че ми е адски мъчно за една приятелка. Даже като си мисля за нея и ме свива сърцето, очите ми се пълнят със сълзи, а съзнанието ми крещи онези "лоши думи"-"Липсваш ми!" /нали постинг имаше даже по такъв един повод/. Нищо й няма сигурно на нея, но пътищата на този етап ни се разделихаааа... И даже си мислех, че ако това отдолу се пръкне живо и здраво момиче ще си го кръстя с простичкото Нина, за да ми топли сърцето още повече! То пък момче вещаят докторите, но това е друга тема.

Тя беше човекът, който ме накара да се замисля аджеба жена ли съм или някаква кръстоска и дали няма да ми е добре прибирайки се вкъщи да я виждам нея, което е обидно за съпруга ми, но хайде, не чак толкова, всеки си има слабости. Преглътнах факта, че фантазията ми е развинтена. А ако спечелех голямата 6-ца от тотото щях да й купя нещо мнооого скъпо! Виждате ли, то си е лудост това....
И напоследък все по-често се сещам за нея. Сънувах как я чувам по телефона, радвам се и затваряйки го казах в съня си "Ако е момиче на нея ще го кръстя".
Но, стига за мен.

Исках да ви попитам, как се справяте с носталгията по някой любим човек? Какво правите? Като не мога да си сипя чаша вино и да гледам снимки? Или като никоя друга няма да е като нея? По-скоро не е като нея, защото тя си е добре, не се е гътнала, слава на бога /на кой бог вие си избирайте/.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може и Нино да кръстиш детенцето - да ти е живо и здраво!

Трудно е, наистина, ама нали знаеш- времето лекува, казват, ама докато мине това време...мисли си за това, което ти предстои, а то е мноооооооого хубаво!!!

Аз плача...олеква ми...после си пускам музика и танцувам...взимам си един душ и съм нов човек...поне известно времеа да..и си сменям прическата...сега например съм със съвсем нова

Ххехеее! Веселяк!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами и ти като мен значи...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чайниче, отварях, писах, трих, пак писах, че исках да ти кажа нещо ободряващо, но не излезе.
И накрая пак ще кажа, че не се справям. Плача и толкова. Спомням си , мисля си пак рева и така. Гледам снимки, чета думи, казани някога и си подсмърчам.
Но, си казвам и друго. Да, много ми е криво, но пък този човек беше в живота ми, има какво да помня, има за какво да тъжа. Има към какво да се връщам и той ще бъде с мен, докато не го забравя. А това няма как да се случи, значи той винаги е с мен!


От много, много отдалеч, ще идвам винаги докато мога....

ами...и аз ама като си боядисах косата ..се ядосах и я подстригах не прави така...чу ли...защото сега като се погледна в огледалото не плача...ами направо падам от смях Усмихвай се..имаш прекрасна усмивка

...и аз така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и . . . не плача. Просто ми се иска да вярвам, че е прескъпият за мен човек, там някъде далеч /а не до мен, както е бил преди/ е добре. Там е щастлив и заформил нова среда . . . Радвам се за него, при всеки негов успех, подкрепям го мълчаливо . . . но не мога да си позволя лукса да се разплача. Моето лошо настроение бива рефлектирано върху дъщеря ми, а не бих могла да издържа на рукналия порой сълзи в детските красиви очи....
Лоша съм, старая се да не плача, просто се научих да се усмихвам през сълзи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите