колко крастави жаби трябва да целуне една жена, докато открие принца? Кога и писва и се съгласява на нещо средно - дръглив принц или по-едричка и не толкова крастава жаба?

"Защо си тъжен, човече? Нямаш ли приятели? - Имам... двама... Smith и Wesson!"

Ахахаха, то и принцовете вместо Спящата Красавица, често целуват брадавичестия нос на Баба Яга. Хахахахахахахахах.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да! Прав си, въпросът важи в същата сила и за мъжете... Кога приключваме с мечтите и с търсенето и се примиряваме със сивата реалност на премерения риск и разумния избор.

"Защо си тъжен, човече? Нямаш ли приятели? - Имам... двама... Smith и Wesson!"

Зависи, какви изисквания има, какво очаква от човека до себе си. Доста хипотетично е. Някой цял живот не намират това, което търсят. Може би защото имат прекалено високи изисквания, или самите те, никога не могат да бъдат задоволени, не говоря само в сексуален план, а изобщо. Още повече, когато не знаеш какво точно искаш.
А и ако вложиш старание, желание и т.н. може да превърнеш от един не толкова добър мъж, наистина чудесен човек. Не става въпрос за това, че хората могат да се променят - не могат по принцип, но ако и човека отсреща има желание да постигне нещо, той може да го направи. ))) За да се получи синхрон и разбирателство между двамата. )

Аз лично - НИКОГА.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ей ся ме блъсна това в тиквата: Желнията се менят според притежанията
Нашата душа няма угодия ... ламя ненаситна

Аз прасето по свински заявявам, че от утре - друга свиня ще ставам!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Монолог на вещицата

Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се събуди.
Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните магии ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.
Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
но ми свърши всичката омраза.
Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.
А сега принцесата ме съди,
че мъжът й нощем ме сънувал...


Монолог на спящата царкиня

Вече сто години те сънувам.
От кошмарите съм побеляла.
Вещицата хищно те целува.
Сякаш, че не спя, а съм умряла.
Ти — до нея — силен, ненаситен.
Седмото небе ти е подвластно.
Щеше да е страшно за очите
всичко туй — ако не бе прекрасно.
Гледах ви и знаех, че не мога
да достигна женския й блясък.
Прекалено плашена със Бога —
значи — зле възпитана във ласки.
И какво, че после ще те имам.
(Знаех, че накрая ще те пусне.)
Ще бълнуваш лятното й име.
В зимната постеля ще е пусто...
Мислих си го (и защо да крия) —
съмне ли — да ви направя луди.
Достраша ме да не ви убия.
И поисках да не се събудя.



Монолог на принца

Не можах от грях да се опазя.
Много бяха тези сто години.
А мъжът на вещицата казва,
че била тя спящата царкиня.
А жена ми — вещица. О, Боже!
Значи — той жена ми е прегръщал.
Значи е докосвал тази кожа.
Може да е било в тази къща.
А пък аз — с жена му. И умирах
от дъха на хала ожадняла.
Беше страшно — огнено красива.
Всичко друго, ама не заспала.
Двамата, измамени по мъжки,
май ще трябва тъжно да си кажем:
двете са били едно и също.
А пък ние — клонче от пейзажа.


Прати ми го клубарче другарче-намирам за уместно да го споделим и с вас))))

Как не те достигат умората, цинизма към живота, сивотата и примирението? Вярно, че Хайнц Гудериан е казал: "Няма отчайващи ситуации, има единствено отчаяни хора!"... но всеки стига то фазата на отчаянието в един момент. Ти как я прогонваш?

"Защо си тъжен, човече? Нямаш ли приятели? - Имам... двама... Smith и Wesson!"

Уау, добро е!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодарско за споделянето!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите