Та добрютрю мили другарчета-клубарчета, сипвам ви по кафенце (ако за някой е необходимо-отварям биричка) и ви давам една темичка за размисъл.
Та казусът е следния : Повлияни от темата на шеф Киро за кърските прелести, седим си вчера в ранния следобяд с един приятел облегнати на едно дърво, слушаме как шумоли люлинската рекичка и си говорим глупости, докато съберем сили да се занесем до колата и да се приберем.Та от дума на дума, зачекнахме темата за един общ познат, мое бивше гадже,в смисъл, аз се поинтересувах, виждал ли го е скоро и какво прави, как е въпросния. При което бях изгледана с адски учуден поглед, и с не по-малко учуден глас бях запитана, "абе Наде, след всичко което ти причини В...., мислех че го мразиш и не искаш да чуеш за него, а ти се интересуваш как е".
Тръгнах да обяснявам, че това че сме се разделили по не-най-приятния за мене начин не е достатъчен повод да намразя човек, в когото съм била влюбена, че да, изтрила съм го от живота си, болката е намаляла, и до там.
Е приятелчето ми ме гледаше, все едно се опитвах да го убедя, че вали сняг в момента.
Та исках да ви запитам, аз ли не съм в ред, че не мога да трансформирам любовта в омраза, греша ли като смятам, че и омразата е някакво чувство, а човека просто не заслужава да хабя повече чувства към него, пък били те и със знак "-", задължително ли след една раздяла трябва да се намразим и да раздрънкаме бойните доспехи ?????
Като се нахвърляме към бившия/та с разни епитети от сорта на боклук, смотаняк и т.н., не обиждаме ли себе си най-вече, че сме си губили времето с боклуци и скапаняци,?????
Та ще ми е интересно да чуя и вашето мнение

И едно уточнение - говорим за бивше гадже, не за бивш съпруг/а, там нещата са много по-сложни влияят много по-различни фактори.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!

Редактирано от HAДEЖДA™ на 21.05.06 09:22.

подробен репортаж- пози, времетраене, стонове, думи на екстаз, а какво получаваме?!?!
Пак те избива на философия!!
Това е тенденция при теб напоследък))
Разбира се,ч е обиждаме себе си, наричайки стария с лошооцветени като емоция думички. Въпросът ти е риторичен, но аз , за жалост няма да мога да прочета отговора ти, тъй като се топвам в света на офлайна)
Лек ден.

Освен това мисля, е е грозно да се оръщам назад по такъв начин - грозно към самата мен и към миналото.
Пък боклуците, ако наистина са такива, ги оставям да ми лепнат по обувките, ама чак пък да ги мразя...
Те сами си отиват в канавката, като им дойде момента.

Non nova, sed nove.

Омразата сякаш е някакъв временен етап (поне при мен), дори не съм убедена, че това е точно омраза. По-скоро е протест на нараненото ми его.
В последствие, когато успея да "простя", то истинските ми чувства към дадения човек сякаш се възвръщат.
Някои хора ми стават безразлични. Не се вълнувам от тях, нито от живота им. С тях всичко е минало и някак забравено, както лошо, така и добро.
Докато тези, които са били влезли дълбоко в мен, си остават в сърцето ми. Хубавите спомени ме топлят в дните на празнота. А когато се сещам за раздялата, за болезнения момент на отрезвяването и осъзнаването, то ми става мъничко криво и все пак това не ми пречи да продължавам да уважавам този човек.
Понякога си причиняваме ненужни болки. На всеки му се случва да греши.


Относно "губенето на време": Рядко, и все пак ми се е случвало да си кажа, че съм си изгубила времето с някого. Дали е форма на омраза?! - Не смятам. При мен по-скоро е форма на безразличие, което не съм била осъзнала навреме. Била съм влюбена, наслаждавала съм се на момента и не съм се вглеждала в човека. Така и не съм разбрала на време, че не е за мен. Опитвала съм се да го задържа, но съм преливала от пусто в празно. Е, в такива моменти, когато погледна истина в очите, си казвам, че съм си изгубила времето. Не заради човека, а заради усилията да направя невъзможното, което не съм прозряла от самото начало.

Дали обаче човекът е заслужавал, или не, моите чувства, то не бих могла да отсъдя. И не искам да съдя, макар и това да съм правила. "Съдила" съм в моменти на силно разочарование и конфликти вътре в самата мен, т.е. когато сблъсквам представата си за някого, с това което той в действителност е. Това обаче си е чист субективизъм и човекът отсреща няма никаква вина за ситуацията. Като мине време, то става ясно дали мога да приема даден човек, такъв какъвто е, или ще продължа напред без идеята що за човек е било това.

В крайна сметка, какво ще е отношението ми към бившия, зависи от това доколко сме се познавали (и доколко сме си дали възможност да се опознаем) преди раздялата.
Колкото повече познавам един човек, то толкова ми е по-лесно да го разбера и съответно да го приема такъв какъвто е.

Може да съм зла, ама съм вярна.

Брутру

Не съм пил кафе още..

А, няма омраза, тя нали е аут вече, защо да я мразя... Виж, преди да стане раздялата, може да съм я мразил и до смърт, обаче омразата е временна слабост, която се преодолява... преодолее ли се, стане ли раздялата факт, никаква омраза вече, хеле пък заради това, което е било... не.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

възможно ли е и (и ако да - как) хората да спрат да се обичат, ако са се Обичали някога.

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry?

Според мен - не. Може да има трансформация на желанията, но да изчезне онова чувство на обич и близост, не вярвам.

Може да съм зла, ама съм вярна.

За мен повече бира, благодаря

При мен по-скоро е мит. Досега не съм усещала да мразя бивш. По-скоро ми става безразличен и не давам 5 пари, а след време може и да забравя.

Искала съм да мразя, явно за да приема нещата непосредствено след кофти случила се раздяла, но в никакъв случай не нагнетявам омраза.

По темата за негативните изказвания по адрес на бивши - е кво да направя като някои стават само за чукане и друго хубаво и да се напъвам не мога да кажа за тях. Ма не гадже, ами любовник - в личната ми терминология правя разлика :)

Та ако си навита за бира, аз мога да се смъкна надоооооле, щото аз съм крайно нуждаеща се.

възможно е.....и започват да се чудят Любов ли е било това наистина или са си измислили всичко...а как? рецепти няма...

Макар че най-често се трансформира любовта в една тиха, братска обич...

блазе ти, ако си от тези, за които ми пука

Любовта се лекува най-лесно с друга любов....или с омраза....Та докато не срещнеш следващата, е нормално да се нахъсваш как тоя е не знам какъв си, ако си и вярваш - прекрасно!

блазе ти, ако си от тези, за които ми пука