Като пораснеш голям, моето момче, тогава ще вникнеш в силата на поговорките. Замисли се малко - те са оцелели, защото всяко едно поколение е откривало, че са верни. Фалшивите неща бързо се затриват...
Толкова за поговорките. Колкото до твоята "съвършена връзка" - не ще да е била така перфектна явно, щом говориш за нея вече в минало време. И въобще много мразя разни пуберчета като почнат да се изказват неподготвени. За да те подразня, пак ще завърша с поговорка: "Всяка жаба да си знае гьола!"

Жена с главно "Ш" - шматка

това е проблемът .. пие.. и то по много.

лабилен е, винаги, когато сме заедно и всичко е наред, няма проблеми, всичко е красиво, обичаме се, говорим за семейство и т.н., но остане ли сам дори за 2 дни - започва да пие .. и не може да изтрезнее със седмици.. не знае къде е, зарязва всички и всичко и се отдава само на себе си. (в тези моменти обикновено няма как да съм до него, тъй като той тогава заминава).

може би просто се чувства свободен без мен, подтискал е собственото си желание докато е с мен..

не мога да разбера дали мога да живея по този начин.. страх ме е, че ако заздравим връзката си както плануваме, ще се алкохолизира тотално .. защото вече ще съм му в кърпа вързана, пък и любовта е до време също.. може би сега се въздържа, защото ме обича.. ами след година, 2, 3? когато ще имаме и дете??

не мога да бъда спокойна.. през цялото време съм несигурна, страх ме е като излиза сам да не се напие с компанията си .. което става от 2 вечери насам и което пак го накара да изпадне в това състояние, въпреки че този път бяхме заедно .

обичам го, но .. го напуснах, изнесох си вещите.. дали само за да го стресна, не знам .. усещам обаче, че просто го чакам да се извини, за да се върна при него и пак да сме заедно .. да се обичаме.. господи, разплаках се пред тъпия компютър..

сори мила, не искам да ти тежа, ти вече много добре и ясно си каза мнението, и то наистина е такова.. ако взема да се вслушам, може и да спра да рева.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мда, тази мисъл ми стана много любима


обаче тази интерпретация: някой друг да се рови в дупето ми, май не е добра. Че какви отговори ще намери там?

"Potursi otgovora v sobstwenoto si dupe."

PAGANEO

Аз не съм никоя, за да ти давам наклон в живота и да се бъркам дори в него, но знам, че алкохолизмът си е болест. Всяко такова пристрастяване е ужасно и най-лошото - нито една воля не помага, нито едно желание и нито една кауза. То е като хазарта. Да се пристрастиш и да станеш зависим от алкохола и от хазарта, значи да почнеш да изпускаш всичко между пръстите си и да пропиляваш. Означава да губиш - първо здравия си разум, после себе си, после и хората около теб.
Лошото е, че заради този проблем само се руши всичко около хората сред теб. А ти тук си пряко засеганата. Не ти трябва да си причиняваш това - да те е страх как ще се прибере, как ще го завариш като се прибереш. Не мисля, че го заслужаваш. Не ти трябва и обременено бъдеще, вечно да пазиш себе си от него, а в далечни планове и децата си от него.
Недей да се натъжаваш, баси колко тъпо е да го пиша, неуместно, но пък не си заслужава да плачеш, така само се затормозяваш. Не мисля, че можеш да му помогнеш. Не мисля, че трябва да вярваш, че това ще спре. Просто това е слабост, която не се потиска ей така с едното щракане на пръсти.
Сигурна съм, че те обича, както и че ти него. Разбирам, че вместо да е щастлив с теб, той те прави нещастна в такива моменти. А това е проява на слабост. Той е слаб човек, а една силна жена един слаб мъж винаги я унищожава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Obstinacy на 19.07.05 22:00.

Краят ...
щом го усещаш значи е дошъл ... малко неща могат да го спрат ... ти си едно от тези неща ... въпроса е дали го искаш ... още по друг е въпроса дали си заслужава ... ако не виждаш смисъл да продължаваш ... значи това наистина е края
аз лично съм тъп и опорит, стига да има в какво да вярвам. Загубя ли вярата си тогава и връзката е загубена ... рано или късно се стига до нормалното стига се до тъжното болезнено "начало".
Даеба, даеба ...
Промените са най-лесното нещо. Щракваш с пръсти. Казваш си стига! Благодаря ви за участието! Обръщаш се и поемаш друга посока.
Това ли е което искаме ... да бягаме ... да си тръгнем ... да понякога е ... понякога не е ... всичко е въпрос на светоусещане и на желание ... уважение и тн. Лошо е да спреш да уважаваш другия. Още по лошо е да загубиш своето в опитиет си да спасиш нещо в името на неясното, надяваш се розово бъдеще.
За мен е лесно да сложа край. Просто го решавам. Днес слагам край.
Това беше ... вече остава само да помолиш другия за разбиране.
Незнам ... понякога просто си тръгвам дори не говоря ... обвиняват те в безчувственост в какво ли още не ... ти си крив ... ок, крив съм ... само, че поемайки вината пред теб аз знам, че не е така, знам че ти също си толкова виновен колкото и аз ... просто тук се разминаваме ... твоето виждане за нас, не съвпада с моето желание ...
Против съм хората да се самоизмъчват и да се измъчват един друг ... да компромисът ... забравихме за него ... но какъв компромис, та това е края ...
Сещате ли се имаше една тема ... или някъде другаде съм го чул ... връзките стигнали задънен край имат 2 алтернативи ... да се прекратят ... да прерастнат в брак (която за мен е изключително тъпа, но като се замисли човек ... честито на младоженците ... ето сега започва големият компромис ... вече идеалите са други ... намесени са интереси ... ставаш "роб" (или робот) ...)
само разсъждения бегли наблюдения и присъствие на разяснения ...
както би казал един познат полуидиот - "афлектиран съм"

аааааааааа забравихме човека, който ти помага ... зависи какви са ти намеренията към него и неговите към теб ... ако се искате вземайте се ... тогава ще получиш още малко обвинения ама НА-КОЙ-МУ-ПУКА
общо взето не се ли погрижиш сам за собствения си задник ... трябва да си супер щастливец, за да попаднеш на хора ...


Ей, ШшшШшШшшШът! не ми викай "хулиган си"!

Когато наистина е дошъл краят, аз го усещам чисто физически - "със стомаха си" - като едно особено "убождане", присвиване или тежест... Или с кожата... Случвало ми се е да го усетя и като скъсване на нерв... Предполагам, че ти е познато това, за което говоря...

Забелязала съм, че истинската раздяла няма нищо общо с рационално взети решения, с логика - не подлежи нито на планиране (ако не й е дошло времето), нито на предотвратяване (ако й е дошло). Нито на анализ - или поне анализът не помага особено. Няма общовалидни “симптоми”, нито правила – просто се случва.

Честно да ти кажа, най-вероятно краят не е дошъл още. Ако раздялата беше факт, ти щеше вече да си го усетила. И нямаше изобщо да напишеш подобна тема – защото нямаше да има какво да питаш всъщност. Просто щеше мълчаливо да си страдаш.

Може и да бъркам, разбира се... Но поне при мен така е било. С моята най-дълга и важна връзка преди години се “разделяхме” почти всеки месец и аз постоянно бях в напрежение и очакване – “на нокти”. Това така ме побъркваше, че на свой ред побърквах приятелите си с въпроси дали това е краят, по какво се разбира, ама сигурни ли са и т.н. Случвало се е толкова да се паникьосам, че да се тръшна в “спешното отделение” на клуб Любов и цяла нощ да гася ужаса си с безконечни анализи и предъвкване на темата с непознати, но отзивчиви виртуални души. И всеки път се оказваше фалшива тревога, за която после леко гузно (но и щастливо) се извинявах на “потърпевшите”.

Когато най-накрая се разделихме наистина, аз го усетих първо с тялото си. Нямах никакво съмнение този път – просто го знаех, с всяка своя клетка. За моя изненада, вместо да умра (както вярвах, че ще стане), наред с болката, изпитах и страхотно облекчение. Тогава разбрах, че най-съсипваща е не самата раздяла, а заплахата от нея, съмнението и очакването.

И тогава на никого не казах, нито гъкнах повече в клуб Любов… Просто нямах нищо за казване. Имах нужда да мълча и да плача – както и направих – и ми мина изненадващо бързо. Дори ми се стори леко обидно – за любов от такъв мащаб смятах, че се полага дългогодишно и опустошително страдание. А нищо подобно не стана.

В никакъв случай не искам да кажа, че разговорите с приятелите ти и/или клубарите тук няма смисъл – напротив, най-често има. Но нуждата да говориш за него значи, че не можеш да говориш с него. Което не означава автоматично раздяла, но е нормално човек да заподозре, че тъкмо това означава.

На последния ти въпрос: според мен не е слабост, че го желаеш – и подобни (само)оценки в случая за нищо не ти служат (освен за профилактично самобичуване). Напълно възможно е да го нараниш и да съжаляваш после за какво ли не – но това не е причина да не го направиш.

Редактирано от Лилит на 19.07.05 20:48.

поговрките са верни, когато им се оповаваш. Давай все така... а пък аз съм за жабите, които успяват някакси все пак да изпълзят от един гьол и да скачат до небето понякога успяват... или просто си павкат джойнта до блатото...

Перфектната връзка, ще се поднови много скоро, сега просто си вирея малко ергенски, няма лошо. Раздели ни разстояние ако разбираш какво искам да кажа... не винаги всичко се получава.... ем перфектна, ма па чужденка! Шит! Ма пък съм благодарен на "пича" дет ни срещна... и на мойта дет в тоя момент тогава точно реши, че се е увлекла в друг... благодаря Ви от сърце!

""рибите плуват" и някой да допълни "пешо плува" и от това: пешо е риба"

аре сега не се прави, че не разбираш... отговри няма да намери ма ще се наебете бе... да те еба у дУпе!

""рибите плуват" и някой да допълни "пешо плува" и от това: пешо е риба"

Виждам, че се Оповаваш предимно на скромния си житейски опит и още по-скромен интелектуален багажец, в което само по себе си няма нищо лошо. Стига да не пречиш. Нямам нищо против да си стоиш до блатцето и да пушкаш джойнт - по-добре е от квакането


Жена с главно "Ш" - шматка

знам как се чувстваш и си нямаш представа колко те разбирам и дори те чувствам, но..........знам, че сега не си даваш сметка, че дори и в болката и объркването си ти си щастлива все пак - макар и не по един идеален начин. Сигурно сама не усещаш, че всъщност си в кулминацията на събитията - обичаш, обичана си, консумираш, раздаваш се, чудиш се, изживяваш, страдаш..........и това ако не са едни пъстри и същевременно велики усещания - знам, че сега може да ти звучи объркано, но като се поуталожат нещата ще ги анализираш по-добре.
Това, което исках да кажа всъщност е, че е най-лошо, когато емоционалния край на връзката предхожда значително физическия и такъв. КОгато всичко вече отдавна е умряло, когато виждаш живота си като отдавна изживян с този човек и понеже някой по-нагоре спомена, че винаги си мислим, че има още какво да си дадем с партньора...когато знаеш, че нямате какво повече да дадете и вземете и Най-важното - когато НЕ искате да го правите, когато усещанията са само отегчение, раздразнение, дори отвращение и безкаааайна пустота - ето това е краят
И при това май е най-страшният край
Извинявай за многото може би объркани приказки, дано ми разбра поне идеята

И нежно ми каза: Шъ ти скъсам гъзааа