Ние, безцветните / Контакти / Говорим си за секс

Проклетите облаци-ония,ниските,които са на по-малко от километър височина и се появяват понякога при дъжд,толкова клиширано приличаха на натирени от някакъв суи страх овце,че ...Мисля си понякога подобни ужасяващи банализирани сравнения са си углавно престъпление...АМа като приличат,какво да направя??

Много е зелено.По това време на годината преобладаващият цвят би трябвало да бъде мекожълтият,а ароматът-на сено.
Но е зелено.

Днес си доформулирах една идея,която често е минавала по тангентата на съзнанието ми,но се е плъзгала оттам като леден блок по тлъстото коремче на безгрижен морж

и е отминавала-за добро,или зло.

Вижте: Всяка жена си има уникален цвят.Оставете метафизичните глупости за аури,цветът,който тя генерира,или по-точно сянката на усещането за подобно нещо,фактически не точно цвят,а отпечатъкът от нейната душевна цветна същност на мръснобелия лист хартия,който се явяват моите възприятия.

Най-са топли кафявите жени.Нищо общо с косата и очите! Не е това-изобщо нямам това предвид!
Тяхната липса е уж неусетна,но като течението на някоя огромна река-не може да се каптира в язовир и те отнася нанякъде...
Тези жени са най-приятни за докосване,те са като откраднато валмо слънчева топлина,толкова са меки и непреодолими,че ти се ще да станеш на топка като малко коте,за да те огреят лъчите на тези слънцечовечета...
Да се разплуеш,да се разтечеш и да попиеш в порите им.
Сексът с тях е напоителен,усещането на топлия допир на бедрата им е абсолютно несравним с каквото и да е,а вагината им те връща в първичния океан,при коацерватните капки и липсата на всякакви хищници,иска ти се да се разтвориш там, да изчезнеш,да станеш част от чувствеността им...

Зелените.
Тяхното зелено не е точно зелено.То е...представете си,че се намирате близо-достатъчно,за да се изпарите за хилядни от секундата-до епицентъра на ядрен взрив.Представете си,че това не е взрив в целия електромагнитен спектър,а само в зеленото-обикновено,тревно,отровнозелено,изумруденозелено,трансцедентнозелено,зеленото,откраднато от хлорофила на растенията на милиард планети.И умножено по гугол,и изпратено в умиращите ви очи-точно в мига преди адската температура да Ви изпари,вие ...ето това е- за това зелено говоря

Това е техният цвят.
Присъствието им е всичко друго,но не незабележимо...а когато една такава жена залипсва,тогава усещането е остро,като звук от разкъсана дебела стомана.Болката е майка на всички болки,а сексът с такова чудовищенце, е заробващ,след него нищо не е същото.

Сини
Нямам много опит,а и той е стар,отчасти умозрителен.Помня млечно сини,отиващи към бяло,помня нюанси на розовото,но там нещата ми отиват към пясъчници,детски пързалки и игри на пишки и принцеси

Детски работи!
Не знам с черните как стоят нещата.Бих попил всякакъв споделен опит.Червени има ли?
А жълти?
Оранжеви помня само ...само едничка-една плоча ,много ранното ми детство и едно момиченце,коео пееше " оооранжево небеето,оранжево полеето,оранжеви житаата,оранжев и градът!" За аромата-надстройка на тази оранжева база ,както и за качествата на плътския хардуер на това нещо,не мога и импровизирам-още повече,че не съм сигурен дали вече порасналата жена е наистина оранжевоцветна...

Последно,и спирам да досаждам:

Обстинаци е кристалнолешникова.
Сонато,ти ми чернееш.
Шехерезадке-ти си някаква карамеленоароматна,чак силата на тоя аромат надвива цветностното усещане!

Карам надолу по темите,като няма да притеснявам тези,които не съм имал честта да чета повече,и да усетя цветово:
Чаеното момиче-твърдо синьо!!

Всезнайката сякаш леко зеленее,ама има доста строгокафяви обертонове

Трабълмейкърчето -странна работа,уж е същият цват като ника си,но имам мноого силно подозрение,че отдолу се крие нещо много по-страшно!!

друзила ми иде раирана някаква)
За лилит не смея да помисля

Сладката лимонка май е опаснозелена

Хайде да спра засега-за да няма отегчени