И покрай едно интересно мнение на Лилит да ви запитам:
- До каква степен разочарованието/отчуждението/неприязънта към партньора/ката се дължи на действия и бездействия на същия и до каква на собствените ни очаквания/желания включая неосъзнати такива?
- Не се ли получава така, че очакваме априори от някой друг да мисли като нас, да усеща нещата като нас и да реагира като нас и когато това не стане - да изкарваме него/нея виновни?
И за десерт превъзпитаването, като стремеж да си направим от жабата - принц или от принца - жаба, то е ясно, че се дължи на разминавания м/у обекта и субекта. Но докато се опитваме да предизвикваме някаква трансформация дали в очите на другия не преживяваме обратната такава?


Welcome to the real world!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

че е късно? :)
-Разочарованието идва, когато се окаже, че сме се влюбили в идеала, а не в човека. То не се дължи на неговите действия, а на нашите представи за тях.
-Да, разбира се, аз искам човекът до мен да мисли и светоусеща подобно, но ако не стане (а винаги гледам да стане, ето защо това е по-важно от много други неща, в това число и любовта), си давам тихо сметка и се разделяме. Без писъци и обвинения, без драми. Но това става само ако си признаеш, че предпочиташ общите мисли пред общото чукане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

описано.

"ОПАа" на твоя език означава "ИЗВИНЯВАЙ"!

В повечето случаи очакваме някои/някои да мисли като нас, да реагира като нас, да възприема света като нас и да отговаря както ние бихме.
Друг е въпросът дали ще го изкараме виновен дори само в мислите си, или просто ще се усетим прецакани, само защото той/тя мисли иначе, реагира иначе и изобщо въприема всичко иначе.
Може да не го набедим за виновен, ама ще се почувстваме некомфортно и после кой знае. Въпорс на реакция.

Влюбена в теб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разочерованието се дължи на разминаването между желаното и реалното.
Като си свалим розовите очила, първия, който виждаме в сиво е човека срещу нас.По лесно е да потърсим вината в него, отколкото в нас.
Уау...превъзпитанието....несбъднатата мечта на много от нас. "Аз ще си го моделирам по мой образ и подобие"...ужас. Или приемаш някой, такъв какъвто е, ако не ти изнася - давай му пътя.Ама да се правим на недипломирани специалисти предучилищна педагигика - а няма сми.

Този Свят и Прекрасен, и Грозен е МОЙ !
Той е Капка от МОЕТО СЪРЦЕ !!

Много е различно. Понякога искаш човекът до теб да притежава по-изострена сетивност, друг път се надяваш на липсата й; понякога се нуждаеш от някой, който майсторски да нареди легото в главата ти, докато друг път се барикадираш и не позволяваш.
По-правилно е да се каже, че търсим сходството, а не, че гоним пластиката и моделирането по свое подобие. Очакваме широка скроеност и разбиране, а не еднаквата огледална мисъл! Всеки е до такава степен чешит, че заемането с превъзпитаване си е загуба на време. По-удобно е да се извайва и шлайфа. Като си открил онова ти там сходство, да го доизпъстриш. Като две парчета от пъзел, които се допълват и щракват...Докато ако са еднакви не се получава просто. И точно тези дребни и пикантни ръбатости,чудатости и изкелиферчености заобичваш. Заобичваш и приемаш неговия свят, като само тук-таме гепцаш моливите и гумите в зависимост от щрихите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По въпросите ти.))))

1. Разочарование понякога е настъпвало в мен по отношение на партньора, отчуждение и неприязън чак - никога, или поне не досега.
Не смятам, че това се дължи на очакванията ми към него. Не съм от хората, които искат невъзможни неща, нагаждам желанията си, според възможностите на другият да ги изпълни.

2. Възможно е да има хора, които да очакват от партньора си мислене, чувства и т.н. като неговите, но това е пълна заблуда, че може да стане. Всеки човек е различен. Най-доброто, което може да се направи е да се приеме човека до теб такъв, какъвто е, тогава няма да има и такива големи разочарования.

3. Превъзпитаването според мен е невъзможно, човек е с изграден характер и не се променя. Може ако той желае да промени някой дребни неща, но не и да се превъзпита.))

Да, да и да. Въпросите ти са до един реторични и добавянето на нещо би било мотивирано само с достатъчно свободно време за убиване.
Всичко, което си изредил, са азбучните признаци на неподходящата връзка и неподходящите партньори. Това е, което двама, които не са "един за друг", обикновено правят, докато са заедно - да се кълцат, дармастят, рендосват, пилят и формоват по свой вкус и прищевки, след което се сърдят и си мелят на главите за печалните резултати.
Хармоничната връзка пък е точно обратното на описаното.
За мен по-скоро важното в случая с неподходящите партньори е, че дори да съзнават колко не си подхождат, вместо да се разделят и да не си губят времето и нервите заедно, продължават да "опитват" да надделеят, често насърчавани от близки и далечни сеирджии, с клишета от сорта на "опитай", "потърпи", "положи усилия", "промени се". Което според мен е тотално погрешно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Каква сложна тема.

Аз мисля, че разочарованието и отчуждението се крие в правенето или неправенето на нещо от негова страна. И това е проблемът. Когато той прави нещо следва защо направи така/това???, когато не прави нещо има защо не се сети за това/онова, защо не постъпи така...

Аз съм спец в това отношение. Особено по второто. Забелязала съм, че ми се случва, когато съм в някакви периоди, тогава се вторачвам и почвам с анализирай това, анализирай онова. Нормално е. Това е като да се подредиш плановете в главата, с тази цел го правя аз. Мисля, че е нормално да имаш изисквания към човека до теб, да го караш да се размърда, да се развива... такива неща.

Но това няма общо с желанието да го трансформираш, поне при мен...

Не знам дали разбра нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като четях темата, най-напред ми се стори безсмислена, защото всеки човек с някакъв емоционален опит и опит от отношения във връзка ще знае отговорите, а после скучаяещо дочитах, казвайки си, е, нали има и хора, които още се учат....

След известен емпиричен опит всеки човек натрупва някаква емоционална култура (които искат да се научат де, щото има коне с капаци, дето нищо не помага).



А после си зададох въпроса, какво прави човек, който се е научил да е различен спрямо различните хора, и не му е проблем да взима съответните пози и да си общува съвсем нормално даже с хора, които иначе биха били трудни.

А още повече ако имаш срещу себе си интелигентен човек, с който напасването изобщо не е проблем. Това обаче не се дължи на някакво природно съответствие, а на придобитото умение да се общува без проблеми с различни хора.


Тогава как да се прецени до каква степен двамцата си пасват реално? Защото перфектното общуване идва в по-голямата си част от шлифовани и вторично придобити умения за общуване и не е много ясно къде остава напасването на реалните характери и каквото е там за напасване.

(Тъз скверна мисъл ми дойде, след като направих разлика между хора, живели в затворено общество. Хора, които живеят в мултикултурна среда, и практикували по-висока степен на толерантност и изтренирали богат набор от умения за общуване с твърде различни като възпитание, религия и култура хора (в широки толеранси)....тези хора усвояват като правило шеметна емоционална култура....)



Е, как да прецениш такъв човек?

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.