Заобиколих купчината трошен камък, на вяло спрелия ме катаджия казах, че отивам до Странната бензиностанция на Шел, той махна безнадеждно с ръка и аз продължих.
Точно след Неприятния завой с обратния наклон излязох на равния участък, дето е само метър-два над реката.
Реката е Дунав.
Обичах го тоя участък, но реката го удави окончателно тази година.
Помня детския възторг, когато преминавахме с баща ми по него.Аз бях малък, отивах на село за ваканциите, там бе Истинския живот, сред пясъците и Истинските жеги.
Истински жеги вече няма, бабите са умрели, а в момента умира и Равния нисък участък
Излъгах сънения катаджия, защото исках да се сбогуваме.
Пътят е метър под водата, дори след като се оттегли, европейците ще ни накарат да изградим дига с дълбоки основи и пътят вече няма да е същият-няма да подгизва, моите деца няма да знаят усещането да се движиш 5 см над водата, но по сух път...

Спрях колата. На високото..
Наяве си събух само обувките и чорапите, а въображаемо съблякох и бельото си и приседнах на асфалта, последните сухи сантиметри пред неестествено плискащата се на едно коляно разстояние речна вода.

Въображаемо голите ми топки-тестиси, ако предпочитате, се опираха О водата, като по- закачливите вълнички успяваха да намокрят и препуциума на пениса ми)))
Блажено сгърчен от ледената 6-градусова вода, той нехаеше за полови подвизи, един същи романтик...


Обръщала ли си внимание, как в средата на долемите реки течението се движи очевидно по-бързо отколкото по бреговете?
КАто една безкрайна пенетрация, реката тече надолу, но нещо я е разболяло-климатът, или ние, хората, вс еедно.
Ей, тая тема няма да се получи толкова добре, защото бързам да я напиша и пусна преди полунощния мензис на клубовете, индексацията и така нататък...

Речния пенис е набъбнал и триенето о влагалището на зачервената суша е болезнено, а аз седя и наблюдавам тая перверзия...
Обичах да спирам тук и да звъня по телефона, за да се чуя с някого.
Най-подходящото място, само в Планината има по-подходящи такива, но там е друго, там са духчетата на лятото, есента с малките зъбки из клонаците на мощните букове.
Тук е съвсем различно.
Една рибка- не-златна, е застанала срещу съвсем нееректиралия ми пенис и беззвучно мърда устни.
Свирка?
Е, не, мерси)
Заблудена рибке- ще останеш изненадана- този огромен речен пенис, еякулиращ мощно в морето многото си милиони си литри сперма, оплождащ необятните му морски девствености...Хм, хм...подмокря ли се морето, има ли време да го стори, поемайки в себе си без прекъсване и без фрикции-само напред, направо и навътре чистата от сол и заредена с кална мръсотия речна сперма??
Глупости, това не е зоофилия, а...и аз не знам
Тръскам глава, изправям се и се връщам към Обходния път и разярения КАТаджия.
Пфу, ще ми се да звънна на някого от притихналия, ужасЕн и безлюден път!
Можете ли да си представите това спокойствие и тая вечна еякулация на дебелия два километра болен от воден сифилис пенис?

Редактирано от Kupo на 14.04.06 23:17.

Това е тъжно, красиво и за трезви глави...
И боли

блазе ти, ако си от тези, за които ми пука

А има ли нещо красиво и истинско, което да не боли??

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!

Една хубава свинска пържолка.
И хубава, и истинска-гарнирана с две марулки.
И не боли, а е вкусна.

Бе не ме слушай, лигавя се грозно

Редактирано от Kиpo на 15.04.06 22:53.

Фактът, че е пържола ( нарязана, изпържена ) я прави обработено месо.....Нищо особено истинско...Добре че не даде пример с кайма все пак....

блазе ти, ако си от тези, за които ми пука

слушам те....и се опитвам да се усмихна. А това все пак е нещо

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!

Хората са луднали от наводнения, а Киро мисли какво ще прави на сухо


п.п. Аз бях миналата седмица на сухо
В четвъртък бях на Северно море, въобще не погледнах кога са отливите, исках плаж, това ми беше свободен ден.

Отивам аз и гледам.......плаж.......и черен-тинест-пясък...........с километри навътре в морето......няма вода, няма море........само малко синьо на хоризонта и няколко огромни кораба, като че ли закъсали в плитката вода.
Беше супер яко, духаше вятър, после заваля, поразходихме се по дъното, ядохме сладолед в едно айс-кафе на брега.........

И все пак, водата е хубаво нещо Другият път ще бъде топло и ще погледна кога морето ще е там

by himbeer

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като те чета си мисля за детството, за турското кафе на майка ми и мириса на БТ, които пушеше баща ми и имаше една миризма, която никога от тогава и никъде не съм усещала, смесица от прясно окосена трева, пръст, а да миризмата, която носеше баща ми. Мился си и за това, което го няма вече, но не ми е тъжно и не ме боли. Да, синът ми няма да усети това, но неговото детство е друго /дано успея да му дам това, което аз съм получила от моите родители/. Не знам дали съм успяла да усетя твоето настроение, но това си мисля аз като прочетох написаното от теб.
Не ме боли от отминалото безвъзвратно време, което е оставило спомени.
Не мога да пиша добре, съжалявам. Едва ли ще разберете нещо от това, но няма значение.

кириле, как ги пишеш тези неща?
на път съм да започна да те колекционирам :)

Мисля, че трябва да дърпаш препуциума и като не си в ерекция. Отпушваш си една специална чакра и възприемаш света по-добре през иначе прикритата си антена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите