"Едно от най-трудните неща за един мъж е да покаже слабост пред жена (пък било то и най-близката му)... Някакво патриархално, праисторически насложено поведение на "ловеца"... Още един парадокс на съвремието... Еманципацията... Хем искаме равнопоставеност между половете, хем някак си все не се получава докрай, и неписаните закони на природата вземат превес...."

Това ми каза един познат - мъж... А вие как реагирате, когато сте уязвими и сте в неизгодна ситуация? Как се отнасяте към жените си в такива моменти? Показвате ли слабостта си? Срамувате ли се да покажете, че сте унизени? Страхувате ли се да изразите мъката, болката, обидата (когато не е провокирана от самата жена, а от някакво друго събитие), безрезервно да се покажете слаб и безпомощен пред нея?

...quiero seguir buscandote
quiero seguir pensandote...

Аз не съм мъж, но имам сериозен приятел. Аз сама го предразполагам да споделя с мен, да си "излее" мъката, да покаже и слабостта, която чувстава в момента. Той много цени това у мен, че дори когато го направи, аз се държа много разбиращо с него и го карам да се чувства по-добре, просто го разбирам. За първи път позволява това да се случи пред жена, пред мен. Това е трудно за всеки мъж. Но аз му давам спокойствието и му доказвам, че се чувства по-добре, когато го направи, чувства се сигурен и, че всичко, което се случва между нас, си остава само между нас. За мен всеки е човек, независимо дали е мъж или жена, който изпитва чувства, тревоги, радости... И е хубаво, когато срещнеш разбиране, съпричастие. Стига да попаднеш на подходящ човек, пред когото да го направиш, защото ако не рещнеш разбирането, от което имаш нужда, ще ти е все по-трудно и ще изпитваш страх да го направиш отново. Дано имаш или намериш такъв човек до себе си!

Когато един мъж наистина чувства много близка една жена не се страхува да се покаже слаб пред нея. Това е факт, който всяка жена в сериозна връзка може да ти потвърди.

ako sum mnogo pijan moje inache ne

Jivei taka che kato umresh i grobarite da plachat na groba ti

В отговор на:

---

Той много цени това у мен, че дори когато го направи, аз се държа много разбиращо с него и го карам да се чувства по-добре, просто го разбирам.

---

В отговор на:

---

Когато един мъж наистина чувства много близка една жена не се страхува да се покаже слаб пред нея.

---

Аз като хвана мъжа на тясно, той започва да ме обвинява, че си имам любовник, независимо че му се карам, че ме е събудил толкова рано.....мъж слаб- няма!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

Жена без истерии- стига бе, тя няма да е жена.

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

Няма такива достатъчно корави и твърди хора. Всеки е слаб понякога. Въпросът е пред кой можеш да си свалиш защитните механизми. Аз пак твърдя, че ако един мъж наистина чувства една жена много близка, той не се притеснява да бъде себе си.

"ако мъжете усетят нотка на съжаление, е още по-унизително за тях"

Не съм казала нищо подобно, намекващо за унижение. Като казвам, че го разбирам, не означава, че си давам и някакви нежелани съвети. Правя точно това - изслушвам го без да казвам нищо, само го прегръщам, за да чувства подкрепа. В истерични кризи не изпадам и намирам това за глупаво и незряло. Просто, за да ми се довери, той го чувства. А ти като не си го почувствал явно няма с кого да споделиш и да те разбере. А и това мъжете да се правят на "силни" е смешно, при положение, че се знае, че и те изпитват чувства, а просто ги прикриват, с което не стават изобщо по-силни, а напротив - по-уязвими.