Откиравате се. Усещате се идеално. Намирате, това, което сте търсили. Взаимно е. Вашата перфектна половинка, невероятно допълване, невидимо сливане. Приятелство без пробив, разбиране без думи. Отсъстваща ревност, независимо от близкостоящите. Абе, особено състояние - всеки е попадал в лапите му.

Какво мислите затова и защо то не се разгъва в реалността ? Не искаме да съсипем мига и не го продължаваме ? Оставяме го девствен, за да не го опетниме ?

п.п. Всъщност, такива мигове могат ли и трябва ли да бъдат продължавани ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама защо да не се разгъва?

Dann bleibt uns doch das schöne gelle Lachen

Ми, там е работата, въпреки идеалността не се развива като действие, всеки удря по една спирачка, без да има защо.

п.п. Свенливост, незнание, колебание, изчакване и други от тоз сорт се изключват. Нещо като всичко е ясно - да влезе убитият.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Толкова рядко се случва, че се разгъва в реалността-поне при мен
Такива мигове не трябва да бъдат пропускани.
докосването е едно от най-богатите на усещания вибрации на тялото и духа, и е едно от малкото, при които има сливане между двете....
За мен самата дума е от особено значение, защото можеш да докосваш с поглед кожа глас дъх мирис вкус мисъл енергия от разстояние и пряк контакт.
Според мен в спящите 90% от човешкия мозък са скрити именно неопознатите дълбини на докосването със всички сетива.защото да се разпаднеш на атоми и да се сглобиш на друго място също е въпрос на докосване...
И изобщо, аз от много години се интересувам от това и не ми е омръзнало да експериментирам...; това е най-голямата сила на човека...
Мога да пиша по темата с дни, но не чувствам съмишленици тук / с 1-2 изключения, които знам ,че знаят за кое точно говоря/ , за това няма да отегчавам публиката...

Защото под докосване хората често разбират да се блъснеш в някого, или да си праснеш една чекия-на теб, или на този до теб...

А, не. На мен тая ситуация ми е коренно чужда...

Преди години гледах някакъв филм, не помня и заглавието даже. Двама души, за малко заедно, пречеха им много неща да продължат, не само обективни, а и те сами... и си представяха, че всичко, което правят заедно се подрежда едно до друго и едно върху друго в малка кутийка.. като се разделиха той се опита да я целуне, а тя не му позволи, каза "кутийката е вече затворена".

Не. Не и аз. Наистина не разбирам и ми се струва... нечовешко

Dann bleibt uns doch das schöne gelle Lachen

Знам за какво говориш Особена сетивност, много дълбока и истинска, тя никога не може да е фалшива, а чувството е невероятно. Може би, именно затова като го засечеш сякаш те е страх да го докоснеш физически.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нечовешко, да, защото се докосват душите.

п.п. Имах предвид не за пречките от реалността (просто не съществуват такива), а има поява на лични спирачки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

изобщо не ме е страх....
твърдя, че с това можеш да излекуваш човек....
заради тази сила казват, че можеш да върнеш човек от онзи свят...
сети се за орфей и евридика...) докосването с поглед при обръщането
за това как разтриваме несъзнателно слепоочия при главоболие...
как при хипноза следим ръцете...или следваме гласа...
как ни боядисват в мек цвят стените- да не се изнервяме
сети се и за това как записват глас на касетка , за да извадят човек от кома-или милват пацента с дни...и то този, с който има най-силна връзка...
и т.н.

Редактирано от dalya_night на 06.11.05 16:26.

Уф, май чак сега те разбрах, блейка съм си.
За мен обаче докосването на душите НЕ е пречка за докосването на телата. Не мога да си представя това като опетняване... в най-лошия случай си го представям като обилен обяд: покрай тялото му изсмуквам и душата защото всъщност за нея съм лакома... абе аз винаги за това съм лакома.

С по-малко думи: не ми пречи, ако ще и мозъкът и несвързаните със сексуални усещания сетива на седмото небе да се реят. Това само провокира апетита ми.

Надявам се че успях да обясня?

п.п. Може и без тялом. Не отричам. Но ми харесва.
Dann bleibt uns doch das schöne gelle Lachen

Редактирано от Бpeт на 06.11.05 16:19.

Защото разгъването в реалността е огромна отговорност и не знаем дали ще понесем бремето й. Този път. И защото идеалната взаимност създава зависимост, от която ни е страх.
Но да, могат да бъдат продължени тези мигове и ще се получи в един момент.



reality bites