Седнах вчера с една приятелка на по цигара .. и я слушам какви ги разправя за гаджето, с което живее отскоро .. уж много беше доволна преди, уж голяма любов цареше, пък като заживяха заедно доста се промениха нещата ...

първо, докато бяха просто срещащи се навън .. като че ли не се караха кой да плати тока .. кой да измие чиниите, кой кога се прибира от работа ..

друг проблем, който всъщност ме накара да пусна темата .. тя се дразни вече от прекалената близост .. от това, че той където и да я види из къщата, я натиска да я целува, прегръща ...

та имам 2 въпроса към вас ..

кое е нещото, което променя съвместното съжителство? кое е по/добре .. да сме свободни волни птички без ангажименти и без да се притесняваме кога трябва да се приберем, или пък .. доброто семейно огнище е всичко, което някога сте искали в личен план?

и .. дори и да обичате човека.. и вие ли не търпите тази постоянна и натрапчива близост, на която са ви подлагали ..? а вие ако сте натрапчиви, усещате ли го или се обиждате като започнат да ви отбягват?

така като гледам, много въпроси станаха , затова приемам и отговори просто на отделни от тях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

eoa s takvoa jivotno katro priatelkata ti ne se jivei,che jenata zako ti e kat nema e ebesh

Jivei taka che kato umresh i grobarite da plachat na groba ti

първо, докато бяха просто срещащи се навън .. като че ли не се караха кой да плати тока .. кой да измие чиниите, кой кога се прибира от работа.........

Много ясно, че няма да се карат. нали не живеят заедно и са просто срещащи се навън. Все едно аз да очаквам от любовницата ми да ми измие чиниите или да ми избърше пода. не че от приятелката ми ще го очаквам ама...



друг проблем, който всъщност ме накара да пусна темата .. тя се дразни вече от прекалената близост .. от това, че той където и да я види из къщата, я натиска да я целува, прегръща

Някои хора са си просто по любвеобвилни. Аз мисля, че тя не се дразни от неговите мераци, а от това че плаща сметката за тока и най-вероятно че има по-висок доход от неговия.

Нещото което променя основата на едни отношения между двама души е прехода от чисто личният егоистичен интерес /офелинити/ към общата полза /ютилити/.

какво значи да търпиш натрапчива близост? ако желаеш истински близостта никога не е натрапчива.







Чакай сега! Това че живееш с някого да не ти определя вечерният час? ти описа двете крайности. има и по гъвкави варианти все пак. ако трябва да избирам, ще избера свободата, въпреки, че тя често върви със самотата която убива.

Мерак се гаси с пари.....

Браво на Слончо,добре се е справил с отговора
Ех дааа,физическата свобода в голяма степен отива по дяволите.Даже и в "по-гъвкавите" варианти,защото когато делиш едно жилище с някого,при всички положения го очакваш да се върне по някое време и да си попълни пространството.когато закъснява се тревожиш....ей такива,които ги няма в сругият живот,когато си казвате Чао на вратата и "нощта си е само моя"
Не казвам,че е лошо))))Напротив.А относно деленето на сметките.....не е ли по-облекчаващо този товар да се поема от двама?

Мина тук една злодейка,..
надращи бързо и...офейка

Абе виж сега, нормално е всяко ново нещо да е малко или много стресиращо.
Съвместния живот е доста по-различен от излизането по дискотеки, на кино и т.н. И това не включва само тока , мръсните чинии и прането, а и така наречената от теб "прекалена близост" - наистина няма човек който във всеки момент да е готов за ласки, понякога имаш нужда да останеш за 10 минути сама.
Но просто това е в началото, после нещата улягат, при добро желание всеки полага усилия да разбере другия, финансовите и домакинските проблеми се разрешават - разговори и т.н.

А по другия ти въпрос - всички сме различни, с различни ценности, наистина мисля че има хора, които просто са неспособни за съвместен живот, има и хора, които в името на семейството са готови да се жертват.....за мене истината е някъде по средата, ама това се постига с течение на времето....всяко начало е трудно.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!

но свободата си има цена. Аз не искам да плащам чак толкова. Имам си достатъчно свобода и в рамките на съвместното съжителство, защото съм си я извоювала по един или друг начин.
Ако стигна до момент, в който да се дразня, че партньорът ми иска да ме прегръща, значи много съм я закъсала и трябва веднага да го сменя.
Сметките за тока си ги плащам и докато мога да го правя това няма да ми е проблем, пък ако не мога, ще му мисля.
Накратко- предпочитам семейното огнище. Когато се връщам от двудневна почивка в планината, ми е страхотно приятно да ме посрещнат с чаша коктейл и целувка на вратата.

Стига простотии бе, тате!

Моята любима версия е следната:

Всеки си има собствено огнище, т.е. къща или поне някое кьоше в нея, която/което да е само за него.
Пък когато им се ще, да си ходят на гости и да си палят буен огън в обща камина.

Ужасно ми е трудно да си представя нещо друго защото от една страна не мога да живея постоянно сама, а от друга - понякога не обичам около мен да има жива душа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм вече пенсионер (в смисъл че съм решил да летя пенсионерската) - трябва ми семейно огнище!

на тоя свят си има цена. Някой неща си струват парите, други не.

Обикновенно свободата е с най-висока цена. Дали приятелката ти би я платила?
Само робството е безплатно. Щастието е някъде по между двете.
Така мисля. А дали е така? Не знам.

Редактирано от Edonkey на 20.02.06 01:45.

ами за да тръгнеш да живееш с някой ... трябва малко да си го усетил преди това ... все са оставали насаме за ден два при него или при нея ... трябва да е усетила как се държи пича ...

има страшно много малки неща, които другия прави/не прави, по които можеш да си направиш изводи. трябва само да си наблюдателен/на, да преценяваш правилно ... и да не прибързваш със заключенията.

А как си трезвен и хладен, като сиво зимно утро, когато нямаш никаква страст.