Знам, че аз съм си виновна за всичко и нека подминем псхологическият аспект на въпроса. Може би темата би била по-подходяща за клуб Любов, но тъй като тази връзка започна като секс, и тъй като аз чета и пиша само в този клуб, и тъй като тук са най-интелигентните клубари, поставям темата тук.
Въпросът ми е по-специално към мъжете, но и мненията на жени са добе дошли. Значи връзка за секс, преминаваща в нещо повече.
Всичко върви идеално, до един момент в който изведнъж той изчезва...В смисъл престава да се обажда, (точно преди празника), престава да праща мейли и не отговаря на SMS.
Попадам в инвизибъл листата му.
(Да не говорим, че отначало си помислих какви ли не страхотии – от скапване на нета, до катастрофа!?)

Искам да попитам мъжете – защо прекратяването на една връзка не би могло да стане по нормален и културен начин?
Защо обиждате интелигентността ни, наранявате чувства ни, разбивате сърцата ни и не щадите гордостта ни?
Честно казано, мислех си, че това са тийнейджърски похвати и не са присъщи на зрели и интелигентни мъже.
Какво значи това? Неувереност?Страх от обвързване? Страх от близост, привързаност и обич? Непознаване на любовта?
Приемам всякакви обяснения, разсъждения, и съвети за лекуване на разбито его, кървящо сърце и наранена гордост.

Като гледам, на опашка се редят да ти отговарят мъжете, които Дават обяснение. Да видим колко още ще почакаш и ако някой сбърка да се обади, какви излияния ще има в подкрепа на поведението "дай газ и не се обръщай".

Изнизването на тоя принцип може и да не е укоримо, но във всички случаи е признак на лошо възпитание

Die Form besticht. Die Technik überzeugt.

Привет! Въпреки, че съм жена, ще споделя моето мнение. Много съм мислила по въпроса, още повече, че и на мен ми се случи нещо подобно. Как може човек, който ти е пращал 500 СМС на месец, изведнъж да стане много зает. Ами мисля, че ги плаши отговорността. Изведнъж разбират, че работата става дебела, трябва да се вземат решения, да се поеме някаква отговорност за чувствата на другия, за усещанията му...и понеже не им стиска, не им достига смелост да кажат "виж какво, идва ми много, страх ме е, задушавам се или..." бог знае още какво...правят най-лесното - спасяват се в мълчание. Бих казала, че е незрялост, слаб характер...абе...мъж! Жените сме много по-смели и по-истински! И обичаме "право куме, та в очи". Ама отсреща рядко има такива...
Стискай зъби! Повярвай - с времето ще отмине!
Успех!

Еми ти си си отговорила сама : Неувереност, Страх от обвързване, Страх от близост, привързаност и обич, Непознаване на любовта.

Какво да добавя към това? Несигурност в самия себе си, СТРАХ от вземане на категорично решение във формата "ДА" - "НЕ". и пак СТРАХ ако някой ден останеш н сухо, че няма да можеш да се обадиш на същата жена да я замаяш с 2-3 мили думи и пак да я вкараш в леглото си.

Дано да ги чуем и мъжовете по темата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едно телефонче, или обаснетие в Кю-то, на мейла - можеше да измисли каквато и да е лъжа...ако го е страх от истината.

страх го е от разговора при раздялата, по-лесно му е да се покрие и да си мисли че ти ще се сетиш какво означава това

Да, бе това обяснение с работата много ме ядосва - като, че ли ние сме идиоти и не виждаме че му свети Кю-то и че говори по Скайпа, а за теб има много работа...За това казвам, че обижда интелигентността ми...

Естествено, че ще се сетя, аз да съм идиот. I get the message.

Това пък наистина не го разбирам, как би могъл да си помисли, че след тази издънка, някога, някъде ще може пак да ме има?

За това казвам, че обижда интелигентността ми...



Точно същите думи му написах в един мейл....и какво от това...
Ако той е решил, че това ще бъде неговото поведение, нищо не можеш да направиш. Прекрати всякакви опити за конкакт. Покажи, че няма повече да се унижаваш. Премахни го от листата си в ай си кю-то. Не отговаряй, ако пише-може пък и да го стреснеш!