|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|
Ако съдбата е такава стисната кикимора, че да се опитва да ми скопи живеца с такъв избор, то тогава между обикновената любов и секса, избирам второто. Някъде във вакханалиите все по някоя любов ще цъфне и ще върже, че и обилен плод дава, както гласи общочовешкото.
А ако имам истинска възможност да избирам, бих я пожелала тази, Голямата, Безсмъртната, Вечна и Божествена Любов, от която Земята така да се завърти, че чак сатурнови пръстени да й излязат.
Обаче досега не съм чула някой да се е сдобил с такава оферта от Съдбата.
А ти защо питаш?
| |
|
|
|
разнообразието разбира се - но това само ако наистина съм изправен пред такъв избор... иначе съм на мнение че такова нещо като съдба не съществува и всичко което ни се случва е сбор от насочени случайности. насочваме ги ние разбира се - да не си помислихте нещо друго!
| |
|
|
|
Там е работата, че Съдбата, освен, че е милостива, е и мъдра - никога не ти предлага вариант само до живот с един човек
Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце
| |
|
|
|
Абе на мене ми се струва, че безкрайната върволица мога и сама да си я осигуря, та ако ще удря едно рамо съдбата, нека да е по първата линия.
Освен това никъде не се казва, че по време на живота ми с мистър-мистър, няма да се срещам разнообразни хора, които да бъдат мои партньори в някаква степен и период от време.
Това горното както дойде, животът ми пък да не е само мъжове (кой знае... ;-) Дано не се сети да ми зададе някой по-засукан въпрос
Cococure
| |
|
|
|
Категорично второто. Защото:
1. Никога не съм вярвала в легендата за "перфектния”/единствения/половинката.
2. Никога не съм имала „партньор на мечтите” или поне не постоянен такъв, тъй като се променям периодично и сравнително редовно (а оттам и мечтите ми).
3. Вярвам, че досегашната ми духовна и емоционална еволюция се дължи в огромна степен тъкмо на най-катастрофалните ми връзки.
4. Разнообразието е ключова част от представата ми за смислен живот.
5. Твърдо съм убедена, че съдбата ми е резултат от поредица мои лични избори - не непременно съзнателни, но мои.
А първият вариант е може би най-разпространената приказка за възрастни, широко експлоатирана в сапунените сериали и розовите романи. В основата й стои инфантилната човешка потребност някой друг да решава вместо нас и да поеме отговорността при евентуални кофти последици. По очевидни причини Съдбата върши перфектна работа за целта.
Впрочем очакването на „единствения” е истинска златна мина за бизнеса на врачки, астролози и предсказатели – „Кога ще Го/Я срещна?” е сред топ-въпросите, на които им се налага да отговарят. „Преведен” този въпрос по същество означава „Обещай ми, че някой ще се погрижи за мен и ще ми оправи живота, без да ми се налага да страдам, да търся, да падам, да се изправям, да избирам, да решавам и да се уча!”. Познавам жени, които ходят на врачка всяка седмица и прекарват живота си чакайки „принца”, без да си подават носа от къщи, явно вярвайки, че Той просто един ден ще позвъни на вратата. И когато забележат, че предсказанието подозрително дълго не се сбъдва, просто сменят врачката.
Малко се отплеснах, извинявай.
| |
|
|
|
И като отворим кутията на Пандора ей така мистично, митично, метафизично и нарочно и като наизлязат едни мисли, размисли, страсти и нагонове и майката си ебало. И като се пообъркаш 5-6 пъти в търсене на въпроса "това вкус ли беше или мирис" и като ти стане напечено до проникновеното "аз ли съм или не съм"...
и ще спреш да си задаваш тъпи въпроси.
Ей така просто...
| |
|
|
|
Всъщност, това, което представяш като мистична среща с някаква си Съдба, си е съвсем реална ситуация и всеки си го прави този избор (мисля, че някъде в детството се залага предствата и после доразвива с опита, малко):
- Избира един човек до и за себе си и затваря другите си сетива за всички останали, като това може да продължи няколко години или цял живот;
- Избира да вярва, че има идеална "половинка" и си прави доживотен кастинг за нея, докато не установи, разочаровано, че идеален вероятно няма. И понеже няма идеален, решава да опита с колкото може.
Та, къде е Съдбата, питам, в тези съвсем нормални човешки избори? А ако ми се яви тази другарка, ще я занимавам с малко по-други въпроси, мисля:)))
Ето отговорът ми - искам САМА да си правя изборите, да си чупя главата, разбивам сърцето, съсипвам нервите и всичките му там любовни поражения; ако може Съдбата поне да не ми пречи:)
Even the stars look brighter tonight
nothing's impossible...
| |
|
|
|
Моля ви сЪ, не ме яжте с парцалите, че нагарчам...
Естествено, че на хипотетични и отнесени въпроси се отговаря трудно, но и не липсват интересни моменти! Хора, които вярват в "звездни предначертания" не вярват в съдбата. Други разказват (другаде), как са слепи, когато са влюбени, не искат и да погледнат друг, но като иде реч да си изберат идеалния, по собствени критерии и базирано на собствен опит - предпочитат "върволицата".... Няма лошо, интересни са ми криволиченията на мисълта, приоритетите, ей такива неща.
Въпросът беше завоалирано търсене на решение на задачата : "Пътят или целта?". Пътят, става ясно тук. Или както би възкликнал някой в този миг - "Пътят Е целта". Вече не съм толкова убеден в теорията, че всеки търси за себе си перфектната половинка, "Теорията за стълбата" се поразклати в основите си.
| |
|
|
|
няма, няма, само леко ще те захапваме по вратлето, а аз си запазвам и дясната плешка
аз поне исках да кажа, че този избор си го правим и без тет-а-тет срещи с н.в. Съдбата, ади, няма нужда:))
а иначе... пътят е смисъла, казват, но той няма смисъл, ако няма крайна цел:)))
класиката е да тръгнеш към целта и накрая да разбереш, че пътят е бил по-важният. ама ние от самото си тръгване сме подготвени да си пътуваме предимно, а не да гоним цели, или поне целите ни да се менят като сезоните, та "като не знаем къде отиваме, със сигурност няма да стигнем там" :)))
пък теорията за стълбата е съвсем различна, снощи си я припомнях...
Even the stars look brighter tonight
nothing's impossible...
| |
|
|
|
Няма перфектна и няма половинка - аз съм си едно цяло и останалите - също. Останалото е въпрос на поносимост.
Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
[
