от него...
Сега в пустинята бушува дъжд....
| |
|
И мен ме спасява само и единствено и без грешка само инстинкта за самосъхранение, иначе яко си полудявам.
Стигне ли се до там, да страда дупето ми.....як завой на 180' и беж лиске да бегаме.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
| |
|
Толкова ми е познато това, ако и споменът вече да ми е твърде размит в детайли.
Дано не стигнеш тази фаза, дано, защото съхранявайки се не е ясно какво от теб ще остане.
Ти знаеш подробности за отношенията ви.
Беше споменала за секса - да, тогава се чувстваш негова?
От това ли имаш нужда, да си нечия? Или искаш да си точно негова?
"Tell it to my heart.
Tell me Im the only one.
Is this really love or just a game?"
| |
|
да съм негова не е точния израз. а потребност да съм нечия не съм имала никога... искам да съм с него просто. объркването ми от секса идва от там, че когато го правим, взаимно се отдаваме един на друг. само, че извън леглото, той не иска да ми се отдава...нито иска аз да съм отдадена на него.
тоест - заради единия перфектен секс ми се замъглява съзнанието и тичам такм, където очевидно ще ме боли.
надявам се да се отърся от това. вече.
Сега в пустинята бушува дъжд....
| |
Тема
|
Re: КАК
[re: Roxana]
|
|
Автор |
Oпиyм (онази - същата) |
Публикувано | 14.01.07 15:48 |
|
А никога не може да знаеш предварително, инак целостта ти никога няма да е под заплаха :-)
Защото като те нарита по овалите, а после целува ли целува с обожание.... ?
"Tell it to my heart.
Tell me Im the only one.
Is this really love or just a game?"
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
|
|